Социални мрежи в образованието

increase font decrease font
12345 (1 votes, average: 5,00 out of 5)

Пламен Милтенов, St. Cloud State University
Галин Цоков, Пловдивски университет “Паисий Хилендарски”
Гари Шнелерт, University of North Dakota
Джон Хувър, St. Cloud State University

Анотация: Четирима представители на различни университети от САЩ и България предлагат публичен дебат относно предимствата и недостатъците от прилагането на социалните мрежи[1] (например facebook) за образователни цели. Те правят преглед на направените до сега изследвания. Обобщените резултати са организирани по теми. Прегледът на публикациите показва силния интерес към темата от страна на всички участници в процеса – административен състав, преподаватели, студенти и библиотекари. До каква степен мрежите и по-конкретно facebook могат да повишат броя на новоприетите студенти? Как да се запази броят им в обучението? Неизбежен е паралела с информационните системи за управление на курсове като blackboard, moodle, sakai и web 2.0 приложенията. Направени са предложения за бъдещи проучвания в тази насока. Авторите обръщат внимание на липсата от статии по темата на езици, различни от английски.

Социалните медии и техният потенциал в образованието: Кратък преглед
Технологиите в помощ на образованието в новото хилядолетие се развиват главоломно. Оценяването на предимствата и прилагането на web 2.0, включително и социалните мрежи, рефлектират върху начина, по който се организира образованието. Академичната и училищна администрация, преподавателите, студентите и учениците демонстрират интерес към използването на социални мрежи в процеса на преподаване и обучение. За сметка на това значителен брой преподаватели и административен състав се колебаят да насърчават използването на facebook, най-вече от гледна точка на защита на личните данни.

В англо-езичните страни придобива популярност термина social networking sites (SNS) (boyd[2] & Ellison, 2007), (Hargittai et al., 2010). На български език по-често се използва словосъчетанието “социални мрежи” или “социални медии”. Като цяло те се разглеждат като приложения на web 2.0.

Библиографският обзор по тази тема показва доминиращ брой публикации на английски език. Трудно се намират статии на езици, различни от английски, а интересът към социалните мрежи съществува изобщо. Това донякъде се разминава със стратегията на Европейския съюз за развитие през следващото десетилетие “Европа 2020”, според която образованието е приоритет. А това означава, че то е такова и за всяка отделна страна, членка на ЕС. Поради тази причина трудно може да се обясни факта, че липсват проведени проучвания за социалните мрежи на езиците на страните-членки. Възможно е в близко бъдеще изследванията в тази посока да се обогатят (European Council – Conclusions, 2011).

Библиографският обзор и проведеното проучване в образователни институции в САЩ и България разглеждат социалните мрежи като помощно средство в процеса на преподаване и обучение. Приложения с универсален интерфейс от типа на facebook позволяват на преподаватели и студенти от различни страни да общуват без езикови ограничения.

Материалите, представени в това изследване, са извлечени от базате данни Academic Search Premier и Science Direct в САЩ и SciVerse в България. Източници като Techblog на Chronicle of Higher Education, Distance Education Listserv (DEOS) и листсървъра на Library and Information Technology Association (LITA) са прегледани за дългогодишен период и информацията за използването на социалните мрежи е систематизирана. Допълнително е проведено свободно търсене в интернет и са обобщени материали от английски, немски, руски и български език. Своето място в изследването намират популярни периодични издания и книги от последните няколко години във връзка с използването на приложенията на web 2.0. Социалните мрежи и facebook също са включени. Прегледаните източници в по-голяма си част са под редакторски контрол (peer-reviewed material), а като количество техният обем е значителен. Не може да не се отбележи, че американското списание American School Board Journal изключително активно популяризира идеята за използването на социалните мрежи в образованието.

