Oт библиотечните стелажи до библиотека в джоба. Ще имаме ли читатели?

increase font decrease font
12345 (1 votes, average: 5,00 out of 5)

Фат Чеонг Чой
Нанянг Технологичен университет, Сингапур

превод: Надя Терзиева

Въведение
Читателите определят съдбата на библиотеките като ги използват или не ги използват. Библиотеките няма да играят ролята на водещи културни, обществени и научни институции в нашето общество, ако не се ползват. Ето защо те трябва постоянно да ангажират своите читатели, за да бъдат сигурни в полезността на ресурсите, услугите и материалната среда, която предлагат. Днес е изключително трудно, непрекъснато да се подобрява функционалността поради промените в технологичната, информационната и научната среда. Факт е, че потребителите стават все по-малко зависими от библиотеките и в това се състои промяната в техните  взаимоотношения. В днешно време се полагат повече усилия, за да се запази интереса към тази институция. В ерата на интернет не са достатъчни само ценните и полезни услуги, важно е да се открият пътища за достигането им до читателите.
Статията разглежда основни фактори, ключови за използването на библиотечните ресурси и услуги. Промените в информационната и научна среда постепенно размиват статуквото на библиотеката като първостепенна институция за достъп до информация, въпреки че тя продължава да е уникална в подобряването живота на хората чрез достъп до натрупано знание. Преди да бъдат разгледани начините за повишаване използването  на библиотечните услуги, са описани важните промени в средата и действията на хората, продиктувани от нея.

Важни промени в информационната среда, които оказват влияние върху ползването на библиотеката
Свидетели сме на съществени промени в библиотечната практика, от тази основана на стелажи до мобилна, достъпна отвсякъде по всяко време. Драстично се увеличи избора на безплатна информация чрез интернет. Разбира се, това изобилие не се появи за една нощ. От незапомнени времена хората се оплакват, че трудно се справят с постоянно нарастващия обем на информационния поток. Това, което се промени, е лесният достъп до информация и начините за получаването ù. Ако до скоро се смяташе, че библиотеките са доминиращи в света на информация, то сега, те са един от многото участници на пазара.
От икономическа гледна точка при оскъдни ресурси, стойността и цената им се повишават и обратното при изобилие намаляват. В библиотечната практика се наблюдава намаляване на стойността на ресурсите и услугите, които се предлагат. Въпреки че документите, без значение печатни или електронни, не са стока като търговски артикул, лесният или труден достъп до тях  влияе върху стойността и привлекателността. Трудно се убеждават хората да ползват качествена информация от библиотечните колекции, реално те се насочват към първия ресурс, получен при търсене в интернет.
Изобилието от възможности по отношение на достъпа до информация промени поведението на четящи и учащи. Ако само 1 % от студентите започват своето търсене от библиотечния каталог, то това означава, че назрява сериозен проблем. Новата генерация потребители не стават изведнъж нечетящи, хора с непостоянни интереси, трудно задържащи се на повече от страница текст или вълнуващи се повече от движещи се изображения. Подобно на всички биологични системи читателите се адаптират към заобикалящата ги средата. Ако книгите и библиотеките са навсякъде и няма наоколо друга интелектуална храна, то хората ще четат книги така, както патиците пият вода. Реалността обаче е такава, че околната среда изключително се влияе от технологиите и адаптацията е както към доброто, така и лошото в тях.
Това изобилие от възможности обърква профила на библиотеките в информационната среда. Във виртуалния свят те се борят да останат видими. Непрекъснатото развитие на нови технологични решения и услуги оказва влияние върху ползването им, защото са конкурентни алтернативи. Цел е да приобщят потребители, които имат задачи, свързани с обучение,  да ползват библиотечните ресурси и услуги повече, отколкото да се обръщат към търсещите машини в интернет.

