Библиотечни консорциуми. Опитът на британските университетски библиотеки

increase font decrease font
12345 (1 votes, average: 5,00 out of 5)

Надя Терзиева

Въведение

Темата за библиотечните консорциуми, обединения или сдружения е особено актуална днес, когато светът все по-уверено върви към глобализация във всички сфери на стопанския живот. В библиотечната област създаването на обединения е често срещана практика в страните от Западна и Централна Европа и Америка. Преди повече от 20 години библиотеките от тези страни са открили, че като си сътрудничат и предприемат съвместни инициативи доста по-успешно се справят с предизвикателствата на променящата се среда и негативните тенденции, които се отразяват на развитието им.

Неведнъж сме казвали, че в България значително сме изостанали, по отношение на полагане на кооперирани усилия за постигане на общи цели. Това се отнася в значителна степен за библиотеките. Причините са най-различни, но една тях е особено важна. Нежеланието на библиотечните специалисти да разберат, че съвместните действия водят до взаимна полза и че заедно можем да постигнем много повече.

Целта на настоящата работа е да представи модела на консорциум на университетски библиотеки в Обединеното Кралство. Важно е да уточним, че когато използваме понятието консорциум имаме предвид не търговския термин, а най-общото значение на думата в смисъла на обединение, което бихме могли да тълкуваме като синоним на асоциация. По мое мнение опитът на колегите от други страни е полезен и би трябвало да се използва. Разбира се, нито един модел не може да бъде механично привнесен. Избраният подход би било добре да включва както опита на университетските библиотеки от напредналите страни, така също е важно да бъдат предвидени и особеностите, характерни за българските университетски библиотеки, свързани с националното законодателство, нивото на развитие и техните организационни структури, финансовото управление и ресурси, механизмите на комуникация и начините на сътрудничество между тях, квалификацията на библиотечните специалисти и др.

Консорциумът

Консорциумът на университетски библиотеки в Обединеното Кралство – CURL (Consortium of University Research Libraries) е създадeн с участието на 21 университетски библиотеки, между които Aberdeen University Library, Cambridge University Library, London University Library, Oxford: Bodleian Library и др., в качеството си на пълноправни членове, 4 национални библиотеки като асоциирани членове – The British Library, National Library of Scotland, National Library of Wales и Wellcome Library for the History Understanding of Medicine, и един партньор – School of Advanced Study.

Мисията на CURL е да подкрепя, поддържа и подобрява библиотечните ресурси за научна, образователна и преподавателска дейност във водещите университети.

Визията на CURL до края на 2004г. е свързана с укрепване на сътрудничеството в Консорциума чрез:

– осигуряване на ръководство и възможности за иновации в научните библиотеки и академичните общности;
– осигуряване на академичната общност с физически и виртуален достъп до споделени ресурси на всички библиотеки, участващи в CURL;
– осигуряване на условия за взаимна подкрепа, при която членовете имат възможност да развиват индивидуални и колективни инициативи;
– издигане на профила на CURL и неговите членове на подходящи форуми с цел убеждаване в ценностите на научните библиотеки и тяхното значение за националната и международна научна общност.

Цели на Консорциума:

– да развива съвместни, кооперирани подходи към предизвикателствата, пред които са изправени членовете на Консорциума в областта на комплектуването, обработката, съхранението, използването, разпространението и доставката на информационни и библиотечни материали, в полза на техните институции;
– да подпомага библиотеките в Консорциума да следват и постигат своите собствени институционални цели.

Стратегическият план на CURL е за периода 2000г.-2004 г.

Консорциумът се управлява от Борд на Директорите, състоящ се от 8 директори на университетски библиотеки, като един от тях е Председател, а друг е касиер.

Дейността на Борда на Директорите се подпомага от секретар. Бордът се отчита за дейността си пред всички членове на CURL с доклад, един път годишно.