От около шест години facebook се превърна от популярна в доминантна социална мрежа. Сниман бе филм за неговите създатели. Новини за мрежата се появяват всеки ден в традиционните медии. Услугите му надскачат националните граници и се използват както от мъже, така и от жени, потребителите са от всички възрасти. Смята се, че facebook е основната причина, допринесла за масовостта на бунтовете по света. Бързото разпространение на социалните мрежи е представено в графиката (http://www.pewinternet.org/Infographics/Growth-in-Adult-SNS-Use-20052009.aspx) на онлайн изследването на Pew internet & American Life Project през април 2009 г. Според него 46% от възрастното американско население на възраст от 18 години нагоре използва facebook, myspace, lindedin и други. Тези резултати са в ярък контраст с 8-те % от февруари 2005 г. Данните от САЩ, Обединеното кралство, Канада и Австралия показват сравнително бързо увеличаване на използването на интернет сред подрастващите, определени в литературата като “дигитални богове” (Prensky; Bennett et al, 2008) или т. нар. милениуми (Hansford and Adlington, 2009), (Howe and Strauss, 2007). В кратката си история facebook устоява на конкуренцията на други приложения като Bebo (Обединеното кралство), Orkut (Бразилия и Индия) и Hi5 (Източна Европа и Азия). В допълнение е нужно да се отбележи, че“верността” към facebook бе оспорена безрезултатно от подобни сайтове за социални мрежи като Wirehog (Move Over, Facebook–Here Comes Wirehog, 2005) и CollegeOnly (Li, 2010).

Популярността на facebook сред младите хора доведе до опити за адаптацията му за образователни цели. Универсалният характер и неговите приложения го правят привлекателен за образователната среда. Джонсън (2010) препоръчва социалните мрежи в образованието при специални условия и предлага употребата на определение като “образователни мрежи” вместо “социални мрежи.” Преименуването на “социалните” приложения е само индикация, че има нужда от структурна оценка както на facebook така и на социалните мрежи като цяло в използването им като образователно средство.

Ливингстън и Брейк (2010) се фокусират върху бързото развитие на facebook от неговата поява до всеобщото му използване. Авторите смятат, че дискусиите за ефекта от социалните мрежи трябва да прераснат в емпирично изследване. Съгласуваната публична политика и образованието могат да доведат до намаляване на недостатъците и популяризиране на предимствата. В подкрепа на това виждане, може да се посочи и Галахан (2010), който споделя опита на преподавателите по отношение на предизвикателствата, поднесени от инвазията на web 2.0 и начинът, по който се справят с тях. Преподавателите от дистанционно обучение, обикновено, са в челните редици на тези, които охотно използват facebook (Getting Faculty Ready for Web 2.0, 2008), въпреки малкото данни за положителното и отрицателното им въздейстиве в обучението.

Резултатът от библиографския обзор може да насочи размислите и в друга посока. Доминира броят публикации на английски език. По-голямата част на използваната за тази статия литература е публикувана в Северна Америка, Западна Европа и Австралия. Изолирани публикации на английски език са издадени в Тайланд (Couros, 2008), Хонг Конг (Cheung, et. al., 2010), Китай (Yan Yu, et. al., 2010),  Малайзия (Kabilan, et. al., 2010) и Кипър (Huseyin and Cavus, 2010). Нашите опити да се обхване литературата от Източна Европа по проблема са безрезултатни. Възможно е като причина да се посочи дигиталното разделение в Европа. Библиографският обзор ясно показва нуждата от изследвания по темата в Азия и Далечния Изток.

Наличната литература разглежда конкретни проблеми по отношение практическото използване на социалните мрежи в образованието. Подбробно ще се спрем на това по-късно в тази статия. Редно е, да започнем обзора с няколко публикации, разглеждащи въвеждането им в образованието (e.g., Hargittai, Maranto & Barton, 2010). Други автори ги сочат като пример за т. нар. “мултиграмотност” (Williams, 2008). Бойд и Елисън (2007) предлагат първото подробно изследване на социалните инстументи. Австралийски учени правят план за оценка, измерване и прилагане на facebook в образованието на база опитът им със студенти първа година. Това е и причината изследването им да се различава от подобни със студенти от по-горните курсове с опит в използването на различни технолиги (Brownlee et. al., 2009).

