Ролята на библиотеката във виртуалната академична среда

Пламен Милтенов, Галин Цоков През 90-те години на ХХ век Джон Гуудлад изказа важна мисъл: “училището трябва да се смята за концепция, а не за физическо пространство”. Това е може би най-добрата формулировка за промяната в същността на образованието по посока на виртуалното образователно пространство. Идеята за “училището като концепция”, изисква включването на “помощни сили” …

ОщеРолята на библиотеката във виртуалната академична среда

Библиотечните блогове в Русия : Проблеми и перспективи

E. А. Ефимова Интернет предполага различни по тип комуникации – връзки с колеги и приятели, споделяне на опит, резултати от изследвания и интересни ресурси. Съществуват огромно количество уеббазирани услуги, които значително облекчават, процесите по търсене, класифициране, съхраняване и публикуване на информация. Пример за това са блогове, уикита, rss емисии, форуми и много други. Блоговете са …

ОщеБиблиотечните блогове в Русия : Проблеми и перспективи

SCHOLAR S∙F∙X и как може да бъде полезен за библиотеката

Ивелина Белева Какво е Scholar S ∙ F ∙ X ? Scholar S ∙ F ∙ X (http://www.exlibrisgroup.com/category/Home) е свободен и лесен за администриране софтуер . Той създава връзка между електронните ресурси на библиотеката и GoogleScholar . Това могат да бъдат както платени ресурси ( например, EBSCO, JSTOR и др. ) така и свободни, които …

ОщеSCHOLAR S∙F∙X и как може да бъде полезен за библиотеката

RFID технологията в библиотеките : Предложението на фирма 3М

Станислав Дренски КАКВО Е RFID ? Радио честотната идентификация (Radio Frequency Identification /RFID ) е технология за безконтактно идентифициране на обекти . Тя позволява данните да бъдат бързо и автоматично прочетени. За разлика от баркода, RFID технологията позволява четене, записване и съхранение на данни върху използвания етикет, независимо от неговото разположение, заобикаляща среда, контакт или …

ОщеRFID технологията в библиотеките : Предложението на фирма 3М

Промени и допълнения в основната таблица на Универсалната десетична класификация от 1994 до 2007 г.

Антоанета Димитрова Универсалната десетична класификация ( УДК ) е международна класификационна схема, която обхваща всички области на знанието. УДК е създадена през 1895 година от белгийците Пол Отле и Анри Лафонтен на основата на десетичната класификация на Мелвил Дюи, а за пръв път е публикувана на френски език от 1904 до 1907 година. През 1991 …

ОщеПромени и допълнения в основната таблица на Универсалната десетична класификация от 1994 до 2007 г.

Авторско ли е авторското право в България?

Здравко Славчев Вътрешноправните норми, действащи в момента у нас, отразяват общоевропейските ценности. Гордеем се с това, че правилата имат съвременен дух и звучене. Това се оказва крайно недостатъчно за защита на интелектуалната собственост в нашата страна. Действащият ЗАКОН за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) урежда обществените отношения свързани със “създаване и разпространение”. Непосочването …

ОщеАвторско ли е авторското право в България?

Изграждане на Национална академична библиотечно-информационна система : Проект на Фондация „Америка за България“

Иванка Цанкова Фондация „Америка за България” е създадена през 2008 г. Нейната мисия е да допринася за продължаващия просперитет на България като страна с модерна пазарна икномика. Фондацията е плод на успеха на Българо-американския инвестиционен фонд, създаден от американското правителство чрез Американската агенция за международно развитие през 1991 г. Българо-американския инвестиционен фонд стартира своята дейност …

ОщеИзграждане на Национална академична библиотечно-информационна система : Проект на Фондация „Америка за България“

Ebooks and reading comprehension

Perspectives of Librarians and Educators

Rachel Wexelbaum, Plamen Miltenoff, Susan Parault

 

Academic libraries are currently questioning whether or not to invest in Kindles (or other mobile EBook readers, in this paper referred as “ereaders”) to increase access to electronic books (EBooks). The decision making process is influenced by monthly subscription costs, limited resources for academic libraries, maintenance costs, and license agreements—as well as demand for online reference books and textbooks. While academic libraries decide how to increase access to EBooks, and where to build EBook collections, the focus on “convenience” often overrides a deeper conversation on how a fast, large-scale replacement of paper books with EBooks may affect student reading comprehension or retention of information. In addition, similarly to academic librarians’ consideration of taking “diversity” into account when building subject collections, it is also necessary to take the “diversity” of reading styles and user behaviors into account when developing collections.