Членство:

Информацията за членство в CURL, съдържа:

1. Критерии за членство;
2. Права и задължения на членовете;
3. Пълен списък на членовете;
4. CURL комисии и работни групи;
5. CURL списък с адреси;
6. CURL политика за достъп;

Критерии за членство:

Бордът на Директорите разглежда всяка молба за членство от тези организации, които отговарят в по- голяма степен на формулираните критерии. Организации, които се интересуват от членство в Консорциума би трябвало, първо, да проведат неформален разговор с Председателя на Борда на Директорите, относно насоките и критериите за кандидатстване за членство, а именно:

· Университети с национална и международна репутация в научните среди и библиотеки, които по преценка на Директорите биха допринесли за работата на CURL;
· Депозитни библиотеки от Обединеното Кралство, които по преценка на Директорите биха имали значителен принос за работата CURL;
· Годишен разход за информационно осигуряване, подходящ за поддръжката на изследователската дейност в национален контекст. Това обикновено би се очаквало да бъде до 25% от годишния съвкупен разход за информационно осигуряване, както е публикувано в годишната статистика на SCONUL, или други източници;
· Големи колекции, подходящи за подпомагането на различни научни дейности;
· Доказателство за високо институционално качество на научните изследвания;
· Доказателство за способност за привличане на външни средства за библиотеките (получаване на грантове).

Потенциалните членове са длъжни да представят подробно изложение, което да показва ясно какъв би бил приносът им към Консорциума. Членството формално включва готовност за участие в съвместни ресурси и дейности, свързани с редактирането и допълването на библиографски записи. От членовете на Консорциума се изисква също да участват в група на научните библиотеки. Членството включва право на участие и глас във всички срещи на Директорите, право на участие в работни групи, правото да предлагат и да бъдат предлагани като членове на Борда на Директорите. Членството предполага заплащане на абонаментна годишна такса, чийто размер са определя от Борда на Директорите.

CURL партньори

CURL активно търси партньорство с организации, чийто колекции имат национално или специално научно значение и приемат стратегическите цели на Консорциума, а и с други институции, които нямат отношение към стратегическите цели.

Партньорството може да бъде за определен период от време и/или за специфична дейност договорена между CURL и организацията-партньор.

В зависимост от характера на партньорство това може да включва и заплащане на абонаментна такса. Нормално е таксата да бъде по-малка , от тази която плащат пълноправните членове на CURL. Размерът на таксата се определя от Борда на Директорите.

Прекратяването на партньорството може да бъде в края на договорения период, в случай че съществува такава предварителна уговорка. В други случаи, прекратяването може да стане до 12 месеца, по заявка на другата страна, като един месец преди Годишното събрание, трябва да бъде подадено заявление.

Политика на достъп

Библиотеките, членове на CURL (пълноправни и асоциирани) приемат задълженията си на големи научни библиотеки от Англия и Ирландия за поддържане на научно-изследователски дейности на национално и международно равнище.

Библиотеките, членове на CURL са задължени:

· Да осигуряват достъп до периодичните си издания (в случай на пълноправно членство) чрез т.нар. COPAC на национално и международно ниво. COPAC е своден каталог, който осигурява безплатен достъп до онлайн каталози на членовете на Консорциума. От 23 членки на CURL, 20 са ангажирани с текущо попълване на COPAC. Сводният каталог на Консорциума съдържа записи на документи на различни езици. Разнообразието на материали включва също и записи с връзка към пълнотекстови документи. В приложение към уеб базинирания интерфейс COPAC може да бъде достъпен чрез Text Interface (telnet) или чрез протокол Z 39.50.
· Да осигуряват достъп до колекциите си на всички изследователи, които са с най-добри намерения ( bone fide).

Достъпът се определя като:

– достъп до печатни колекции, специални колекции, архиви и други материали с консултативни цели, в рамките на работното време на библиотеката;
– може да не включва достъп до електронни материали и компютърни мрежи, където условията на лицензирания достъп не го позволяват.

Някои CURL библиотеки могат да предлагат услуги на външни изследователи, срещу заплащане. Всеки член на CURL трябва да публикува в сайта си информация за работното време, описание на специалните си колекции и архиви, изискванията за достъп и подробна информация за платените си услуги.

Проекти на CURL

В рамките на Консорциума се разработват различни проекти, например, “Памфлети от 19-ти век и достъпа до тях чрез COPAC”,” Дигитално съхранение на колекции”, “Протокол Z 39.50 и приложението му в COPAC” и др.

Заключение

Това е накратко моделът на Consortium of University Research Libraries. Статията няма претенциите за изчерпателност. Примерите на такива обединения са многобройни, като всички си приличат по мисията, целите и задачите, които си поставят. На базата на реално съществуващи модели за обединения на библиотеки, България би могла да почерпи опит от тях и своевременно да реагира на нарастващите нужни на библиотеките ни.


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*