Университетските репозиториуми: продължение на взаимното сътрудничество между библиотеките

increase font decrease font
12345 (1 votes, average: 5,00 out of 5)

Том Стори

OCLC осигурява на библиотеките софтуер и поддръжка за техните “супер” архиви

През 2001 г. група системни администратори от университета в Охайо се свърза с Джоузеф Дж. Бранин във връзка със създаването на “дигитален” архив, който да подпомогне студентите дистанционно обучение.

Докато ръководели работна група по проблемите на продължаващото и дистанционно обучение, администраторите установили, че дигиталните обекти, подпомагащи е-обучението, са част от феномена е-знания, които трябва да бъдат събрани, обединени, организирани и съхранени в услуга на университетските преподаватели и студенти. Това звучи като работа за библиотеката, заключили те. Така се родила OSU Knowledge Bank!

“Важното в нашата история е, че група системни администратори забелязаха нуждата от управление на университетските архиви и възложиха на библиотеката да ръководи начинанието предвид нейните способности и опит в този род дейности.” – казва г-н Бранин, директор на библиотеката. “Без значение дали работим в администрацията на библиотеката, отдел ”Комплектуване” или някъде другаде, сега ние поемаме една нова роля на “управители на информацията”, като създаваме система за организиране на знанието в университета. Ние ще обработваме всякакъв вид информация, а не само структурираната, публикувана информация, с която се занимавахме досега.”

През следващата година, г-н Бранин ръководи комитет за планиране с представители на кабинетите по информационни технологии и академична дейност и си сътрудничи с Лоркан Демпси, вицепрезидент на OCLC Research, както и с Майкъл Денис, служител на Chemical Abstracts Service. Комитетът изучава други опити в създаването на репозиториуми, описва дигитални проекти, дело на университета, събира предложения и идеи на преподавателите и работи по план за развитие.

Подобни сценарии на действие се разиграват и в други университети по света, докато библиотеките търсят начин да се справят с главоломното нарастване на електронните материали, създадени от преподаватели и изследователи. Идеята на репозиториумите е да се постигне максимален резултат от изследователската дейност, като се съберат интелектуалните постижения на даден университет в архив, който може да бъде използван on-line и да дава възможност за обмен на данни с други репозиториуми. Това начинание е част от една инициатива за по-широко достъпни архиви, като осигурява взаимодействие между компютърните системи.

За да подпомогне усилията на библиотеките, OCLC разработи OAICat и OAIHarvester – две софтуерни приложения, които осигуряват отворена система на работа между репозиториумите, като поддържат Open Archives Initiative протоколи за съхранение и обмен на данни и търсене.

Много университети използват софтуера в своята работа. Следват репортажи на пет от тях.

Duke University и the Sheet Music Consortium

http://digital.library.ucla.edu/sheetmusic

През март 2003, библиотеката “Perkins” към Duke University започна да използва софтуера OAICat, разработен от OAIResearch като част Sheet Music Consortium (SMC). Целта на SMC е да изгради централизиран репозиториум с нотна литература за неговите пет члена: Библиотеките на Duke University, Brown University, Indiana University, Johns Hopkins University, UCLA и Конгресната библиотека. Съответният OAI – сервизен репозиториум е локализиран върху UCLA хост и играе ролята на вход към фондовете на всяка една от библиотеките.

Duke използват OCLC Open Source Software, за да се направи връзка между мета-данни на 19 000 записа нотирана музика в местна база данни, която може да бъде разгледана чрез UCLA. Записите на DUKE са част от специална колекция с американска нотна музика от ХІХ и началото на ХХ век. Много от оригиналните нотни текстове са дигитализирани, което позволява на потребителите директен достъп, както до музиката, така и до обложките и рекламите, а това дава картина на културния контекст, в който са публикувани песните. Участието на Duke в SMC отбелязва използването за първи път на Open Archive Initiative-Protocol for Metadata Harvesting(OAI-PMH) – протокола, върху който се базира OAICat.