This paper will present a bibliographical overview of the literature on EBooks and short historical overview of EBooks. Therefore, the authors of the paper, an educator, a librarian and information specialist, intend to establish the foundation for a future research on the importance of EBooks for education, reading comprehension in particular.

Literature Review

Definition of Ebook
An EBook (also spelled Ebook, ebook, eBook, e-book, or e-Book) is electronic text (also known as etext or e-text) that is available in a digitally encoded format readable via an electronic device. Etext itself is a digital version of a published work such as a book. For this reason, the terms EBook and etext are sometimes used interchangeably. What distinguishes an EBook from etext, however, is that the Ebook exists in a specialized, often proprietary, file format that must be read using a particular program and/or electronic device. Etext, on the other hand, is distributed in ASCII (plain text). Etext also does not include hyperlinks, images, or audio, while an EBook can include all of those features.

Unlike etext, an EBook must be read using a particular program and/or an electronic device. Early EBooks were originally published in plain text format for ease of file storage and the ability to read them as plain text documents. Plain text can also be incorporated into HTML files for web publishing. EBooks published as HTML files can be read using a web browser, but storage capacity is limited. As of June 2009, there are 28 different EBook file formats, most of which are proprietary. Proprietary file formats can only be read using specific software programs, with or without the use of a specific electronic device. For example, an EBook published in Portable Document Format (PDF) can be read or printed from any computer or electronic device that can run Adobe Acrobat Reader, which is a freely available application. Amazon Kindle Format (AZW), however, can only be read through a Kindle device. Currently there is no consensus among writers, software developers, hardware engineers, publishers, or vendors regarding a standard for packaging and selling EBooks. Thousands of classic works are available as free eBooks through public domain websites, but EBook versions of newer works must be purchased like traditional print books. Libraries that purchase EBooks also must comply with a license agreement, which requires them to pay an annual fee to continue making the EBook available to patrons.

The Emergence of Ebooks in Academic Libraries
NuvoMedia released the Rocket, the first hand-held EBook reader, in 1998. The Rocket revolutionized ereading by allowing EBooks to be downloaded from a PC into its system for mobile storage and access. It was the first handheld EBook reader that was reviewed by librarians interested in increasing the circulation of their first EBooks. Due to its cost ($499 for a Rocket Ebook reader in 1999), many librarians did not want to circulate an Ebook reader to the public. In 1999, EBooks were also priced much higher than traditional paper copies, and many libraries were highly selective about EBooks added to their collection.

In 1999, netLibrary was developed with the assistance of academic librarians in order to provide academic and reference books online for students and faculty. At the time, netLibrary could only be used with Knowledge Station software, downloaded onto a PC. The Knowledge Station software “develop[ed] mechanisms for controlling copying and printing of EBooks from both the Internet and Knowledge Workstation”
(http://www.thejournal.com/magazine/vault/a2168.cfm). Many readers who prefer reading print cite such mechanisms that control copying and printing as deterrents to their EBook usage. To date, academic Ebook providers such as ebrary and SafariTech, as well as large academic publishers such as Sage, GaleCengage, and others that provide EBook platforms and collections, do not give users the ability to print or download their EBooks. These limitations cause students and faculty to question the use of an EBook that cannot be read anywhere other than a library PC.

EBook Usage in Academic Libraries
Although EBooks appeared on the academic library scene in 1999, few if any libraries had adopted Rocket EBook readers for general use. Typically, individual libraries analyze their own EBook usage statistics to further develop their EBook collections, and compare EBook usage to print circulation statistics. To date, there are no known libraries that have traced their EBook use statistics over the past ten years in which EBooks have been available. EBook companies and individual academic libraries have also conducted studies to find out which academic users would be most likely to use EBooks, as well as how those users employed EBooks for their research.