Друг австралийски екип от автори насочва вниманието към съществуващото разделение между милениумите (Hansford & Adlington, 2009). Така наречените от Пренски “дигиталните богове“ не са хомогенна група. Според Вейдианатан (2008) и Харгитай (2010) е подвеждащо да се приема, че те са на едно и също технологично ниво. В оценката на използването на facebook от определените като милениуми е от съществено значение да се разгледа различното ниво на технологичните им знания. Въпреки че социалните мрежи отбелязват високо ниво на проникване сред милениумите, докато не се докаже категорично, не може да се приеме, че младите са еднакво схватливи в технологично отношение и facebook да се използва като платформа за обучение по презумпцията (Hargittai, 2010, Vaidhyanathan, 2008).

В последните няколко години много изследователи и политически анализатори обсъждат положителните и отрицателните последици от приложенията на web 2.0. Пасек (2009) твърди, че няма негативна връзка между управлението на учебните курсове и този тип технология. Това противоречи на мнението на други специалисти (Karpinsky (2009), (Kirschner & Karpinski (2010), които доказват отрицателно влияние на социалните мрежи в процеса на обучение. Студентите се насочват към facebook заради самото социално общуване (e.g., Pempek et al. (2009), Yan Yu et al. (2010).

Прилагането на facebook в образованието може да се разгледа в няколко посоки: участие на студентите в учебния процес, неприкосновенност на личните данни, морални и етични последствия и други. Поддръжниците и опонентите му в образованието изследват дали той разсейва студентите и влияе негативно (Marklein, 2009) или напротив, привлича ги към учебния процес (Maranto and Barton, 2010, Lester and Perini, 2010, Networking it, 2008, Skerrett et al, 2010, Towner et al, 2007).

Събирането на данни за студентите и използването на facebook като средство за обучение, започва от началото на 2006 (Towner et al, 2007). Библиотекари от обществени, училищни и университетски библиотеки са сред най-верните поддръжници за използването му като способ да се подобри комуникацията между обучител и обучаван (Stewart, 2009).

Прилагането на facebook среща и силна критика. Отрицателните последици се отнасят до “подривния” му характер в учебните зали (Jones et al, 2010, Study Confirms Pervasive Issues with Social Networking in Academia, 2009), размиването на границата между реално и виртуално (Thomas, 2010) и обезобразяването на езика (Philology, Etymology, and Phonetics, 2009). Административният състав на образователните институции обикновено поддържа идеята – да се внимава с използването му, но пък често намира подкрепа сред преподавателите (Boon and Sinclair, 2009).

Въпросът с неприкосновенността на личния живот също често се поставя от анализаторите (Couros, 2008; Ellaway, 2010; Rosen, 2010; Schwartz, 2009; Vaughan, 2009). Дебатът става по-интензивен след като и училищата са включени във дискусията (MacDonald et al, 2010; Mazer et al, 2009; Kist, 2008; Maranto and Barton, 2010; Minocha, 2009; Schwartz, 2009; How to Make Facebook Your New Best Friend, 2006). В Chronicle of Higher Education се отбелязва, че поверителността на личните данни изисква различно тълкуване от това, което най-общо гарантира facebook: използването му за образователни цели до голяма степен е обвързано само с общуването между преподавател и обучаващ се (Schwartz, 2009).

Британско проучване разкрива, че 84% от 4 000 преподаватели вярват, че социалните мрежи им помагат да споделят идеи, без да броим времето и усилието, което им спестяват (Networking it, 2008). Деветдесет и пет процента от британските студенти ги използват най-вече за връзка с връстниците си, въпреки че комуникацията лице в лице е също важна за тях (Madge et al, 2009). Административният състав интерпретира различно тези данни. Така например във Великобритания е неприемливо студенти и преподаватели да използват социални мрежи, за да критикуват съответната образователна институция (Cunnane, 2010). В Канада се налага също подобно мнение. За да се избегне вредата от критиката върху репутацията на образователната институция, изисква  се приемането на правила и принципи, които да уточнят използването на социалните мрежи (Ellaway, 2010). Фистър (2008) смята, че след като facebook е част от web 2.0 движението, то е време за преоценка на моралните и етични норми на обществото.

