Продължаващо обучение за библиотечно развитие

increase font decrease font
12345 (1 votes, average: 5,00 out of 5)

Надя Терзиева

Въведение

Развитието и промяната са съпътствали човечеството през цялата му история и са пораждали сериозни проблеми пред него. За справяне с тях през средните векове се е реализирала идеята за организирано висше образование, което да подготвя младите хора за професионалния им път. Така, първо в Италия, а по-късно в Англия се появяват първите университети – форма на образование, просъществувала и до днес.

Развитието и промяната са същностни характеристики и на съвременното общество. Но в последния половин век настойчиво се проявява една тяхна нова особеност. Това е изключително високата скорост на осъществяването им. Някои изследователи смятат, че обемът на световното знание сега се удвоява за период от 20-25 години. Ако това е вярно, то означава, че по средата на своя професионален път ние губим половината от своята квалификация. За първи път днес хората се дисквалифицират с напредването на годините. Тенденцията, освен това е ускоряващата се и тези срокове се скъсяват непрекъснато. Ето защо, от около две десетилетия се заговори, а в последните години и практически се реализира идеята за т. нар. “Продължаващо обучение”, удължаващо периода на натрупване на нови знания от всеки човек, извън времевите рамки и формите на стандартното степенно висше образование.

Развитието и промяната не подминаха и библиотечната област. Нещо повече, вероятно скоростта на протичането им тук е значително по-висока от средната. Библиотечната наука днес е интердисциплинарна сфера, в която се преплитат знания от познавателните, информационните, управленските и други науки, наред с тясно специализираните за областта. От услуги, основани на колекции все по-уверено се върви към услуги, основани на достъп. Тази, а и редица други промени поставят високи и постоянно нарастващи изисквания към библиотеките и библиотекарите. Поради това, наред със степенното висше образование ние се нуждаем и от развито продължаващо такова. Две са посоките на неговото значение:

• от една страна то е “средство, чрез което библиотечният и информационният персонал се адаптира към социално-политическите промени в страната.” (Kaniki, 97);
• а от друга, се разглежда като “ дългосрочен, свързан с кариерата процес за подобряване и осъвременяване на уменията, способностите и компетенциите на персонала чрез регулярно вътрешно обучение и образование, поддържано от външни курсове”. (Harrods 1995).

Продължаващо библиотечно обучение може да се организира в различни форми. Осъвременяването на степенното обучение и особено създаването на динамични магистърски програми е една от тях. Изграждането на специализирани центрове за допълнителна квалификация на библиотекари е друга подходяща възможност. Международното сътрудничество е също добра алтернатива, тъй като позволява директно запознаване с най-новите решения в нашата област. Именно на такъв пример е посветена настоящата статия. Нейната цел е да представи резултатите, достигнати чрез осъществяването на проект за “Модернизация и организационно развитие на университетска библиотека”1[1], финансиран от програма ТЕМПУС на Европейския съюз.

Проектът

През периода 1996-98 г. Библиотеката на Нов Български Университет (НБУ) вече бе започнала търсенето на нови, съвременни решения за своето развитие. В началото процесът се основаваше на принципа на опитите и грешките. И въпреки постигането на някои обнадеждаващи резултати, развитието бе противоречиво. Нуждаехме се от систематични знания и за новостите в управлението на университетската библиотека и за възможностите за реализацията им в условията на България. Ето защо библиотеката на НБУ стана инициатор, а по-късно след спечеления конкурс и координатор, на международен проект, поставящ си за цел подпомагане на институционалното и организационното развитие на университетската библиотека.

Изключително внимателно бяха подбрани партньорите. Поканени бяха:

• библиотеката на Университета в Портсмут, представител на страна с най-високи образователни, вкл. и библиотечни стандарти и престиж;
• библиотеката на Свободния Университет, Амстердам. Холандия е световен лидер в образователните реформи, а Амстердамският Свободен Университет е един от най- динамичните в страната;
• библиотеката на Университета в Мурсия, Испания, като престижен представител на страна, преминала успешно през преходен период, подобен на този, в който си намира България днес;
• библиотеката на Университета в Браганса, Португалия – един недържавен университет, успял да се наложи с високите си стандарти в своята страна и в Европа.

Представителни са и българските участници. Освен библиотеката на НБУ в проекта се включиха:

• библиотеката на Техническия Университет със своите постижения в приложението на модерни технически решения;
• библиотеката на Университета за Национално и Световно Стопанство – българският университет с най-много студенти в последните години;
• библиотеката на Софийския Университет, представяща най-добрите традиции на българското библиотечно дело.