In 2008, Springer conducted a study on EBook usage. in five academic institutions in the United States, Europe, and Asia, academic library. According to the study, users primarily access EBooks for “research and study purposes.”,The types of EBooks most frequently used in academic libraries are reference works and textbooks. According to the Springer study, users perceive the benefits of EBooks to be convenience, accessibility, and enhanced functionality. At the same time, users who prefer e-versions of reference books and textbooks for research prefer print books for the perceived “ease and enjoyability” of reading. When asked “What do you expect to happen with EBooks in 5 years time?” 53% of users surveyed responded “For some books I will prefer to read the print books, for others I prefer the Ebook” while 35% responded “I will mostly read print books”, and a mere 7% stated that they would mostly read EBooks within five years’ time (springer.com).

In the spring of 2008, ebrary surveyed 6,492 students on their EBook usage from nearly 400 colleges and universities from around the world. 50% of the students stated that they never used EBooks, and 30% stated that they use EBooks less than 1 hour per week. Of the students who stated that they never use EBooks, 60% said that they do not know where to find EBooks, and 45% stated that they preferred printed books. Other students who never use EBooks gave reasons such as “Ebooks have not been required by my professors as part of my program”, “I have not had a need for ebooks”, “I cannot print, annotate, highlight, or underline text in ebooks”, “Ebooks are not portable”, “I primarily use journals as a main source of information”, and “I do not know how to use ebooks”. Although some students indicated that lack of portability was a factor in their reluctance toward using EBooks, when asked to rank the importance of EBook features, 87% of students surveyed rated “Searching” as the most important feature for EBooks; 42% rated “Downloading to a handheld device” as most important. Students also indicated that it was very important to them for EBooks to be available in multiple formats, as well as have the ability to link to and search other databases and reference books.

In the United Kingdom, the Joint Information Systems Committee (JISC), a national e-books observatory project board and members of the Centre for Information Behavior and the Evaluation of Research (CIBER)e-team at University College constructed an online survey asking British university students and faculty about their academic usage of EBooks in 2008. The researchers collected data from 20,000 surveys, primarily focusing on students and faculty in Business, Engineering, Media, and Medicine. According to the survey results, 91.6% of users consulted EBooks “for work or study”. When asked “How many EBooks have you used in the past month?” roughly half of students and faculty stated that they used one or two titles that month, with students being heavier EBook users than faculty. According to this study, regardless of level of education or gender, EBook usage decreased with age. Engineering students and faculty were the most likely to read EBooks; 43.3% responded that they consulted three or more titles in the past month for their research.

While EBooks appear to be popular research materials in the CIBER study, 87% of students surveyed indicated that they go to the physical library primarily to borrow books, and over 70% of students surveyed visit the physical library once a week. While the CIBER study did not gather data on whether or not students preferred EBooks to text, the number of surveyed students who borrow books and visit the physical library frequently show that print books are still valued by students. In the ebrary study, traditional print books were still perceived by students as “the most trustworthy resource for research”.

As shown by data from the available surveys concerning the use of electronic readings in academic settings, patrons are aware of electronic readings. It becomes also visible that the usage and application of electronic readings will vary across disciplines, age groups, possibly through demographic factors, e.g., gender. It is also obvious that a comprehensive study and survey is needed to draw firm conclusions.

Popularity of EBooks in Different Academic Disciplines
Comparison studies have been conducted in regard to rates of EBook usage or perceived EBook “popularity” among faculty or students of different disciplines. Results from these studies have not always been consistent, for many reasons. First of all, course requirements for different majors in each college and university vary, as does the ability or desire of each institution to support those requirements. Second, each college and university has access to a different number of EBook collections. Usage of EBook collections will often vary depending on how well EBooks are advertised, whether through the library catalog or a link from a course management web page, and how usable the EBook platform, the e-reader, or the EBook itself is to the users.