Какво ще повлияе на бъдещото ползване на библиотеката?|
Тази статия предлага четири фактора, които могат да окажат влияние върху ползването на библиотеките. Те са удобство, внимание, информираност и разбиране. Използването на библиотечните услуги включва всички аспекти – пространство за учене и достъп до информационни ресурси и услуги, които подпомагат  хората в процеса на придобиване на знания. Предполага се, че това триединство определя мисията на библиотеките, поне в близко бъдеще.

Удобство
Обикновено истинската стойност и полезността на услугата определя дали тя ще се използва или не. В една среда, където има много конкуриращи се услуги и наличие на възможности за избор, които са достъпни онлайн, решението да се използва определена услуга, по-скоро се определя от удобството ù при ползване. Така библиотечните услуги ще бъдат избрани за задоволяване на информационните нужди, ако те са по-удобни в сравнение с други подобни.

Какво е удобство?
Удобството често се изразява в спестяване или оптимално преразпределяне на време,  или пък намаляване на усилието за получаване на услуга. Има и други начини за измерване на удобството, определени от маркетолози и изследователи на поведението на потребителите (Farquhar and Rowley (2009), Berry et al. (2002), които взети заедно или поотделно, водят до определяне чрез по-голяма леснота или комфорт. Така например, достъпността е вид удобство, свързано с близостта и наличността, които от своя страна правят една услуга полезна.
В човешката природа е да се правят нещата по най-удобния и възможно най-лесния начин. Преди 2 500 години Лао Дзъ съветва  да следваме пътя с най-малкото съпротивление в своят текст “Книга за пътя и неговата сила”. А преди около осем десетилетия Ранганатан призовава да пестим времето на читателя в своето четвърто правило в библиотечната наука. Според закона на Ципф наречен “Принцип на най-малкото усилие”,  “човек винаги ще се опитва да решава проблемите си по начин, чрез който ще минимизира  работата си, ще му помогне в решаването на непосредствените проблеми и на евентуалния бъдещ проблем.”  По подобен начин, повечето от нас, дали в ролята на библиотекари или потребители признават, че има ясна тенденция за използване на най-лесния метод за откриване на информация.

Свеждане до минимум на разходите за вземане на решение в среда от изобилие
Когато изборът е ограничен и са малко възможностите за получаване на информация или е ограничен броя на източниците, ние ще предпочетем неудобството за получаване на нещото, което искаме, защото в противен случай няма да имаме нищо. Ситуацията е различна, когато живеем в свят пълен с различни алтернативи и възможности. Днес е необходимо да решаваме какъв избор да направим, за да удовлетворим нуждите си. Правенето на избор е свързано с разходи и предпочитането на най-удобният начин е подход за минимизирането им. Например, ако студент търси изображения на местни къщи в Саравак, първото нещо което би направил е да потърси изображение в Google, тъй като това е най-удобното място за достъп. Дори когато му се предлагат други информационни ресурси – търсене в библиотечния каталог за книги за къщи в Саравак, търсене в списания или бази данни, или да отиде до библиотеката, за да прегледа колекциите от фотографии, той ще предпочете удобството да търси в Google, освен ако не трябва да пише дипломна работа по темата.
Ако читател се интересува от документ, който е наличен в хартиен вариант в библиотеката, но в същото време е открил статия по подобна тема в интернет, дали читателят би отишъл до библиотеката, вместо да си свали статията налична в онлайн пространството, макар че не е точно това от което се нуждае? Дали човек би предпочел да седи удобно пред компютъра и да търси в интернет точната информация, или би станал от леглото и би прекарал времето си в библиотеката, която притежава качествени ресурси? Отговорите на тези въпроси са ясни. Удобството е най-привлекателно и с  него е свързано решението. Като се мултиплицират тези решения много пъти през дните, седмиците и месеците несъответствието при използването на интернет и библиотечните ресурси и услуги става значително.
Наличието на избор за потребителите, не само при търсенето на информация, но също и в други привлекателни дейности, не кореспондира с увеличаване на времето. За съжаление времето е фиксирано за всеки в Нютоновски свят и наличието на избор изисква повече от ограниченото време на потребителя. Ето защо повечето потребители трябва да преценяват съотношението разходи – ползи при избора на оптимален курс на действие. Ако избора не е удобен за използване, то не би трябвало да се следва.

