Документи на културната памет в НБУ

increase font decrease font
12345 (1 votes, average: 5,00 out of 5)

Надежда Александрова

Две ценни архивни дарения поставиха началото на колекция от документи на научното и културно наследство в библиотеката на НБУ, чието предназначение е да бъде включена в разнообразния учебен и научно-изследователски процес на университета. Колекцията включва документалното наследство на забележителните по своята значимост за българската култура университетски преподаватели – на проф. Иван В. Саръилиев /1887-1969/, преподавател по философия в Софийския университет и на проф. Васил Стоилов /1904-1990/, големия български художник, чиято университетска кариера е свързана с ИСИ в София и с Великотърновския университет. Новата колекция на библиотеката дава възможност на студенти и преподаватели да работят с историческите документални източници непосредствено, а в близко бъдеще и виртуално. Архивите на двамата професори съдържат документи, свързани с научната, творческата, преподавателската и обществената им дейност. Разказват за личностното и професионалното им развитие, за социалното и общественото им положение и обкръжение, за чисто човешките им проблеми и начините, с които са ги преодолявали и преживявали, доживявайки почтена възраст. Архивът на проф. Иван В. Саръилиев, ученик на Анри Бергсон и един от малцината последователи и застъпници на философското учение за прагматизма у нас, разкрива една различна /не само от широкозастъпената в близкото минало диалектико материалистическа/ гледна точка към философията по-скоро като към точна, а не идеологическа /в тоталитарния смисъл/ дисциплина. Американският прагматизъм на Чарлз Сандърс Пърс, на който нашият учен е посветил голям научен труд през 30-те години на ХХ в., е в основата на интердисциплинарния семиотичен подход към знанието и в методиката на редица съвременни научно- изследователските практики. Съдържанието на Саръилиевия архив е предизвикателство не само към чисто историческите интереси на преподаватели и студенти, но и към такива занимаващи се със антропология, културология, логика, психология, литература, лингвистика и т.н.

Художникът на българските мадони Васил Стоилов щедро е разпилял своите картини по света – от Париж до Токио, от България до САЩ – с дълбокото убеждение, че вече създадени, творбите му не му принадлежат, че имат свои пътища и свой живот. Затова архивът му, дарен на НБУ от неговата дъщеря – Явора Стоилова съдържа доста бегли и бледи следи от живописния му талант, предимно рисунки и скици с молив, маркирани замисли и идеи за картини и композиции. Но затова пък архивните документи, които е оставил след себе си разказват и обясняват личността му, от най-ранна младост изцяло и безрезервно посветена на изкуството и духовните занимания. Ръкописите на художника са илюстрация на богатата му култура и литературен талант, на интересите му в областта на духовните движения в историята на човечеството; на работата му във френската национална библиотека при всяка отдала му се възможност да проучва връзките на българските богомили с френските катари. А богатата му кореспонденция го разкрива като изключително комуникативен и отворен за общувания човек, човек с добро сърце и много приятели. И този архив прехвърля очакванията на конкретния изкуствоведчески интерес и го разширява към литературата, музиката, културологията, антропологията , езотеричните учения, масонството и т.н.

Концептуалното приемане на промяната и разнообразието в НБУ предопределя и действено отношение към историческата традиция. Новата библиотечна колекция, за чието наличие подсещат и добре подредени експонати в аудиториите с имената на двамата професори не би трябвало да остане просто експонат. Предназначението й е да бъде част от образователния и научно-изследователски процес в университета.


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*