След като анализира няколко пакета софтуерни продукти на OAI, Perkins Library избира OAICat на OCLC, тъй като е много удобен за работа, съвместим е с Java Web и се използва във все повече проекти, включително и в MIT’s DSpace. От особено значение за м-р Секстън, програмист в проекта на Duke, е отворената природа на софтуера на OCLC.“Открихме, че програмата на OAICat не обработва запитвания за базата данни по начин, съвместим с нашата собствена база данни с нотна литература”, казва той. ”След дискусия по електронната поща с Джеф Янг от OCLC, той промени програмата на OAICat така, че тя да приема дефинирана от потребителя обработка на данните. Тогава аз успях да разширя програмата, за да може да обработва резултатите от базата данни на Perkins, а Джеф добави промяната в базата за разпределяне на OAICat и я направи достъпна за всички участници в проекта.” Диалогът между Duke и OCLC демонстрира обещанието за сътрудничество по софтуерните проекти за свободен достъп до източниците.”

OAICat във Virginia Tech

http://imagebase.lib.vt.edu/
http://www.hcibib.org/

Кунал Гарак е студент пред дипломиране с научен ръководител д-р Едуард А. Фокс, началник на Digital Library Research Laboratory към Virginia Tech. Гарак използва OAICat, за да изгради доставчици за базата данни с изображения на Virginia Tech и фондовете на HCI Bibliography (HCIBib), където намират приложение протоколите на Open Archives Initiative. Той е проследил развитието на софтуерните пакети от създаването им до тяхното превръщане в много полезен инструмент.

“OAICat намира много приложения и изисква минимум настройки от програмиста в сравнение с другите инструменти на пазара.” – казва г-н Гарак. “Най-големите му предимства са, че не зависи от платформата и има огромни възможности за допрограмиране. Тъй като го има в Java – всичко, от което се нуждаете, за да го стартирате е приложен сървър, а възможностите му без съмнение са най-големите, които съм виждал.”

Кунал Гарак се запознава за първи път с OAICat през 2002 година. Той и трима други студенти избират OAICat като платформа за работа, когато им се възлага за курсов проект да направят data provider за Virginia Tech ImageBase фонд от дигитални образи. Те се спират на OAICat, защото това е единственият инструмент, който е вграден в Java (повечето от другите съществуващи са в Perl ) и защото поддържа последната версия на протокола за metadata harvesting (PMH v2.0). Те са първата група, която официално използва OAICat и помага да се отстранят много бъг-ове и решат много проблеми при операционализацията на софтуера, за да го направи по-гъвкав и по-достъпен за потребителите.

По-рано същата година г-н Гарак използва OAICat, за да направи data provider за HCIBib collection с повече от 20 000 библиографски материали относно Human-Computer Interaction resources. “Изграждането на data provider за HCIBib collection мина леко. OAICat изискваше минимум промени и моделиране от моя страна. Не се съмнявам в удобството на OAICat, защото той е лесен за моделиране и може да се извлече много от неговата проста структура и лесна употреба.”

DSpace в MIT

http://dspace.org/

Представен през ноември 2002, DSpace е университетски репозиториум, изработен да “прихваща”, съхранява, номерира, разпределя и архивира огромното количество дигитални трудове, създадени от преподавателите и изследователите в Massachusetts Institute of Technology (MIT). Съвместен проект на библиотеките на MIT и Hewlett-Packard,системата има отворена и гъвкава архитектура, която позволява съхраняването и търсенето на информация и може да бъде адаптирана към широк набор формати за данни в различни изследователски дисциплини. Всяка изследователска общност използва специално изработен портал за предаване на данни на DSpace.