Удобството в онлайн пространството
В света, където търсенето на информация и обучението се извършват в киберпространството, библиотеките и библиотечните услуги трябва да бъдат толкова удобни за използване, колкото е Google или други конкурентни услуги в интернет. Както последната генерация потребители, така и по-старото поколение са повлияни от забързания свят и очакват оптимално използване на времето си при ползването на услуги. По-долу са показани примери за удобство при ползване на библиотечни услуги (библиотечен каталог) и постигане на по-голямо удобство чрез достъп до технологии (мобилни приложения).

Как да направим каталозите по-удобни за потребителите
Библиотечните каталози са неудобни средства за ползване, в сравнение с търсене в интернет. Първо, потребителят трябва да направи усилия, да реши кои полета са подходящи за търсене. Второ, дори след като намери перфектната книга, която отговаря на нуждите му, потребителят може само да види сигнатурата. След това, той или тя, трябва да отиде до библиотеката, за да получи актуална информация. Трето, библиотечните каталози доскоро не можеха да претендират, че са средство, чрез което на едно място се търси информация.  Потребителите трябва да използват различни платформи за да търсят книги, списания, електронни книги, статии от списания, аудио документи, видео и т.н., поради многобройните покупки и абонаментни опции. Всичко това прави каталозите много неудобни за използване, дори когато са мощни и систематични способи за събиране на информация.
Обратно, в един прозорец в Google можете да проведете търсене, където можете без да се замисляте да въведете всяка ключова дума и да получите десетки резултати, които можете да видите веднага. Търсенето в библиотечните каталози има голяма полза, но малко удобство, докато търсенето в Google  има голямо удобство, но с различни нива на полза и често  качеството на съдържанието е несигурно. Фактът, че търсенето в Google се радва на по-голяма популярност, в сравнение с библиотечния каталог, е индикация за това че потребителите предпочитат  удобството.
Ако искаме потребителите да кликат на страницата на библиотечния каталог толкова често, колкото в търсещия прозорец на Google, би трябвало да предложим подобни възможности. Това, че в Google се търси в един прозорец е най-голямото предимство, в години когато се търси удобство. Напоследък се наблюдава стремеж в библиотеките за използване на системи за обединено търсене. Такива системи се опитват да осигурят възможност за търсене от едно място в различните колекции. По-големи системи от този тип са WorldCat Local (OCLC), Primo Central (ExLibris), Summon (Serials Solutions)  EBSCO Discovery Service (EBSCO). Подобни системи ще доведат до увеличаване на ползването на ресурсите, които се предлагат от библиотеките.

Как да направим достъпа до библиотеките по-удобен по мобилен начин
Живеем във века на удобството, предизвикан от дигитализация и интернет.  Чрез редуциране на всички типове информация – текст, звук, снимки и филмови изображения в битове, които могат да пътуват в света на интернет ние създаваме истинска уеб връзка, която се разпространява във всички сфери на нашия живот. Настолните и преносимите компютри са устройствата, които ни свързват с повсеместния Web.
Ние имаме достъп толкова дълго колкото желаем, от вкъщи или от офиса и разбира се на всяко място, където сме с преносимия компютър. Достъпът до Web се поддържа и когато всеки носи смартфон в джоба или чантата си.
Пазарът на смартфони нараства бързо не само в развитите страни, но също и в развиващите се страни. Бизнес анализите от IDC Asia/Pacific (IT изследователска агенция) предсказва, че използването на смартфоните ще нарасне значително във възникващите икономики. Очаква се че Индия и Китай  ще достигнат 295 милиона в доставката на смартфони през 2010 г. Най-важното в смартфоните при възникващите пазари е в нарастване на усъвършенстването на мобилните потребители.|Смартфоните са като мини компютри. Те осигуряват връзка с интернет, поддържат софтуер, имат мултимедийни възможности, вкл. са чувствителни на докосване. Смартфоните са ново продължение на нашето тяло, както колите и модерния транспорт са били и са откакто са се появили.
Библиотеките се нуждаят да бъдат част от новите средства, които потребителите използват 24/7. Ако читателите използват мобилни устройства като интерфейс за транзакциите си в електронния свят, библиотеките трябва да присъстват в тези устройства. Нещо повече мобилните устройства имат потенциала като средство за обучение. Голямата степен на мобилност и постоянната връзка до интернет създават нови възможности в подходите за обучение. Това дава възможност на човек да учи по всяко време от всяко място колкото време тя или той си избере. С други думи мобилните устройства са ефективни и удобни средства за независимо продължаващо обучение. Библиотеките трябва да са готови за това ново ниво на удобство. Тъй като силата на библиотеките е в подкрепата на самостоятелното независимо обучение. Библиотеките могат да играят важна роля в този стил на обучение.  Библиотеките трябва да предлагат достъп до ресурси, които са подходящи за мобилни устройства и услуги, които да подпомагат потребителите в техния самостоятелен процес на обучение.