Popularity of EBooks among college students and faculty varies according to the academic discipline to which they belong. Popularity of EBooks among academic disciplines may vary due to the nature of the discipline rather than the availability of EBooks themselves. Literature students, for example, may have access to free EBook classics through Project Gutenberg or other EBook collections, but many still prefer reading print books as they may experience discomfort reading an EBook from beginning to end on an electronic device (Rowlands & Nicholas, 2008). According to the CIBER study, students from disciplines that use books as ready reference resources may have a stronger preference for EBooks, especially if the EBook platform includes search capability (UCL: CIBER, 2008).

In the attempt to cut textbook costs and make them more accessible for students, Northwest Missouri State University almost became the first public university to provide e-textbooks in place of traditional print textbooks for all academic disciplines (Young, 2009). The university ran a pilot study using the Sony Reader, a Kindle-like device, which would be provided to students who wanted the convenience of reading from a mobile device. Students with Sony Readers quickly asked for their print textbooks back because they did not have sufficient experience or training with the Sony Readers to have a smooth reading experience. Students who chose to keep their Sony Readers had to troubleshoot the new technology in order to relearn how to annotate and highlight text, scan text, and open multiple windows at a time on the device. They also struggled with having to recharge the device every few hours, thus limiting its true mobility. During this pilot study, students and faculty discovered that for many disciplines EBooks were of less value than print books. For example, after using the e-textbooks for their courses, accounting students and faculty stated a preference for print textbooks due to the illegible pop-up versions of dense numerical charts that would be easier to read in print. Science or medical students who wanted to use their Sony Reader to study color illustrations also had a difficult time, as the Sony Reader only handled black and white.

It is possible that, in the near future, advancements in e-reader technology may improve the reading experience for students and faculty in all disciplines, thus increasing the popularity of EBooks over print, but at this time one style of EBook, e-platform, or mobile devices does not fit all.

Use of EBooks to Enhance Instruction
There is limited evidence yet to show that incorporating EBooks into instruction has greater pedagogical value than using traditional print books. Educators have stated that using EBooks familiarizes students with the technology that they will use as adults, and that reluctant readers are often more motivated to read from EBooks than traditional print books. Most of the literature dealing specifically with the pedagogical value of EBooks has addressed the K-12 student population.

In today’s schools, K-12 teachers are being trained to integrate EBooks and hypermedia into language arts instruction in order to familiarize students with changing information resources and technology. According to some studies, K-12 teachers are adding EBooks to the curriculum in order to motivate emerging readers while promoting comprehension, literacy development, and personal “meaning making”. Larson (2008) incorporated an Electronic Reading Workshop (ERW) into a Language Arts methods course to introduce pre-service teachers to EBooks, online discussion, and blogging. Larson found that pre-service teachers liked the simple downloading procedures, access, and convenience of storing EBooks on their computer hard drives. While the pre-service teachers found the technology behind EBooks easy to manipulate for the language arts projects geared toward middle school students, the teachers themselves did not actually enjoy reading the EBooks. Negative comments about EBooks included “reading on the computer often proved to be restricting and time consuming”, “It was a struggle for me to sit at the computer and read the book without being on the Internet, and listening to music and the other 10 things I am usually doing while on the computer”. All of the pre-service teachers also commented on the lack of a physical bond with an EBook.

Weber and Cavanaugh (2006) accentuate the convenience of having an EBook library available at the click of a mouse in order to provide new, challenging reading material on various subjects with difficult vocabulary and concepts for gifted readers. They make the claim that gifted readers “may lose sight of their schools as the place to find challenging books because they don’t find and interact with appropriate materials”. Not once do Weber and Cavanaugh mention public libraries in this article, or the fact that a great number of gifted students can also obtain special borrowing privileges at college libraries. Instead, Weber and Cavanaugh do not seem to know what is available in public libraries when, in justifying EBooks for gifted readers, they state: “For example, most libraries have the children’s favorite The Wizard of Oz, but how many of the other books in the series are available?” The article also misinforms readers about text-to-speech capability for EBooks; they state that “Many of the eBook formats, such as MS Reader and Adobe Reader, for the desktop or laptop have text-to-speech capabilities”. An EBook will only have this capability if the writer and publisher agree to it when their book is published in EBook form. They also state that “most eBook programs provide the ability to highlight text sections, and take notes”. This is not the case for eBook programs provided by academic libraries, which may be the reason why some college students with dyslexia have complained about them. At the same time, Weber and Cavanaugh do mention that all students may benefit from reading a larger text size on the screen, which can easily be adjusted when reading an EBook.

