Библиотечно-информационно обслужване на хора с нарушено зрение в библиотеката на Нов български университет

Ваня Илиева, Радостина Тодорова В последните години много се говори и писа по проблемите на библиотечно-информационното обслужване на хората с увреждания. Част от тях е обслужването на хора с увредено зрение. Проведени са редица изследвания, за да се установи какви са специфичните нужди на този тип потребители. През 1998-1999 г. Народна библиотека “Св. Св. Кирил …

ОщеБиблиотечно-информационно обслужване на хора с нарушено зрение в библиотеката на Нов български университет

Дойдох, видях и останах, или За листата на дървото, които вече са позеленели

Димитър Русков За пръв път очите ми видяха Холандия на 30 декември 2001 г. Още щом стъпих пред прословутия хотел Виктория, където спират автобусите от България, усетих аромата на друга земя. Чаках моята „любима“, потропвах с крака, за да се стопля и продължих да се взирам в лицата на хората. Тогава валеше сняг – нещо …

ОщеДойдох, видях и останах, или За листата на дървото, които вече са позеленели

Какво подобрихме в услугите за хора с нарушено зрение?

Интервю с Ивайло Маринов – координатор на библиотечни услуги за незрящи Здравей Ивайло, ще бъде интересно за читателите на нашето списание да разберат повече за теб… Живея в София от близо 23 години. Тук съм завършил и средното си образование. Завърших училището за деца с нарушено зрение, което се намира в квартал „Надежда“. Едно време, …

ОщеКакво подобрихме в услугите за хора с нарушено зрение?

В търсене на по-добри възможности – програма „Коопериран абонамент“ на Български информационен консорциум

Гергана Мартинова Защо Български информационен консорциум (БИК) създаде програма “Коопериран абонамент”? Свидетели сме, как всяка година цената на периодичните издания расте с около 12-13%. Има години, когато дори се случва увеличението да е още по-голямо (16-17%). За да могат библиотеките да отговорят на все по-взискателните потребителски търсения са принудени да правят изключително точен разчет на …

ОщеВ търсене на по-добри възможности – програма „Коопериран абонамент“ на Български информационен консорциум

Щрихи за българската илюстрация

Йоана Андреева Илюстрациите и графичните изображения съпътстват текста в книги и списания. Те са визуалния посредник между книга и читател. Това посредничество може да се разглежда като взаимодействие и допълване между изобразително изкуство и литература. Това е общуване-диалог между художника и писателя по страниците на изданията. Книжната графика възниква под формата на илюстрация и печатна …

ОщеЩрихи за българската илюстрация

Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ в преследване на новостите в научното книгоиздаване

Интервю с Ирена Цанова, ръководител “Маркетинг & реклама” Университетско издателство “Св. Климент Охридски” се наложи като безспорен авторитет. Изключително търсена е продукцията ви като цяло от студенти и преподаватели. В каталога, който публикувате, успявате ли да включите всички издания? Каталогът на издателството се замисля като годишен и предстои да излиза в първите месеци на календарната …

ОщеУниверситетско издателство „Св. Климент Охридски“ в преследване на новостите в научното книгоиздаване

Свободен достъп до научни електронни публикации в Нов български университет

Радостина Тодорова Какво е НЕА на НБУ – научен електронен архив на Нов български университет. Като единно отворено електронно пространство осигурява дълготрайно съхранение на електронни документи и съдейства за разпространението на научни резултати в глобалната мрежа. Част е от международната инициатива ОAI (Open Archives Initiative) и следва препоръките на Асоциацията на европейските университети (EUA) за …

ОщеСвободен достъп до научни електронни публикации в Нов български университет

Юридическата литература на Здравко Славчев

Гергана Мартинова

Юридическата литература се радва на популярност не само в университетските и бизнес среди, а въобще в обществото. Като причина може да се посочи или самата същност на правната наука, изразяваща общeствена воля и интерес или пък нейната изключителна гъвкавост, имам предвид съотношението наука – практика. Оказа се, че представянето на автор у нас, обикновено се свежда до популяризиране на нова книга, като местата и организационната схема са различни. За място на такъв род събития се използват галерии, театрални сцени, библиотеки, културно-информационни центрове, специализирани зали в хотели, дори градските градини при по-топло време. В електронното пространство “традиционно” се предлагат анотации в книжарниците или сайта на издателя. Успешно се използват социалните мрежи за популяризирането на книги – блогове, YouTube, MySpace, Digg, Twitter, Facebook и други. През април миналата година главният редактор на Аз чета, Александър Кръстев, пусна съобщение за промотирането им чрез видеотрейлъри. Вид трибуна на академичната общност са електронните репозиториуми, които служат не само за съхранение на електронни документи, но и за повишаване цитируемостта на авторите.

Нашето списание разработи своя схема за представяне на автори на научна литература. Надявам се срещата със Здравко Славчев да бъде приятна и полезна.