В меморандум от октомври 2007 г. Образователната асоциация на Охайо призовава преподавателите да премахнат своите профили от facebook. Това е в пълно противоречие с подхода на “информационни специалисти, филолози, библиотекари, съставители, риторици и всички останали, които използват и харесват web 2.0” (Maranto & Barton, 2010, p. 37;  Pu-Shih, 2009). Случилото се е в пълен контраст със социалната ангажираност на учащи и обучаващи (Maranto & Barton, 2010, p.44).

Някои автори подчертават положителните възможности за образованието предоставени от социалните мрежи (Towner et al, 2007; Roblyer et al, 2010; Oblinger, 2008; Mazer et al, 2007; Madge et al. 2007; Connell, 2009). Педагозите споделят най-добрите практики при запознаване на студентите с тях, започвайки от детската градина (Ramig, 2009). Училищни райони, като Минетонка в Минесота, обединяват усилия за разработване на стратегически план по използването им (McCrea, 2010). Образователният район Минетонка, като и много други в САЩ, се изправят пред сериозния въпрос: Какво финансиране ще е необходимо за технологични промени?

Привличането и задържането на студенти са двете ключови думи за използването на инструментите на web 2.0 от висшите училища, в частност facebook (Orrell, 2008; How Students Choose Colleges, 2010). Educause е водеща образователна организация в САЩ за използване на информационните технологии в образованието и предлага онлайн обучение за набиране на студенти чрез социалните мрежи (http://www.educause.edu/E09+Hybrid/EDUCAUSE2009FacetoFaceConferen/HowtoUseSocialNetworkingasaRet/176050). Занимаващите се с образование наблюдават силно влияние на интернет телефонията и facebook сред чуждестранните студенти (Greengard, 2009), което може да се използва като нова тенденция при задържането им в съответното висше училище. Обслужващите образованието трябва все повече да обръщат внимание на разнородността на студентската група. Facebook олицетворява надеждите на администрацията да разреши проблема със задържането на студентите и активното им включване в процеса на обучение (Santovec, 2006; 319 Read 2006). В училище администрацията гледа на тази социална мрежа като опция за онлайн комуникация с родители, алумни и дарители (Carr, 2010).

Доклад от 2006 г. (Read, 2006) показва, че администрацията във висшите училища използва facebook като средство за ориентация на първокурсниците. Подобен опит е изложен в британско изследване (Madge et al, 2009).

Проведена анкета сред административния състав във висшето образование разкрива нарастващо желание за използване на социалните мрежи (Joining the Social Media Conversation, 2009). Жоли (2007; 2008) насърчава използването на facebook във висшето образование. Представянето на преподавателите в мрежата също се приема от студентите като ефективен метод (Mazer et al, 2009). Това мнение се формира от разбирането, че в онлайн образованието, задържането на аудиторията се базира на общността, а изграждането на общност, зависи от личното присъствие, което може да се постигне чрез facebook.

Необходимостта от обща политика, морални и етични норми са отразени в доклад на Фистър (2008), продиктуван от спор между студент и професор. Студентът е обвинен в измама при използването на facebook, въпреки че преподавателят дава инструкции за самостоятелна работа. Този инцидент напомня отхвърлянето на Уикипедия, наскоро след създаването ù (Read, 2007), а към настоящия момент енциклопедията е всеобщо призната като официално справочно пособие. Все повече се увеличава броя на преподавателите, които препоръчват социалните мрежи като учебно помагало (Aquino, 2009; Charlton et al, 2009; Harrington and Floyd, 2009). Една от възможните причини за инцидента, описан от Фистър (2008), може да бъде различната степен на познаване на технологиите от страна на студенти и преподаватели. В проучване, проведено от Роблайър и екип (2010) се споделя мнението, че преподавателите не са много предразположени към използването на facebook или друга подобна технология. Тези различни стойности могат да предизвикат ревизиране, относно откровеността при анкетиране на академичната общност.