Участваха и представители на две не-академични организации:

• фирмата Martinus Nijhoff, световен лидер в приложението на новите информационни технологии в областта на разпространението на знание;
• Съюзът на библиотечните и информационни работници в България, като важен посредник за разпространение на постигнатите резултати, което вярвам, че правим днес.

Бих искала да използвам настоящия форум за да благодаря на всички тях и да изразя надеждата си, че те оценяват участието си в приключващия вече проект така високо, както ние в НБУ.

Пред проекта бе поставена целта за формулиране на концепция за съвременна университетска библиотека, способна да посрещне предизвикателствата на настоящето и бъдещето. В практически аспект проектът преследва задачата да подпомогне институционалното и организационно развитие на участващите български университетски библиотеки. Основен метод за постигане и на двете е специализирано, продължаващо по своя характер, обучение на ръководните служители. Насочено предимно към две групи такива служители – директорите на библиотеките и ръководители на отдели. Планираните в тази сфера и в по-голямата си част вече осъществени дейности включват:

• обучение на директорите на участващите библиотеки в областите на стратегическото планиране, кооперирането за съвместно развитие, управление на човешките ресурси, маркетинг и развитие на собствена финансова политика;
• обучение на ръководителите на библиотечни отдели в областите на маркетинг, управление на дейностите по комплектуване на фондовете, обработка и каталогизация, връзки с обществеността и предоставяне на нови услуги за потребителите;
• в допълнение, обучение на служители на участващите в проекта библиотеки за изпълнение на функциите на специализирания библиотекар, с акцент върху приложението на съвременни информационни технологии.

Резултатите

Ще си позволя тук да представя резултатите от осъществяването на проекта до този момент така, както ние в НБУ ги виждаме. Вярвам, че колегите от другите участващи библиотеки също ще се включат в дискусията със своите гледни точки.

Ще започна със стратегическото планиране – дейност, която позволява на библиотеките да изберат и следват дългосрочно един модел на развитие. Библиотеката на НБУ актуализира през последната година своя стратегически план и това сега:

• ни улеснява при планирането и осъществяването на всички конкретни идеи и намерения. Те лесно намират своето естествено място както във времето така спрямо други такива;
• ни позволява да бъдем по-устойчиви на влиянието на така динамичната у нас околна среда. Най-пресният и красноречив пример е току що преминалата акредитация на университета, за която библиотеката имаше пълна готовност и съвсем ясни позиции;
• поставя на по-стабилни и безконфликтни основи отношенията ни с университета като цяло. Представянето на този план пред Настоятелството на НБУ е гаранция за неговото успешно осъществяване;
• ни стимулира за търсене на разнообразни алтернативни форми за развитие, извън традиционните такива.

Библиотечният маркетинг е една сравнително нова, но бързо разрастваща се в развитите страни дейност. Макар все още да не сме я обособили в самостоятелен отдел, вече започнахме да прилагаме някои съвременни маркетингови подходи. Разчитаме на тях за:

• по-добро опознаване на нашите потребители и разбиране на техните информационни нужди и на предпочитаните от тях подходи за задоволяването им;
• оптимизиране на стопанските ни връзки с нашите доставчици и други бизнес партньори чрез внимателното изучаване на техните и други алтернативни предложения и възможности;
• популяризиране на нашата дейност и така откриване на нови потенциални потребители и партньори.

Откриването и развитието на модерни форми за финансиране на дейността ни е друга област, силно повлияна от осъщественото обучение. Тук ние следваме съвета: “Продавайте вашите услуги на онези, които могат да си го позволят и по-специално на бизнес общността…Вие не трябва да продавате душата си, за да преуспеете през 21 век, но вие трябва да продавате ума си и това е напълно етично.” (OCLC Newsletter, 1999). Всяка библиотека би могла да развие собствена стратегия за привличане на финансови средства. Онова, което ние опитваме и практически правим включва – копирни, книговезки и печатарски услуги, доставка на документи, глоби на потребители при просрочено време, междубиблиотечно заемане извън страната, продажба на отчислени от фонда книги, информационно брокерство и др. Изключително много разчитаме именно на информационното брокерство. Макар да сме още в началото вече виждаме положителното му влияние в следните посоки:

• по-пълноценно използване на притежаваните информационните ресурси;
• придобиване на допълнителни финансови средства в помощ на бюджета;
• издигане имиджа на библиотеката;
• допълнителна мотивация за развитие на библиотечния специалист;
• стимулиране на стремежа към професионална квалификация и самоусъвършенстване.