ОщеEbooks and reading comprehension

Електронни книги и четене

Перспективи пред библиотекари и преподаватели

Рейчъл Векселбаум, Пламен Милтенов, Сюзън Паро

 

Академичните библиотеки са изправени пред предизвикателството дали да инвестират в киндъл или в някой друг четец за електронни книги. Върху това решение оказват влияние различни фактори – месечните абонаментни такси, ограничените финансови ресурси, разходите за поддръжка и лицензионни споразумения, както и нуждата от онлайн справочни издания и учебници. Докато библиотеките се опитват да организират достъпа до електронни книги и да изградят своите е-колекции, проблемът с удобството при ползването им остава някак встрани. Заместването на традиционните колекции с по-лесните за използване електронни такива, от своя страна, може да повлияе на студентите и желанието им да четат. Освен това библиотекарите в повечето случаи акцентират върху многообразието на тематичните колекции, а е важно да се обърне внимание и на “разнообразието” на стиловете на четене.

Целта на тази статия е да направи кратък обзор на литературата и да даде кратък исторически преглед. Авторите – преподавател, библиотекар и информационен специалист имат намерение в следващи изследвания да подчертаят важността на електронните книги в процеса на обучение и развитието на четенето като цяло.

ОБЗОР

Определения за електронна книга

Е-книга (срещано също като екнига, e книга, e -книга) е електронен текст (още познат като е-текст или етекст), наличен в цифров вид върху материален носител, разпознаваем посредством електронно четящо устройство. Е-текстът може да бъде дигитална версия на вече публикувано произведение като книга например. По тази причина двата термина “електронна книга” и “електронен текст” понякога се използват като синоними. Това, което ги различава е, че е-книгата съществува в специален формат, обикновено защитен, разпознаваем със софтуер и/или електронно четящо устройство. От друга страна електронният текст се разпространява в ASCII (American Standard Code for Information Interchange) код или т. нар. обикновен текст (plain text). Той не включва хипервръзки, изображения или аудио, докато е-книгата притежава всички тези характеристики.

Първоначално електронните книги са публикувани в обикновен текстов формат за по-лесно съхранение на файловете и възможност да се четат като обикновени електронни документи. Обикновеният текст може лесно да се включи в HTML файл за уеб публикуване. Е-книгите, публикувани като HTML файлове, могат да се четат посредством уеб браузър, но техният капацитет за архивиране е ограничен. Към месец юни 2009 г. съществуват 28 различни файлови формата на електронни книги, повечето от които са патентовани. Лицензираните файлови формати изискват специални софтуери за разчитане със или без използване на специални четящи устройства. Например е-книга публикувана в PDF формат може да се прочете или отпечатва от всеки компютър или електронно устройство, което използва адобе акробат рийдър, достъпен свободно. Форматът киндъл на Амазон обаче може да се възпроизведе само със специално устройство. Засега няма консенсус между писатели, разработчици на софтуер, хардуер инженери, издатели, доставчици по отношение на стандартите за създаване и продажба на електронни книги.

Хиляди класически произведения са достъпни свободно в електронен вид чрез публични сайтове, но е-книгите се заплащат по същия начин както традиционните книги на хартиен носител. Библиотеките, които закупуват електронни книги, подписват лицензионно споразумение, което ги задължава да заплащат годишна такса. Това им позволява осигуряването на достъп до техните потребители.