В допълнение към тезата за различно ниво на прилагане на технологиите в образованието може да се добави сложността на адаптиране на facebook за целите на обучението. Берг и сътрудници (2007) посочват, че студентите предпочитат да бъдат оставени във facebook, място където могат да се разсейват, а не да учат. Това всъщност е проблем, който предхожда появата му. Facebook замества бързите съобщения. Студентите възприемат “преподаването” с чат програма като навлизане в личното им пространство (Wymer, 2006). Добре е, да се разбере дали преподавателите, сприятелявайки се със студентите във facebook, всъщност не намаляват своята “ефективност”, заради нещо, което се приема като нежелана намеса.

Facebook може да промени структурата на образователните институции и отношенията преподавател-студент. От една страна използването му е възможно да доведе до прекомерно “сприятеляване” (Lipka, 2007; Facebook: Some Implications for Academic Freedom, Intellectual Property, and Education, 2009), а от друга да засили процеса на обучение и да сближи преподаватели и студенти в стремежа им към знание (Ellaway, 2007; Lipka, 2007; Mazer et al, 2007; Minocha, 2009; Skerrett, 2010; Selwyn, 2009; Steinfeld et al, 2008).

Социалните мрежи се превръщат в общо комуникационно средство сред американските младежи и подрастващи. 96 % от децата в Америка между 9 и 17 години използват социални мрежи и комуникационни технологии според проучване на National School Boards Association и Grunwald Associates през 2008 г. Повече от 80 % от училищните области забраняват онлайн чат и месинджър програми в училище, а над 60 % – блогването (Richardson, 2007, p. 68; Ward, 2008, p. 53; Teacher’s Pal, 2008). През 2007 г. и 2008 г. Ричардсън и Уорд твърдят, че преподаващите трябва да могат да използват социалните мрежи на нивото на обучаваните от тях, вместо да забраняват тяхната употреба. Тъй като това тяхно становището не се базира на данни, събирани в продължителен период от време, трябва да се третира като предположение. Хулиганите и сексуалните маниаци са само част от факторите, които влияят върху негативното отношение към социалните мрежи и подтикват преподавателите да избягват прилагането им. Подобна идея се защитава и в доклада на Чарлтън, Девлин и Дръмонд във Великобритания (2009).

Селуин (2009) търси решение на това как най-добре да се приложи facebook в областта на образованието от гледна точка на съграждането на учаща се общност. На базата на проведени 909 студентски интервюта той определя основни аспекти на употреба и коментира “спомагателната” им роля в учебния процес. Грант (2008) оповестява други резултати – facebook нарушава способността за концентрация на обучаващите се в часовете, пречи на съня им и води до пристрастяване. Тези противоречиви заключения напомнят, че установяването на добри практики на facebook като образователно средство трябва да бъдат цел.

Facebook се приема като сериозен ресурс в образованието на всички нива за административни нужди (Weis, 2010). През януари 2010 г. Association of the California School Administrators приканва образователните институции към използване на приложенията на web 2.0 (Weis, 2010; Wayne, 2010). Фактите показват следното, училищният персонал използва социалната мрежа за административни нужди, а учениците не могат да ги използват в училищата (Nagel, 2010).

През 2007 г. се появява SkoolPool, приложение на facebook за набиране на учащи, не съвсем позната насока за развитие на социалните мрежи (T.G., 2007). При обмен на идеи между членове на училищни настоятелства за използването на мрежата като комуникационен канал сред училищната администрация, се подчертава готовността им да работят с него, въпреки опасенията, които изпитват, подобно на колегите им във Великобритания (Cunnane, 2010), а Т. Дж. предупреждава за неправилно използване (You were asked to start a Facebook page?, 2009). От началото на своето съществуване социалните мрежи се свързват с предпазливо отношение на училищната администрация. До голяма степен това е породено от липсата на структуриран подход за това как ще се преодолеят последиците от бурното развитие на технологиите и интернет  във всички степени на обучение (Brydolf, 2007).