Специализацията по научни области е една от нашите най-успешни инициативи, подкрепени от реализиращия се проект. Започнали преди две години сега ние изцяло въведохме длъжността “специализиран библиотекар”. Първите положителни резултати вече могат да бъдат отчетени:

• осигурява се възможност за развитие и растеж на място, извън библиотечната йерархия;
• допълнително се мотивира библиотечният специалист за усъвършенстване;
• премахва се дистанцията в общуването между библиотекар и потребител – нещо повече библиотекарят се превръща в ценен съветник в процеса на търсене на информация;
• повишава се имиджът на професията чрез участие на специализирания библиотекар в процеса по избор на ресурси, наравно с академичните лица;
• създават се условия за изграждане на нови професионални отношения и екипност в работата;
• подобрява се информационната осигуреност и се повишаване качеството на оказваните услуги;
• поставя се на нова, по-тясна и активна основа връзката между академичните структури и библиотеката;
• потребителят се научава да цени информацията и специалистите, които я предлагат.

Лично за мен от изключително значение бе обучението в областта на създаването и работата на библиотечни обединения и особено запознаването с практическите резултати от тяхната работа. Безспорен е фактът на непрекъснатото нарастване на цените на книжните и некнижните ресурси. От друга страна бюджетите на библиотеките остават непроменени, или дори намаляват. Това е проблем, който засяга всички библиотеки. В България сме свидетели на тенденции, свързани с намаляване обема на комплектуването и остаряване на фондовете. Ограничените средства, с които разполагат днес библиотеките са причина за по-малкото ресурси на разположение на потребителите, по-малко щатове за библиотечни специалисти, по-слабо приложение на модерни технологии. Създаването на консорциуми между библиотеките е начин за справяне с недостига на финансови средства. Това днес е широко разпространена практика в напредналите страни. Обединените библиотеки си поставят различни цели:

• да автоматизират дейностите си на по-ниска цена – например библиотеките в Португалия със системата PORBASE, в Холандия – с PICA и др.
• да извършват междубиблиотечно заемане на база общ своден каталог – консорциумът на университетски библиотеки REBIUN в Испания;
• издигане нивото на обслужване и по-пълно задоволяване на потребителските нужди. Консорциумът Libraries PLUS – обединение на университетски библиотеки в Англия има за цел да осигури възможности на студенти от задочно и дистанционно обучение да заемат библиотечни документи от всяка една библиотека, член на консорциума, независимо от това в кой университет самите те се обучават;
• доставка на бизнес информация – например консорциумът HATRICS в Англия, обслужващ обществения и частен сектор от индустрията и търговията.

Примерите са много, а целите и задачите, които си поставят кооперираните библиотеки са най- различни. В резултат на процеса на обединяване, те успяват да си сътрудничат пълноценно, да обменят информация и опит помежду си, да намаляват разходите си, да привличат външно финансиране, да подобряват нивото на обслужване, да осигуряват възможност на библиотечните и информационни специалисти да израстват професионално. Всеки консорциум има свой устав, който включва организационна структура, цели и задачи, условия за членство, управителни и изпълнителни органи, финансиране и др. В България отскоро се наблюдават тенденции към иницииране на библиотечни консорциуми. Такива примери са обединението на медицинските библиотеки за споделяне на абонамента на чужди периодични издания и на библиотеките на НБУ и Техническия Университет за покупка на автоматизираната библиотечна система Q Series. В рамките на проекта по програма ТЕМПУС се създаде първият консорциум за споделен лицензиран достъп до базата данни Current Contents Connect за библиотеките на Софийски Университет, Университет за Национално и Световно Стопанство, Технически Университет и НБУ.

В отговор на предизвикателствата на глобализацията и на новата икономика, Европейският
съвет(Вести: Издание на Европейския иновационен център, 2001) призова да се изградят научни инфраструктури, подпомагащи иновациите и да се модернизират системите за социално осигуряване и образование. В рамките на тази глобална икономика, базирана на знанието съществено място заемат библиотеките, като събирателни центрове на информационни ресурси, чиято мисия е да разпространяват знания. За да следват тази своя мисията те трябва да изберат нови подходи за задоволяване на нарасналите потребителски изисквания за информация. Такъв нов подход е споделянето на ресурси, чрез координация на колекциите. Библиотеките се съгласяват да направят колекциите си общо достъпни, чрез общ каталог и междубиблиотечно заемане. Друг подход е споделянето на ресурси чрез доставка на документи.Такъв пример е British Library Document Supply Center в Англия, създаден да предлага услугата доставка на книги и статии от периодични издания за всички библиотеки в света. Такива центрове, действащи както рамките на страната си, така и извън нея съществуват в Холандия, Германия, САЩ и други страни.Така наречените услуги по document delivery, позволяват на библиотеките, вместо да купуват всичките необходими им документи, или да поддържат пълни абонаменти за периодични издания, да правят поръчки за ползване на избрани информационни източници. Проучванията показват, че така разходите са по-ниски в сравнение с тези при закупуване, регистриране и съхраняване.