Поява на е-книги в научните библиотеки

През 1998 г. компанията НувоМедиа пуска на пазара първия четец за електронни книги – “ракета”. Този продукт прави революция в е – четенето, тъй като позволява прехвърляне от компютър в самостоятелно мобилно устройство. Четецът предизвиква интерес сред библиотекарите, желаещи да увеличат ползваемостта на първите е-ресурси. Поради своята цена (499 долара за четец през 1999 г.) много от тях не прокламират тези устройства. През 1999 г. електронните книги поддържат по-висока цена от традиционните и поради това библиотеките много прецизно ги прибавят в своите колекции.

През същата година проектът netLibrary се разраства с помощта на университетските библиотеки. Те осигуряват научни и справочни издания в електронен вид за студенти и преподаватели. По това време netLibrary може да се използва само с помощта на софтуера Knowledge Station. Този софтуер развива механизми за контрол на копиране и разпечатване от е-книгите както от интернет така и от работна станция. Засиленият контрол на копиране и разпечатване донякъде намалява тяхната ползваемост. Към днешна дата някои доставчици на научни е-книги като е Brary и SafariTech, големи научни издателства като Sage, Gale и други, които осигуряват достъп до платформи и е-колекции не позволяват на потребителите да разпечатват или изтеглят техните продукти. Тези ограничения заставят студенти и преподаватели да се запитат дали да ползват електронните книги.

Използване на електронни книги в университетските библиотеки

Въпреки че електронните книги присъстват в библиотеките от 1999 г., много малко от тях, предоставят четци на потребителите си. Всяка библиотека индивидуално анализира използването им и на база статистика развива своите е-колекции. Сравняват ползваемостта на електронните книги и традиционните колекции. До този момент няма информация за библиотеки, които да са проследили използването на електронните си книги за десетгодишен период от момента, който те са налични. Производители на е-книги и някои научни библиотеки правят съвместни проучвания. Тяхна цел е да установят, кои потребители предпочитат да използват тези продукти и как по-точно работят с тях.

Издателство Шпрингер (Springer) провежда изследване за ползваемостта на електронните книги в пет научни библиотеки от САЩ, Европа и Азия през 2008 г. Според проучването потребителите ги използват предимно за изследвания и научна работа. Най-често четени са справочниците и учебниците. Читателите осъзнават предимствата им – удобство на използване, достъпност и подобрена функционалност. В същото време хората, които предпочитат е-версии на справочници и учебници, четат печатни книги за научноизследователска работа поради „лекотата и радостта“ на възприемане. На въпроса “Какво очаквате да се случи с електронните книги след 5 години?” – 53% отговарят, че “Някои заглавия, ще предпочета да чета на хартия, а други в електронен вариант”, докато 35% са убедени, че “ Ще чета предимно книги в хартиен вариант” и само около 7% допускат, че ще отдадат предпочитание на е-книги след 5-годишен период от време1.

През пролетта на 2008 г. е B rary анкетира 6 492 студента от 400 колежа и университета в цял свят за използваните от тях е-книги. Половината заявяват, че не ги използват, а 30% го правят за по-малко от час на седмица. 60% от студентите казват, че не знаят къде да ги намерят, а 45% предпочитат печатните книги. Друга част от неползващите студенти, споделят: “електронните книги не са изисквани от моите преподаватели като част от учебния процес”; “досега не съм имал нужда от електронни книги”; “не мога да разпечатвам, анотирам, подчертавам или маркирам текст в електронна книга”; “електронните книги не са преносими”; “основно използвам списания като основен източник на информация”; както и “не зная как да използвам електронна книга”. Въпреки че като пречка пред използването на електронните книги някои студенти посочват тяхната преносимост, на въпроса – как оценяват предимствата и допълнителните им възможности, 87% от анкетираните посочват “търсенето” , като най-важна характеристика, а 42% са отбелязали “прехвърляне върху четящо устройство”. Други важни предимства според участниците в анкетата са различните файлови формати и препратките към бази данни и справочни ресурси.

