Пълнотекстовите онлайн бази от данни в структурата на автоматизираните информационни услуги на университетската библиотека

increase font decrease font
12345 (1 votes, average: 5,00 out of 5)

Радостина Тодорова – НБУ
н.с. инж. Кристина Върбанова-Денчева- ЦБ на БАН

Един от приоритетите в разработените проекти за интегриране на библиотеките в информационното пространство на изграждащото се информационно общество е дигитализацията на библиотечните фондове. Дългосрочните цели са свързани с реализирането на виртуалната библиотека, а в непосредствен прагматичен аспект това е един от подходите за активизиране на информационната функция на библиотеката и задаване на нови стратегии в провеждане на маркетинговата политика.

Основни платформи в структурата на информационните услуги, реализиращи се от библиотеките, могат да се локализират в две направления:

1.Читателски достъп до собствения информационен ресурс на библиотеката (библиотечен фонд – традиционен и електронен).
2.Читателски достъп до чужди информационни ресурси чрез използване на програмно-техническото осигуряване на библиотеката.

В първото направление се открояват две основни тенденции:

– дигитализация на вече съществуващите фондове, включително ретроконверсия и генериране на основната база от данни – електронния каталог;

– създаване на нови електронни бази от данни и подходящото им представяне в Web-site на библиотеката.

Наред с традиционните библиотечни бази от данни със справочна, обзорна, реферативна информация, както и тематично обособени бази от данни, които се създават като собствен информационен ресурс на библиотеката, създаването на пълнотекстовите бази от данни промени в качествено отношение достъпа до библиотечните фондове и съответно има за следствие повишаване на ефективността в работата й.

Специфична възможност за университетските библиотеки е създаването на пълнотекстови бази от данни на защитени дисертации и тези (дипломни работи) от докторанти и студенти в университетите. По своето съдържание това са уникални бази и тяхното предоставяне за достъп в Web-пространството поставя редица все още нерешени въпроси за санкционирания достъп, авторските права, правата и задълженията на участниците в цялостния информационно-комуникационен процес.

Безспорен лидер в областта на дигитализираните дисертации и тезиси е Virginia Tech, където инициатор на виртуалната библиотека за тезиси и дисертации става професор Едуард Фокс. Целта на проекта “Networked Digital Libray of Theses and Dissertation” (NDLTD) е да съдейства на университетите в изграждането на собствена информационна инфраструктура, подпомагане на образователния процес и достъп до информацията. Така Virginia Tech става първият университет, който започва да изисква от студентите си да предоставят защитените тези (дипломни работи) и дисертации в електронен вид.

По-късно тази практика се възприема и от други университети. Университетът University Laval участва в подобен проект (иницииран от университета в Монреал), чиято цел е да представи всички дипломни работи и дисертации, защитени в провинция Квебек. Задачите на проекта могат да се обобщят в следните направления:

– да се локализират и да се решат техническите и лицензионните проблеми;

– да се популяризира програмата сред други висши училища и да се внедри в практиката.

Други университети и колежи, които също имат проекти в тази област са: Cornell University, College of William and Mary, University of South Florida. Проектираната система обхваща дипломни работи и дисертации и е само част от проект за виртуална библиотека. Освен изброените университети, по съвместен проект с University of Virginia and Virginia Tech за оценка ефективността на „web-based authoring tools and knowledge networks“ работят University of Texas, University of Toronto, University of Waterloo. Като един от приоритетите на Research Libraries Group (RLG) е именно дълготрайното съхраняване на дигиталните научно-изследователски ресурси, споделя James Michalko – президент на RLG.

Проблемът за Web-базираните пълнотекстови бази от данни на тезиси и дисертации излиза извън рамките на университетските библиотеки и отделните държави и се превръща в приоритет на глобалната библиотечна мрежа OCLC.

OCLC Office of Research ще инициира изследователски проект върху електронните тезиси и дисертации, който ще се ръководи от Tom Hickey. Целите на този проект са да се обединят усилията на отделните университети и да се създаде съвместна база от данни на дисертации и тези. Очакваният ефект е да се избегне дублирането и да се осигури съхранението и достъпа до редки и ценни ресурси.

Естествен е стремежът и на българските университетски библиотеки да бъдат в крак със световните тенденции, като постоянно и непрекъснато развиват и обогатяват собствените си информационни ресурси.

В развитието на собствените информационни ресурси електронните каталози, достъпни чрез Интернет, е вече отминал етап. Налице е стремеж за по-пълно разкриване на колекциите, чрез осигуряване на достъп до пълния текст на документа.

Настъпването на ерата на дигиталните библиотеки е предизвестено от развитието на високите технологии, но има за цел и осигуряването на обрат в традиционните представи за образованието.
Образованието се превръща в пожизнен непрекъснат процес в информационното общество.