Когато говорим за споделяне на ресурси и намаляване на разходите на библиотеките важно е да допълним, че решаващо значение за новите услуги, предлагани от библиотеките по света днес имат технологиите. В резултат на тяхното бързо развитие в последните години сме свидетели на създаване на виртуални библиотеки, чрез които е възможна електронна доставка на информация, както в рамките на една страна, така и извън нея. Традиционната библиотека с многобройни стелажи с книги и списания е остарял модел. Новата библиотечна парадигма изисква знания за виртуални източници на информация, за това как могат да се ползват съвместно електронни версии на книжни документи едновременно от няколко библиотеки, като се спестяват средства и се печелят потребители. Напредъкът в развитието на библиотеките в Европа и САЩ се дължи именно на постиженията им свързани с осигуряване на достъп до електронни каталози, колекции и услуги. У нас е радостен факт че броят на библиотеките с представени електронни каталози в Интернет расте. Не липсват и примери на библиотеки, които осигуряват през сайтовете си достъп до пълен текст на статии, справочни издания и др. Такива са библиотеката на Институт за финансови проучвания и иновации, виртуална библиотека Алеко Константинов, Интернет библиотека Димитър Янков и др. Особено впечатление прави виртуалната библиотека БоВис, с пълнотекстови справочници и речници, научни и популярни статии, поезия и проза и др. Авторите Божидар и Виктор Стефанови са осигурили свободен достъп до електронните ресурси. Библиотеката на НБУ направи първите си стъпки в електронните колекции, през 2000г., когато осигури чрез сайта си достъп до пълнотекстови електронни списания на департаментите в университета, по проект на г-жа Радостина Тодорова. Днес нашият сайт предлага виртуална библиотека с подбрани, от специализираните библиотекари ресурси по области, достъп до бази данни в локален и он-лайн режим, а също и достъп до дигитална картинна галерия от произведенията на художника проф. Васил Стоилов, чийто личен архив притежаваме.

Тук възниква и въпросът за архивните материали, тяхното съхраняване и осигуряването на достъп до тях. Българските библиотеки се гордеят с редките и ценни книги, които притежават, с безценни ръкописи и други документи – несравними исторически и културни свидетелства за развитие и духовен напредък. Но можем ли да се похвалим, че тези изключителни по своето значение и с висока стойност документи, са добре съхранявани? А лесно достъпни ли са те за потребителите? Използваният до сега подход на микрофилмиране е безнадеждно остарял и изключително неудобен за потребителите метод за запазване на ценни документи. Днес се предпочита подхода на дигитализацията или сканиране на документи в машиночитаем формат и съхраняването им в база данни. С него се решава проблемът със запазването на ценните материали и се осигурява улеснен достъп до тях. Така отново стигаме до въпроса за споделянето на ресурсите, защото освен всичко друго, дигитализацията осигурява възможност за общ достъп до редки документи и колекции.

Заключение

Осъществяването на нашия проект безспорно потвърди значението на продължаващото обучение за успешното развитие. Същевременно се откроиха два особено важни, критични за успеха фактори:

• възможностите на обучителите. За разлика от традиционното степенното образование, тук се нуждаем от повече практичност вместо висока академичност. Не е нормално човек, който през живота си не е създал един Интернет портал да преподава информационни технологии, или без никакъв бизнес опит да води обучение в областта на маркетинга, например;
• активността на обучаемите. Никой не познава по-добре нашите нужди от нас самите. Традиционното висше образование винаги е по-широко профилно, защото няма за цел да подготви студентите за точно определена длъжност, в точно определена организация. Продължаващото библиотечно обучение трябва да подпомага решаването на конкретни проблеми в конкретни библиотеки. Ето защо нашата активност през целия процес на търсенето, организирането и осъществяването на такова обучение е особено важна. Само така могат да бъдат постигнати добри резултати.

Използвана литература:

Комюнике на европейската комисия до съвета на министрите и европейския парламент : Иновациите в икономиката, базирана на знанието, Вести, 2001, 3-17.Harrods librarians’ glossary 8th edition compiled by R.Prytherch.Aldershot: Gower, 1995.Kaniki, A.M. Continuing education and training programmes for library and information personnel in South Africa educational institutions. Education for information, 15 (1), 1997,1- 15.Murphy, Bob. 17th annual international conference of research library directors focuses on transforming business, technology and libraries, OCLC Newsletter, 239, 1999, 5-7. Weingand, D.E. Future-driven library marketing. American Library Association,Chicago and London, 1998.2[1] UM_JEP-14464- 1999 Modernization and Organizational Development of University Library


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*