„Вдъхновявал ме е живота…“ : Една анкета с художника проф. Васил Стоилов

increase font decrease font
12345 (1 votes, average: 5,00 out of 5)

Надежда Александрова, Явора Стоилова

В процеса на работата ни с архива на художника проф. Васил Стоилов попаднахме на един документ, наречен “Личен формуляр към досието на художника”. Документът съдържа анкета с типови въпроси за научно-библиографския архив към Окръжна художествена галерия “Станислав Доспевски” в Пазарджик. Художникът е попълнил формуляра собственоръчно /такова е условието на анкетиращата институция/ и е отговорил на почти всички въпроси в него. Този документ вероятно дублира екземпляр, който би трябвало да се съхранява в архива на галерия. И понеже е типов вероятно е също така да има свои подобия, попълнени при други случаи и за други галерии.

Тук представяме формулярът, който е от самия край на 60-те години на миналия ХХ в. Най-късната година, спомената в него е 1969. Тя е последната от работата му във Великотърновския университет като преподавател и ръководител на катедрата по изобразително изкуство. Колкото и условно да звучи на фона на собствената му преценка / в този документ/, че няма обособени периоди в творчеството му, годините от 1964 до края на 1969 са свързани с град Търново и поне историческите сюжетни композиции и търновските пейзажи маркират това ползотворно и, както го нарича Ганка Найденова, щастливо време в неговата творческа работа, свързана с нови “градежи”, с обичащи и уважаващи го млади хора – неговите колеги и студенти.

Наред с точните биографични данни и дати свързани с творческите му изяви в продължение на четири десетилетия от 1927 до 1969 г., формулярът съдържа и самооценки, и интересни отговори на въпроси върху пътя му в изкуството или характеризиращи човешкото и му поведение и присъствие.

Ето как Васил Стоилов е отговорил писмено на няколко от въпросите във формуляра:

“Как се е оформил Вашият мироглед и метод в развитието Ви като художник и кои фактори са спомагали за това?

Характерът на моето творчество е предимно битов – сиреч героите на композиционните ми теми са селяни от всички възрасти. Главният фактор е хероизиране на племенния тип, сродяване с традициите на старата българска живопис. Основният метод тук не може да бъде друг освен търсене на личен пластичен, линеарен и багров език в творбата – далече от всякакви европеизирани похвати. Още в самото начало /1927/ този творчески метод е намерен и поставен за дълъг творчески развой. Стремежът е да се доведе колорираната плоскост /композиция или портрет, мадона или дете, пейзаж
или натюрморт/ до една втора реалност, отъждествена с видимата, която да убеди зрителя, но своеобразна и неповторима никъде другаде. Формата не се копира, внушението за формата иде отвътре навън. Колоритното решение на творбата е всякога условно: видимата багра не се копира. Изразните възможности са яко отъждествени с темперамент и чувство. Всеки творец действа под роден климат и със свое чувство. Стил значи да не повтаряш никого, да бъдеш неповторим: по правилно е да говориш перфектно на свой диалект отколкото да сричаш на чужд такъв. Новатор: значи
да притуреш, а не да повтаряш. Реалистичен, по своему, правдив за себе си. Искрен към земята си и към нейните обитатели. Верен на първичното у себе си и у ония, които са хероизирани. Маестрия, но да не бие на очи в творбата: да въздейства чрез нея кондензирания живот.

Колко периода се разграничават в развитието Ви като художник?

Нито един, защото началото на първия период/1927/ не се изменя дори през 1969. Може да се говори за овладени изразни средства в по-големи възможности и постижения в по-късни години. Може да има неудачни творби, слаби постижения. Промени дори може да се забелязват в известни моменти, когато техническите похвати се обогатяват или опростяват. Обаче тълкуването на пресъздадената върху плоскостта реалност остава неизменно: а то е животът, отразен, то е също характерът на образа, тълкуван и намерен, психологически напрегнат или спокоен, жизнен или нежен, красив или уродлив. Типично за моите повтарящи се периоди е техническата лаборатория, моята творческа кухня -алхимията на моите пластични домогвания: акварелът такъв, какъвто само аз мога да третирам.

Къде повече сте насочвали вниманието си като художник? В овладяване на изразните средства /рисунък, колорит, пластичност, въздушна перспектива /или по линията на тематиката /сюжетно изясняване, психологическа характеристика и композиционно търсене/.

Когато творбата е наситена с живот, сиреч отразила гонимата цел, всички изразни възможности допринасят за нейното въздействие. И рисунката и формата,и колоритния градеж играят еднакво значима роля: темата е облечена в трайните качества на рисунката, формата и колорита. У едни живописци доминира линеарното начало, у други пластична тъкан на материята. В голямата творба струи внушението на живота, а не блясъка на техническите похвати. Когато темата е доведена до психологичната си сгъстеност – задачата е решена; останалото е самоцелно увлечение било по технически акробатства или багрови хрумвания.Моето внимание всякога е било насочено към здраво и трайно изграждане на творбата, без самоцелни залитания. Тематиката: живота.

Кой е любимият Ви жанр?

Човешката фигура е основа на моите живописни теми. После следва пейзажът, рядко натюрморта. Моята техника е акварел върху хартия, платно или плот. Основата, когато работя върху платно или дъска, е покрита с грунд /Case- Art/. Характерно за моята акварелна техника е: че тя ми служи като изразно средство, а не като самоцелни “акварели”. Затова у мен акварелът достига внушението и силата не само на иконата, фреското, но и на маслената боя. Процесът е безкрайно сложен, защото гони сложната проблематика за отразен пресъздаден живот.”

В този документ Васил Стоилов е трябвало да посочи по своя преценка и най-добрите си картини, в списък, който можете да видите тук.


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*