Организацията Joint Information Systems Committee (JISC), разработена като проект за национален мониторинг на феномена е-книги, членове от Centre for Information Behavior and the Evaluation of Research (CIBER), заедно с екип по проблемите на електронната информация от Юнивърсити Колидж провеждат онлайн проучване на студенти и преподаватели за ползването на електронните ресурси в учебния процес през 2008 г. в Обединеното кралство. Екипът събира данни от 20 000 проучвания, главно насочени към студенти и преподаватели по бизнес, инженерните науки, медицина и медии. Според резултатите от изследването, 91.6% от потребителите употребяват електронните книги „за работа или учене“. На въпроса “С колко е-книги работихте през последния месец ?”, около половината отговарят, че са използвали едно или две заглавия през отминалия месец. По-голяма ползваемост се пада на студентите в сравнение с преподавателите. Използването на този тип книги намалява с възрастта, независимо от образователна степен и пол според проведеното проучване. Студентите и учените от инженерните специалности най-често използват електронни книги. Голяма част от тях (43.3%) споделят, че са се консултирали с три или повече заглавия през последния месец в процеса на тяхната работа.

Въпреки че e -книгите са популярен материал за научни изследвания, 87% от студентите заявяват, че посещават физически библиотеката, за да заемат книги, а 70% се отбиват на място веднъж седмично. От изследването не става ясно дали студентите предпочитат електронните книги пред тези на хартия, но броят на тези, които посещават физически библиотеките и заемат за дома е показателен за предимството, което се отдава на печатните издания. В проучването на eBrary традиционните книги се приемат от учащите като “най-достоверният източник на информация”.

Потребителите са запознати с възможностите на “електронно четене” както се вижда от събраните данни на цитираните проучвания. Става ясно също, че ползваемостта на електронните материали е различна в зависимост от предметите, възрастовите групи, демографски показатели, пол и др. Също така е очевидно, че е необходимо цялостно изследване, за да се направят по-категорични изводи.

Популярността на е-книгите и различните учебни дисциплини

Сравнителни изследвания са направени във връзка с използването на електронните книги в различните учебни дисциплини или както се казва да се установи „популярността“ им сред преподаватели и студенти в различните предмети. Резултатите от тях не са достатъчно точни по много причини. На първо място разбира се изисквания за различните специалности във всеки колеж и университет се променят, също както способността и желанието на всяка институция в подкрепа на тези изисквания. Второ, всеки колеж и университет има достъп до различен брой е-колекции. Използването им винаги ще е променлива величина в зависимост от това, колко добре са рекламирани, т.е. дали има препратка от електронния каталог на библиотеката или от страницата на съответния курс или програма към електронните книги, а също така и колко достъпни са платформите, четците и самите книги.

Популярността им сред студенти и преподаватели варира в зависимост от научната дисциплина, към която принадлежат. Тя зависи по-скоро от научната дисциплина, от учебния предмет, а не толкова от наличието им в университета или колежа. Студентите по литература например имат свободен достъп до електронни екземпляри на класически произведения чрез проекта Гутенберг или други колекции, но все още масово предпочитат да четат печатни книги, защото физически е неудобно да изчетеш цяло произведение от начало до край електронно или с четящо устройство (Роуландс & Николас, 2008). Според екипното изследване в Обединеното кролство, студентите от дисциплини, които използват книгите за бързи справки, проявяват по-голямо предпочитание към електронните книги, особено ако има и търсещи възможности (UCL : CIBER , 2008).

В опит да се съкратят разходите за учебници и да станат по-достъпни, Северозападният щатски университет в Мисури е първият, който предлага e – учебници вместо традиционните на хартия за всичките си програми (Янг, 2009). Университетът провежда пилотно проучване с четец на Сони, подобен на киндъл. Той се предоставя на студенти, желаещи да четат от мобилно устройство. Някои от тях бързо се връщат към печатните учебници, защото нямат достатъчно опит, което да им гарантира безпроблемно четене. Тези от тях, които запазват четеца на Сони, се заемат с разучаването му. Учат се как да анотират и подчертават текст, да сканират и да работят с няколко прозореца, отворени едновременно. Принудени са да презареждат устройството на няколко часа и това ограничава тяхната мобилност. По време на това изследване студенти и преподаватели разбират, че за много дисциплини, електронните книги са по-малко удобни от книжния вариант. Например наблюдава се предпочитание към хартиения вариант, след използване на е-учебници по счетоводство. Въпреки професионалните “изскачащи” графики от електронните екземпляри се оказва, че от хартия се възприемат много по-лесно. Изучаващите медицина и естествознание също се сблъскват с неподозирано неудобство –поддържат се само черно-бели илюстрации при необходими цветни.