Различен вид удобство
Библиотеките би трябвало постоянно да разглеждат нивото на удобство, което осигуряват на потребителите си. Всички услуги би трябвало да се внедряват след като бъдат проверени дали отговарят на критерии за удобство, които оценяват услугата от гледна точка на време, усилия и достъпност. По-късият път до услугата и по-малкото препятствия означава, че тя ще бъде повече използвана. В повечето случаи библиотеките като организации, които са ориентирани към клиентите винаги се опитват да направят библиотеките удобни за потребителите. Например, каталогизирането намалява усилията на потребителите да намират материали, класификацията прави по-лесно разглеждането на близки книги, справочните услуги съкращават времето за получаване на информация и т.н. Светът на интернет, обаче, изисква по-високо ниво на удобство, което е съобразено с факта, че човек има ограничено време и в същото време разполага с голям избор.

Внимание
Удобните библиотечни услуги обещават на потребителите безпроблемен и лесен начин за удовлетворяване на информационните нужди. За да бъдат задоволени потребителите нещо повече е необходимо. Удобството не е достатъчно условие, за да накара потребителите да използват библиотечните услуги на първо място. Библиотечните услуги трябва да се конкурират за вниманието на потребителите заедно с други услуги и възможности. Само когато са забелязани има шанс да бъдат ползвани.
Нуждата от спечелване на вниманието на потребителите е също резултат от наличието на избор. Нашият мозък не може да абсорбира голямо количество информация по един и същи начин в даден момент, по-скоро приема някои избрани части върху които се фокусира и игнорира останалата част. Ние искаме библиотечните услуги да бъдат на първо място предпочитани от потребителите, когато те в процеса на обучение или решаване на проблем се сблъскват с наличието на избор. Как може това да се постигне?

Начини за спечелване на внимание
Трудно е в свят пълен с възможности да бъде привлечено вниманието на потребителите. Ние можем да доведем потребителя до нашия сайт и да го принудим да се фокусира върху хубавите неща, които предлагаме или можем да поставим нашите ресурси и услуги в техни собствени територии.  Например, много библиотеки разработват ръководства по области, за по добър достъп до техните ресурси и за да привлекат потребители със специфични нужди в областта. Ръководствата привличат повече вниманието на потребителите отколкото библиотечния сайт. Проблемът е да накараме потребителите да ги използват.
Друга възможност е да поставим библиотечните ресурси и услуги на места, където потребителите често ходят. Например, връзка към библиотеката беше създадена в онлайн платформата, която всички студенти и служители използват всеки ден в Nanyang Technological University (NTU). Също може да се работи в сътрудничество с академичната общност за поставяне на връзки до определени библиотечни ресурси в техните сайтове на онлайн курсове, за да напомнят на студентите за съществуването на подходящи библиотечни ресурси, докато те се ангажирани с техните дневни сделки. В блога на експериментален курс по психология се забелязва, че електронните библиотечни ресурси са на второ място по ползване, като на първо са документите към курса.
Тъй като повечето потребители използват интернет браузъри и ги държат отворени почти през цялото време, важно е библиотеките да го използват и да привлече вниманието на потребителите. В библиотеката на NTU е създаден библиотечен тулбар, който осигурява линкове до различни ресурси и услуги. Веднъж когато потребителят инсталира тулбара той се появява през цялото време в браузъра, когато се активира. По този начин, когато потребителите търсят в интернет може тяхното внимание да бъде привлечено от библиотечните ресурси.