Визитка
Здравко Славчев е автор на множество монографии и статии в областта на финансовото и данъчното право и успешно съчетава юридическата практика с научноизследователската дейност. Преподавател е в Нов български университет. Добрата четивност на научните текстове до голяма степен е повлияна от съчетанието между Юридическия и факултета по Журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Публикува в почти всички правни периодични издания – Административно правосъдие, Адвокатски преглед, Общество и право, Правна трибуна, Български законник, Търговско право, Финанси и право, Собственост и право, Правен свят, сборника Съдебни практики. Принудително изпълнение на Камарата на частните съдебни изпълнители, бюлетина на Асоциацията на прокурорите в България и не само юридически – Социална медицина и нашето списание Библиосфера. По направената от него през 2004 г. класификация е структуриран и логично подреден сега действащия ДОПК.

Среща с автора
Малко известен е фактът, че в последните няколко години на българския пазар освен ваши книги за данъчна ревизия, единственият учебник по данъчно-осигурително процесуално право, научно-практическото изследване за особеностите при обжалване на ревизионен акт, особеностите на производството по събиране на неплатени в срок данъци други няма. На какво се дължи това?

Не се съмнявам, че и други юристи са достатъчно запознати с особеностите и въпросите на данъците и паричните отношения. Но едновременно с това съм учуден от факта, че те не структурират логически, не излагат и не правят обществено достояние знанията си. Това е повод да мисля, че сериозните научни занимания са трудно начинание.
Научно-изследователската работа е извънредно смела и тежка за упражняване дейност. Обаче при упражняването й смелостта понякога липсва, остава само тежестта, мъчнотията. Това вероятно е и причината, поради която липсват други изследвания в тази научна област.

Първата ваша книга излиза през 2003 г. Какво се промени от тогава до сега във взаимоотношенията автор-издател?

В началото на съвместната работа всеки издател е внимателен, отзивчив и коректен. Но, както при всяко отношение с течение на времето или автора, или издателя става по-немърлив при изпълнение на задълженията си. Тогава автор с идеи и желание за работа се изправя пред сериозно изпитание. Това е и причината, поради която авторът е принуден да промени нещо, за да поддържа коректността в отношенията автор-издател. Искам да споделя, че съм признателен на издателите, с които работя за проявеното от тяхна страна разбиране и да подчертая, че мисля за в бъдеще да продължим съвместната си дейност.

Сферата, с която се занимавате, е изключително злободневна, вероятно много хора, се допитват до вас…

Умишлено съм ограничил кръга на лицата, които могат да контактуват с мен на професионални теми. Допитват се преди всичко хора, които са ми близки. Не се възприемам като човек, който може да помогне на всички нуждаещи се. Съзнавам, че тази ми позиция няма да бъде разбрана.
Научните ми изследвания отнемат значителна част от времето ми и за целта ми е необходимо съсредоточаване, относително спокойствие и неангажираност с многобройни проблеми.

Случва се нерядко българина да почувства неблагоприятното отношение на приходната администрация в ежедневието си…

Факт е, че в немалко случаи държавната и общинска приходна администрация злоупотребяват с властническите си правомощия. Неправилно и превратно интерпретират фактически данни и гледат на задължените лица като на отявлени закононарушители. Не мога да не споделя наблюденията си, че работата в приходната администрация води до “отклонения”. Това е видимо.
За мое съжаление понастоящем не се проявява достойнството на правораздаването, изразяващо се в задължението за точно и еднакво приложение на закона и предвидимост на съдебните актове като логична последица от стриктното тълкуване и прилагане на закона. Именно този основен недостатък е причина, поради която приходната администрация не възприема съдебните решения като източник и ръководно начало при приложението на законите.

Вие сте и преподавател. Какво според вас може да накара студентите да ползват по-често библиотеките?

Приятно ми е да работя с млади хора. Студентите са носители на новото. Техните идеи, техните мечти ще са в основата на бъдещите социални и регулаторни норми. От тях самите зависи дали и доколко ще ползват съкровищницата на знанията, които има във всяка библиотека. Единствено личната им заинтересованост и желанието им да се докажат като професионалисти в съответната област могат да са стимулите, които да ги мотивират да ползват библиотеките.

Като преподавател има ли библиотечна или информационна услуга, която да искате да ползвате в библиотеките, а не я получавате?

За мен работата с научни издания и библиографски източници е основна. Всички български и чужди библиотеки, които съм имал удоволствието да посетя, са оставили у мен чувство на удовлетвореност. Правилата за ползване на библиотечните фондове навсякъде са сходни, което до голяма степен улеснява ползването им.
Развитието на технологиите вероятно ще предпостави появата на нови библиотечни услуги. Времето ще покаже.

Имате депозирани девет статии в научния електронен архив на Нов български университет, което предполага вашата положителна нагласа. Какво трябва да направят университетите, за да спечелят повече поддръжници в това свое начинание?

Убеден съм, че с административни мерки, не може да се постигне ефект в подобна насока. Авторитетът на съответното начинание също може да е мотивиращ за отделните преподаватели. За други мотив може да са паричните възнаграждения. За трети мотив може да е сериозната деятелност на административните ръководители. За четвърти – от значение да е личния пример и не декларираната, а фактическата съпричастност към начинанието.
При всички случаи обаче трябва да има: първо – ясно научно дефинирана и второ – приемлива за преподавателите цел, за да може подобно начинание да е обречено на успех. Към днешна дата стореното от мен е въпрос на личното ми добронамерено отношение.

ОщеЮридическата литература на Здравко Славчев

Библиосфера