Възможно е в бъдеще, усъвършенстването на четците, да подобри процеса на електронно четене. Това ще допринесе за положително отношение на преподаватели и студенти от всички дисциплини към електронните книги и ще повиши тяхното значение. В настоящия момент това не е постигнато.

Използването на електронни книги повишава качеството на обучение

Сравнително малко данни сочат, че електронните книги в обучението имат по-висока педагогическа стойност от печатни книги. Преподавателите смятат, че използването на електронни книги запознава студентите с технология, която те ще използват като възрастни. Освен това тези, които неохотно посягат към допълнителни материали, са мотивирани по-скоро да ползват електронни книги. По-голяма част от литературата, която се занимава с е-четенето от педагогическа гледна точка, разглежда т. нар. “K -12 поколение студенти”.

В съвременните училища т. нар. “K -12 учители” са обучени да интегрират електронните книги и мултимедия в обучението по езици и така запознават учениците с променящите се информационни ресурси и технологии. Според някои проучвания “K -12 учителите” умишлено добавят електронни книги в учебната програмата. Така те възпитават нов тип читатели. Наблягат на ползите от по-доброто ниво на усвояване на материала, развитие на грамотността и оформяне на “лична ориентация”. Ларсон (2008) провежда уъркшоп по електронно четене като залага на методите на преподаване по чужд език, за да запознае учители те с електронните книги, онлайн дискутирането и блогването. Той открива, че те харесват лесното съхраняване, бързия достъп и удобството при архивиране на файловете на твърдия диск. Намират новата технология за удобна при управлението на проекти в обучението по езици при класовете от средното образование, но всъщност не харесват самото четене. Отрицателните коментари за електронните книги са от типа на “четенето от компютър често отнема много време и ограничава”, “за мен е истинска борба да седна пред компютъра и да чета книга без да браузвам в интернет, да слушам музика и другите десет неща, които обикновено правя, когато го използвам”. Всички учители отбелязват липсата на физическа връзка с е-книгата.

Вебер и Каванах (2006) акцентират върху удобството да имаш библиотека от електронни книги, като с едно кликване върху мишката се получават нови, интересни материали на различни теми, с трудна лексика и по-сложна концепция за по-сериозните читатели. Те твърдят, че тези читатели “няма да загубят училището като място, където могат да намерят интересни книги, защото не ги намират, а напротив, ще са в състояние да използват подходящите за тях заглавия”. Неведнъж Вебер и Каванах споменават обществените библиотеки в тяхната статия и акцентират върху факта, че голям брой от напредналите колежани могат да получат специални права за заемане в институционалните им библиотеки. Явно те не са наясно какво точно е налично в обществените библиотеки и затова заявяват: “Например повечето библиотеки разполагат с любимата на децата книга “Магьосникът от Оз”, но с колко от другите заглавия от тази поредица разполагат?” Статията подвежда и по отношение разпознаването на текст и трансформирането му в реч при електронните книги, според тях много от форматите за електронни книги като MS Reader и Adobe Reader за компютър или лаптоп притежават тази характеристика”. Е-книгата има тази функционалност единствено ако автора и издателя се споразумеят за това преди публикуване. Те твърдят, че повечето електронни книги дават възможност за подчертаване и водене на бележки. Не е такъв случаят с програми за е-книги, осигурени от университетски библиотеки, което може би е и причината някои студенти с дислексия да се оплакват. В същото време Вебер и Каванах споменават, че читателите могат да се възползват от възможността да четат по-едър шрифт на екрана, който може да се нагласи съвсем лесно и удобно в електронната книга.

ОщеЕлектронни книги и четене

Библиосфера