Голяма част от авторите пледират за извличане на поуки от отрицателния опит в социалните мрежи и предлагат да се фокусираме върху възможностите, които те предлагат, като в народната мъдрост: „Ако не може да ги победите, присъединете се към тях” (Couros, 2008; Maranto & Barton, 2010; 266 Mazer et al, 2009; Schwartz, 2009). Популярна тема при обсъждане на предимствата в мрежите е разработването на политика за образователни цели. Още през 2006 г., Кърмит Хол, председател на държавния университет на Ню Йорк в Олбъни предлага отговори на поставените по-горе проблеми (Q&A: Facebook and Legal Limits to Institutional Response, 2006).

Социалните мрежи се противопоставят на традиционното разбиране за работата на училищните библиотекари и администрацията (Harris, 2010; Stewart, 2009). Не е изненадващо, че библиотекарите в училище и във висшето образование, са в челните редици при адаптирането на facebook като учебно помагало и са много активни в използването му в образователните среди (Harris, 2010; Ward, 2008; Kenneth and Seeholzer, 2009). Университетските библиотекари потенциално виждат силата и положителните страни (Conell, 2009; Chu and Nalani, 2008; Click and Petit, 2010). Британските библиотекари имат сходно отношение и положителна нагласа към тази мрежа (Secker and Lloyd, 2008). Пан и екип (2009) отвиват още по-далече при насърчаването на facebook и го интегрират в програмите за информационна грамотност на първокурсниците. По подобен начин канадските библиотекари очакват преподавателите да използват приложенията на web 2.0, като част от информационната грамотност на 21ви век (Branch, 2009). Академичните библиотекари, преподавателите и административния състав са наясно с поверителността на личните данни и работят в тази посока при подпомагането на академичния състав (Fernandez, 2010). Ишизука (2009) смята, че е обичайна тенденция технически библиотечният състав да е по напред от преподавателите и въпреки това, ако администрацията се противопоставя на възприемането на facebook в частност и на технологии в общ смисъл, библиотекарите също биха подхождали по-сдържано към възприемането и адаптцияата на инструментите на web 2.0.

В научната литература по проблема непрекъснато се напомня на преподавателите, че изостават с прилагането на facebook като средство за обучение (DeVoe, 2009). Интересен поглед за началното използване на социалните мрежи от библиотеките представя Американската библиотечна асоциация (Social Networking Services, 2007).

Направено проучване от дружество с търговска цел през август и септември 2009 г. разкрива, че 6 от 10 преподаватели имат профили в социалните мрежи, като най-много са тези във facebook. Имат желание да ги използват, но не го правят. Друго заключение, което може да се направи от това изследване е че тези, които имат профил, предпочитат да го използват в час (Survey: Educator Participation in Social Networking Lags Well Behind Interest, 2010). За подобни резултати се споменава и в проучвания от Великобритания, където преподавателите са приканвани от Teacher Support Network да ограничат достъпа на учащите до facebook (Vaughan, 2009). По ирония на съдбата една година по-късно същата тази мрежа на страницата си (http://teachersupport.info/) публикува връзка към facebook.