Целта е да се организират и да могат да се обменят в Мрежата повече от 10 000 научни документи, които се създават всяка година от изследователите в MIT. Повечето, от тях остават скрити за търсачките и не са включени в справочните бази данни. Сред тези материали има книги, доклади, статии, изображения, учебни помагала, мултимедийни публикации, изображения, друг тип графична информация и др.

“Много скоро започнахме да виждаме плодовете на свободната работа с информацията с помощта на няколко институции, които отстраниха дефектите и подобриха системата.”- казва МакКензи Смит, един от директорите в отдел “Технологии” на библиотечната система на MIT и директор на проекта DSpace. “Имаме забележителен напредък и всички ние сме впечатлени от интереса, който Dspace предизвиква.”

Dspace поддържа Open Archives Initiative’s Protocol за Metadata Harvesting. Също така, системата използва OAICat на OCLC, което дава достъп на други институции, които участват в OAI.

“Софтуерът OAICat ни спести много време и усилия при съвместяването на софтуера на Dspace с OAI. Бяхме изключително впечатлени от отзивчивостта и помощта на Джеф Янг от OCLC-казва Робърт Тансли, архитект и програмист в лабораториите на HP.”

Приложение на OAICat на OCLC в Université Laval Library

Université Laval Library (Квебек, Канада) използва OAICat, за да създаде електронен архив с дипломни работи и дисертации (ETD) за отпечатване. Предпечатната система ще позволи на изследователите и на департаментите в университета да контролират кои документи и на какво ниво ще бъдат публикувани – в локален мащаб или в Интернет. Също така ще позволи на изследователите да влизат и променят мета-данните на своите документи. Системата ще използва OAICat, свързан с MySQL стандартизиран компютърен език за търсене на информация от база данни.

Системата ETD е пусната в употреба през ноември 2002 и позволява подаване и изтегляне на дисертациите, публикувани в университета. В двата проекта участват библиотекар и компютърен анализатор. За ETD това са Пиер Ласу (билиотекар) и Реда Бенжелун, а за предпечатния проект – Реда Бенжелун и Никола Белисл. “За да контролираме разходите и да подобрим достъпа до университетския фонд, ние предпочитаме да използваме протоколите на OAI и съществуващите инструменти пред това да създадем своя собствена архитектура.”- казва г-н Ласу. Според него Laval Library избира OAICat поради три причини. Първо – те вярват, че участието в OCLC гарантира целостта и качеството на продукта. Второ – OAICat е разработен като проект за свободен достъп и е написан на Java, и осигурява на софтуера приложимост и мултифункционалност, което го прави удобен за моделиране. Трето – заедно със софтуера OCLC осигурява ефикасна, експедитивна и компетентна помощ.”

Archaeology Data Service в Университета в Йорк

http://archaeologydataservice.ac.uk/

Услугата “Archaeology Data Service” (ADS) в университета в Йорк (University of York) експериментира с OAI репозиториуми и има за цел да обедини важни изследователски данни за археологическите изследвания и теренната работа в областта на нумизматиката.

“Има голям потенциал в отворените системи, защото те позволяват на агенциите да обменят информация с различни потребители.” – казва Уилям Килбрайт, мениджър на отдела за работа с потребители. Информацията за археологически обекти, паметници и находки се намира в различни организации като музеи, градски съвети, национални агенции, университети и архиви. Тези институции споделят общ ентусиазъм за обмен на данни, който често е възпрепятстван от проблема с несходството на стандартите за мета-данни, протоколи и др. От известно време ADS се опитва да реши тези проблеми.” С помощта на ADS се събират, описват, каталогизират и съхраняват дигитални ресурси, създадени при археологически изследвания. Системата работи с национални и местни археологически агенции, за да създаде и актуализира online каталог и архив с археологическа информация, където могат да бъдат намерени репортажи, карти, снимки на обекти от въздуха и земята както и фотографии на предмети, открити при разкопки.

Превод със съкращения Недялко Василев
OCLC Newsletter, No. 259, January 2003


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*