В стремежа да отговори на модерните разбирания за свобода на публикуване и достъп, библиотеката на НБУ си поставя за цел да разкрие колекцията си от дипломни работи и дисертации на студенти и докторанти от университета като отделен модул на своята дигитална библиотека, обхващаща в началния етап три основни модула:

I. Модул “Архиви” се създава с цел опазване и осигуряване на достъп до архивните колекции на проф. Иван Саръилиев (ръкописи, фотографии и лична кореспонденция) и на проф. Васил Стоилов (ръкописи, фотографии, рисунки, дневници).
II. Модул “Периодични издания” ще предостави on-line достъп до съдържанията на българските периодични издания.
III. Модул “Дипломни работи и дисертации” ще осигури on-line достъп до уникалната колекция от защитени дипломни работи и дисертации в университета, чрез използване на новите информационни технологии.

Последният модул представлява интерес не само за потребителите, а би бил източник за библиографска, административна и контролна информация.

Един примерен модел на базата от данни включва задължителните елементи: парола за вход и главно меню, което съдържа посочените три модула.

След стартирането на модул „Дипломни работи и дисертации“ са възможни за използване следните три опции: нов запис, актуализация и изтриване.

Всеки нов запис ще притежава свой собствен уникален номер. Необходимо е записът да съдържа и следните полета за идентифициране на документа: автор, факултетен номер на автора, научен ръководител, консултант(и), рецензент(и), заглавие, подзаглавни данни, вид на придобиваната образователно-квалификационната степен (специалист, бакалавър, магистър, доктор), място на създаване, институция, факултет, департамент, програма, година и дата. Допълнителни полета, описващи физическите характеристики на документа, оценка на дипломната работа, полета за въвеждане на ключови думи или фраза, поле за въвеждане на кратка анотация, поле за служебни бележки, поле за местоположение на документа и др.

В дизайна на работния лист се предвиждат бутони за свързване на пълния текст на документа (в pdf формат) към направеното описание и съответно към приложенията (рецензии) като сканирани изображения.

Като допълнителен модул ще се проектират библиометрични бази от данни, които да отразяват съдържанието и цитираната литература в дипломните работи и дисертации (според утвърдените стандарти за библиографско описание). По този начин ще се създаде възможност за приложение на наукометрични и библиометрични методи за изследване на тенденции, както и специализиран статистически апарат за анализ с контролно-регулативни функции върху учебния процес.

Увеличаване на обема на пълнотекстовите бази от данни поставя и редица технологични проблеми, свързани с техническите параметри на информационните носители, архивирането и опазването на информацията върху тях. Един от методите за разрешаването им е използване на гъвкави програмни средства, каквито са т.н. интелигентни модули. Чрез тях е възможно намаляване на физическия обем на базите за сметка на асоциирани модули, чрез които се диференцират функциите по текущото поддържане и обновяване на базите.

Съдържанието на този модул се предвижда да обхване статистиката на базата от данни. Тя включва наблюдения по традиционните показатели:

– обем на базата данни;

– проведени търсения за ден, седмица, година;

– брой регистрирани потребители за ден, седмица, година;

– тип на потребителите, ползвали базата (студенти, докторанти, преподаватели, служители).

Търсещият модул ще включва компонентите на стандартен браузер и ще бъде достъпен за потребителите след предварителна регистрация в системата.

– Browse: по автор, по научен ръководител, по рецензент, по заглавие, по програма, по година;

– Search: възможност за търсене по всички полета от описанието на документа;

– Search в модул “Цитирана литература”: възможност за търсене по всички полета на описанието на цитирания документ.

След реализиране на проекта очакваме да се постигнат следните резултати:

1.Надеждно съхраняване посредством дигитализация на колекцията от дипломните работи и дисертации и елиминиране на проблемите, свързани с физическото съхранение и липсата на пространство.
2.Осигуряване на on-line достъп до дигиталната колекция от дипломни работи и дисертации.
3.По-ефективно подпомагане на образователния и научно-изследователския процес.
4.Постоянен мониторинг и анализ на всички проблеми, свързани с равнището на подготовката на обучаваните от всички образователни степени в НБУ.
5.Използване възможностите на цитат- и контент-анализа, както и други библиометрични, наукометрични и статистически методи за анализ на тенденциите в обучението и научноизследователската работа в НБУ
6.Създаване на допълнителни услуги за преподавателите, студентите и служителите на НБУ.

Реализирането на проекта би спомогнало за навременното обхващане на един уникален за всяка университетска библиотека фонд – защитени дипломни работи и дисертации. Същевременно предоставянето на достъп до „творческия потенциал“ би повлияло положително на имиджа на всяка университетска и научна библиотека и би представило достойно България в международния информационен обмен.

Библиография

1. Bolander, Robert C. Office of research explores management of electronic theses and dissertations.// O C L C Newsletter, 2000, № 247 September/October, pp. 20-21.
2. Integrating Digital Resources into a Traditional University Research Library / Fiona C. Coutinho, Caroline M. Eastman // I s s u e s in Science and Technology Librarianship, 1999, Summer.
3. RLG and OCLC explore digital archiving. // O C L C Newsletter, 2000, № 244 March/April, pp. 5-6.


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*