Социалните мрежи поставят сериозни етични въпроси, които в изолирани случаи водят след себе си драматични последствия и влияят върху използването им с образователна цел. Например случаят със Стейси Шнайдер, преподавател от Пенсилвания, която поства снимка със заглавие “Пияният пират” в своя профил в MySpace. Постът е с административни последствия за нея от университета, където учи. Случилото се препраща към проблема с гарантиране на личното пространство, а това излиза извън образователните разпоредби и е голям социален проблем в момента (Rosen, 2010, Reed 2007; Foulger et al, 2009). Тази случка и описаното от Фистър (2008) по-горе е в опозиция на това, което поддържат Мейзър и екип (2009) в изследването им. Те твърдят, че работата в социалната мрежа повишава връзката с учащите, но предупреждават, че подхождат много внимателно. Освен това Фоулгър и неговите сътрудници (2009) разработват модел, който да подготвя бъдещите преподаватели за “етичните проблеми, които могат да се появят” при използване на facebook за образователни цели (p.18). Въпроси, свързани с етичните норми, породени от социалните мрежи се дискутират от професионални организации като например American Psychology Association (Taylor et al, 2010).

Друга тема, която поражда много противоположни становища, при използването на социалните мрежи е интелектуалната собственост (Facebook: Some Implications for Academic Freedom, Intellectual Property, and Education, 2009; Bauerlein, 2009).

Един уникален подход към използването на web 2.0 в образованието е представен от южноафрикански изследовател, който ги разглежда в контекста на концепцията “образователно пространство”. Facebook и подобните му размиват границата между физическото и виртуалното, и по този начин “пространство и обучение са неразривно свързани, така че пространството, в което се провежда определен тип обучение, е неразделна част от дефиницията на този конкретен тип обучение” (Thomas, 2010, p. 508). Подобна е тезата на бойд и Елисън (2007) в смисъл на обвързване на “онлайн и офлайн социални мрежи” и на Скерет и екип (2010) за въздействие на “третото пространство”, опит извън училище, в това число и този от социалните сайтове.

Изследването на Томас за връзката между физическа и виртуална среда, трябва да се обвърже с идеята, че социалните мрежи заздравяват “офлайн комуникацията”, като предлагат възможност за запознаване с нови хора” (boyd and Ellison, 2004, p. 12). Наблюденията на бойд и Елисън са атакувани от Субрахманян и сътрудници (2008), въпреки че, на по-късен етап втори негов екип потвърждава позициите им, а именно че заздpaвяват офлайн комуникацията. От друга страна Кенет и Зийхолцер (2009) посочват, че студентите много добре разграничават образователните и социалните пространства в уеб, посочено и в по-ранни изследвания (Wymer, 2006).

Други теми, които са установени след извършване на библиографския обзор, са академичната свобода (Facebook: Some implications for academic freedom, intellectual property, and education (2009), интеграцията с други мрежи, например Twitter (Young, 2010) и facebook като инструмент за събиране на данни от административния състав на образователните институции (301 What Can Be Measured, 2009). Друга тема, която се обсъжда в литературата, е нивото на участие на образователната институция с търговските продукти, които се предлагат във facebook (Mitrano, 2008). Накрая, но не на последно място, според натрупаната библиография, изследванията сочат доминираща роля на facebook сред преподавателите по медицина в англо-езичния свят. При направено проучване сред преподаватели по химия, се оказва, че “точните науки” не са представени пълноценно, от гледна точка на прилагането на социалните мрежи. Важно е да се отбележи, че и в училище и във висшето образование се набляга на използването на социалните мрежи в процеса на обучение.

Сред големия брой статии, посветени на използването на facebook в образованието, може да се каже, че голямата част са сериозни изслевания  с добри количествени и качествени показатели (e.g., Steinfield et al, 2008; MacDonald et al, 2010; Roblyer et al, 2010; Subrahmanyam et al, 2008; Selwyn, 2009; Chu and Nalani, 2008; Yan Yu et al, 2010; Huseyin and Cavus, 2010). Прилагането на социалните мрежи в обучението e разгледано предимно в англо-езичния свят. Съществуват статии на английски език, които се спират върху приложението на facebook в областта на образованието в други страни, но все още съществува сериозно дигитално разделение в това отношение. Собствена група на facebook с име Facebook in Education” (http://www.facebook.com/education) показва ясно, че преподавателите от цял свят се интересуват от възможностите му. Стойностните статии (имат се предвид статиите под редакторски контрол), може да са предимно на английски език и да представят половинчато проблема, но са предпоставка за определяне потенциала на интернет и ограниченията на старите норми в образованието. Както посочват бойд[3] и Елисън (2007) англо-центристкия подход помага да се стесни обхвата на изследвания проблем и спомага за фокусираното и задълбочено проучване от страна на авторите на отделните аспекти. Двамата автори насочват вниманието към факта, че глобалният процес се е превърнал в местен и то в много тесни граници. Прилагането на социалните мрежи в образованието, като много други теми в тази област, имат да извървят дълъг път преди да се превърнат в истински глобален подход.