Внимание в режим офлайн
Методите за създаване на внимание са също така приложими и в офлайн ситуации и са стари трикове в областта на библиотеките. Например, излагане на книги е начин за привличане на внимание към част от колекция, която потребителите иначе не биха забелязали, ако не посещават често стелажите, където обичайно тези книги стоят. Други примери включват големи афиши или висящи серпантини от стелажите, които подчертават избрани книги, към които библиотеката иска да привлече вниманието. Друг начин за привличане на внимание е чрез реклама на семинарите за обучение на потребителите, точно преди студентите да се заловят с курсовите си проекти. Студентите са склонни да обръщат повече внимание по това време отколкото по време на опознавателните обиколки, когато тяхното внимание е ангажирано с други социални дейности.

Информираност
Преди да можем да привлечем вниманието на потребителите те трябва първо да са информирани за наличието на библиотечните ресурси и услуги. Не рядко потребителите изразяват изненада за богатството им, след първия обучителен семинар или още по-лошо точно преди да се дипломират. Потребителите не могат да знаят какво библиотеката предлага, само като я посещават или като ползват сайта.  Подробна стратегия за популяризиране и маркетинг на ресурсите и услугите е важна за всяка академична библиотека.

Маркетинг от уста на уста
Според Buczynski (2007) традиционните маркетингови подходи, които водят потребителите в библиотеката или уеб сайта не биха работили в дигитална среда, където повечето потребители очакват директен достъп до ресурси. По-скоро “предизвикателството за библиотеките е как да интегрират техните дигитални ресурси в уеб сайтове, които се посещават често от потребителите”. Според него маркетинга от уста на уста (WOM) е по-ефективен като начин за промоция. “WOM е форма за комуникация между клиенти, свързана с техния персонален опит с фирма, услуга или продукт”. Идеята е да се използва разговори и чатене в социалните мрежи като блогове, YouTube, Facebook, Twitter  и др. за създаване на знание за библиотечните услуги. “Препоръки и подкрепи от експерти или колеги могат бързо да предизвикат показателно увеличение на популярността на марката както като забелязване на съобщенията, така и като ефект”.

….
Знанието е маркетинга и вниманието е продажбата

Знанието е различно от вниманието. Вниманието е акта на съсредоточаване на съзнанието върху нещо от заобикалящата среда, докато знанието е осъзнатото научаване за съществуването на нещо. Знанието идва преди вниманието. Например, ако потребителят не знае че в библиотеката има онлайн база данни   с висока резолюция на изображенията по  рисуване, неговото внимание няма да бъде привлечено, за да търси достъп до нея. В бизнеса знанието е маркетинга, и вниманието е продажбата.

Постоянство
Направихме предположението, че хората ще търсят информация при решаване на проблеми или когато се учат. Това те правят като използват информационни системи в интернет или библиотеката, за да получат най-добрите резултати. Но не е така. Например, в традиционните образователни системи е възможно просто да разчиташ на препоръчаните учебници и лекции, за да си вземеш изпитите. Не можем да допуснем, че всеки се интересува от търсене на информация и намиране на смисъл в правенето на това. Такива непотребители са може би запалени потребители на интернет, но го използват основно за развлечение, комуникация и прекарване на свободното време, по-скоро отколкото за търсене на информация за обучение. Ето защо човек сам определя полезността на търсенето на информация, от която зависи използването на информационни системи като библиотеките. Разбирането на потребителите за ролите и функциите на библиотеките и библиотекарите също играят важна роля в използването на библиотечните услуги. Ако потребителите чувстват, че библиотечните услуги не са им полезни, те няма да ги използват дори услугите да са безплатни, удобни и тяхното внимание да е привлечено.Хората правят разходи като използват библиотечните услуги, например влагат време и усилия а също така  и разходи за пропуснати възможности (opportunity cost).
Тяхната оценка за ползването на библиотеките трябва да бъде по-висока отколкото направените разходи, когато решават да ползват библиотечните услуги.