От приемането на социалните мрежи до момента все още продължава да има объркване в образователния свят, от гледна точка на това, дали трябва да се прилагат или да се отхвърлят. Митрано (2008) посочва три предизвикателства пред използването на facebook в образованието, които биха го превърнали в ултимативен победител: 1. Едновременно обучаване на подрастващи и техните родители как да го използват; 2. Настройване за нуждите на висшето образование; 3. Отчитане на правните и политически последици в световен мащаб.

Facebook, както другите приложения на web 2.0, не е магическо средство и няма да разреши всички проблеми в образованието. Заключенията от проучванията относно ефекта от привличане на студенти в колежите и комуникационните му възможностите показва, че когато има краткосрочни ползи, няма дълготраен ефект. Като всяка друга технология изисква добро познаване и придобиване на опит при дидактичното прилагане. Няма ръководство или упътване, което да помогне на преподаватели и обучаващи се, а само море от добри практики, за да се направи най-добрият избор, ако това изобщо е възможно при прилагането на социалните мрежи в процеса на обучение.

“За добро или за зло, социалните мрежи са тук, за да останат тук. Използвани както трябва, те са мощен инструмент при ангажирането на обучаваните, а също и при изграждането на “колегиални мрежи” (Network it, 2008). Ако не е facebook, ще бъде друга технология и ще изпълнява подобни функции, ще наследи положителните страни, както и ще продължи да се развива. Последните новини показват, че социалните мрежи със специално приложение за образование се тестват в университетите (Parry and Young, 2010).

Wirehog, неуспялата конкуренция на facebook е част от миналото, напомнянето за това колко временни и кратки са тези технологии във времето на интернет остава. Facebook има амбицията да се настани в образованието от детската градина до края на университета, но във всеки момент може да бъде изместен от друго приложение. А после? Въпросът е, не в това, как използваме дадено приложение, а в дидактиката на използването му (Move Over, Facebook–Here Comes Wirehog, 2005). Академичният свят продължава да търси своя отговор на феномена facebook. В момента Sophia (http://www.sophia.org) е социалната образователна мрежа пропагандирана във висшето образование. Ще бъде интересно да се види, в каква посока ще поемат обучаващи и учащи в Европа и в света.

Страници: 1 2


3 коментара

3 коментара по Социални мрежи в образованието

  1. Здравейте! Тематиката ме интересува и Ви моля, да ми посочите източник, където сте публикували материали по темата, за да мога спокойно да ги цитирам в предстоящ доклад. Благодаря за вниманието!

    • Гергана Мартинова

      Здравейте, вие пишете в източника. Библиосфера е онлайн списание на библиотеката на Нов български университет.
      Цитиране на статията:
      Милтенов, Пламен, Цоков, Галин, Шнелерт, Гари, Хувър, Джон. Социални мрежи в образованието. – В: Библиосфера [онлайн]. 2011, № 15. [прегледан 10.04.2013]. http://bibliosphere.eu/.

  2. Делийска

    Прекрасна статия! Много обширно и задълбочено изследване, засягащо важните проблеми на е-обучението. Би било добре авторите, които очевидно са добри специалисти, да се ангажират със собствено мнение и да предложат методика или стратегия за използването на facebook за обучение. По мое мнение, обаче, която и да е социална мрежа не замества другите ресурси за е-обучение, а само ги обединява.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*