Възприемането на библиотеките като колекция и  място
Идеята, че библиотеката е колекции от информационни ресурси и то основно книги е популярна сред повечето потребители. Това е свързано с използване на думата “библиотека” като синоним на “хранилище” в други области като компютърни науки. Така също, съществува възприемане за библиотеката като физическо пространство, което води до впечатлението, че полезните библиотечни услуги обикновено се извършват на определено място.
Ако днес потребителите чувстват, че по-голяма част от информацията е достъпна извън библиотеката, то ролята ù като доставчик на информация неизбежно намалява. Според изследване за отношението на академичния състав към работа в нарастваща електронна среда в Итака, през 2006 г., се вижда как потребителите оценяват библиотеката, те по-скоро са независими от нея, в преподавателския и научно-изследователския процеси и смятат че и занапред няма да разчитат на библиотеката. В изследването има въпрос за мнението за библиотеката като купувач, архив или портал за информация. Отговорите показват, че важността на ролята на библиотеката като портал за намиране на информация намалява, особено за изследователите.
Такива схващания са съсредоточени върху ролята на библиотеката като доставчик на информация и игнорират по-мащабната роля на библиотеките, които те играят в независимото и продължаващо обучение и подкрепят стремежа към знание. Въпреки това, усещането на потребителите за намаляващата роля, която библиотеките играят ще засегне техните решения за използване на нашите услуги и ресурси.
Излишно е да се казва, че усилия трябва да бъдат положени за промяна на такива схващания, особено сред такива потребители, които оказват влияние като преподавателите, които предават своите нагласи и предпочитания на студентите си.

Заключение
Допълнително към истинската стойност и полезност на библиотечните ресурси или услуги ще се използват често ако са удобни за ползване, когато вниманието на потребителите е привлечено, от гледна точка на тяхната нужда, когато потребителите са информирани за тях и когато потребителите имат благоприятно възприемане на ресурсите и услугите, предоставяни от библиотеките. Не е достатъчно всеки от тези фактори да се разглежда поединично, тъй като те са ефективни само когато присъстват заедно. Например, ние може да имаме услуга, която е много лесна и удобна за ползване, но ако потребителите не знаят за нея, те няма да я търсят, за да я ползват. Дори ако те са информирани, няма също да се ползва, ако потребителите не ù обърнат внимание и не я забележат, предвид избора, с който разполагат.  Обратно, ние можем да създадем високо ниво на информираност и внимание към нова услуга, но ако тя не е удобна за използване услугата няма да се използва дълго.  По същия начин, дори да сме изпълнили условията за удобство, информираност и внимание, ако потребителите имат усещането, че услугите не са полезни, те не биха и опитали да ги ползват. Ето защо би било полезно да се разгледат тези четири фактора, особено първите три – удобство, информираност и създаване на внимание, когато се взима решение за създаване на  достъп до нови ресурси и осигуряване на нови услуги.
Библиотеките са зависими от потребителите си, за да имат успех. Нашата цел като библиотекари е да ги накараме да мислят, че техния успех в обучението и развитието им зависи и от библиотеките. Тази цел е трудно осъществима в условия на властваща интернет икономика, която се характеризира с наличие на избор и алтернативи. Не е достатъчно за нас да изградим добри системи, да предлагаме страхотни ресурси и иновативни услуги. Решаващото изпитание за успеха на всички тези инициативи е дали те ще се използват често. Тази статия напомня, че ключовите фактори, които определят използването на която ù да е система днес са удобство, внимание и усещане за полезност.


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*