Графичният дизайн и библиотеката

increase font decrease font
12345 (1 votes, average: 5,00 out of 5)

Илия Кожухаров

Може би малко хора се замислят колко много общо има между графичния дизайн и библиотеката. Можем да кажем, че библиотеката е мястото, където се сблъскваме с хиляди книги, списания, вестници, а те са част от приложната страна на графичния дизайн. Графичните принципи са налице независимо дали става въпрос за печатна или е-книга и като цяло традиционни ресурси или е-ресурси, които тези институции предлагат в изобилие на своите читатели. Всички те са важна част както от тяхното самостоятелно развитие, така и това на библиотеката, а също и на дизайна.

Оформлението на външните и вътрешните елементи на книгата или е-книгата, списанието или е-списанието, текстовите полета или комбинацията между текст и снимков материал, независимо колко успешно е направено, е предмет на графичния дизайн. Тези елементи са подчинени на определени художествени правила и оказват силно въздействие върху нас.
Колко четем, четем ли и какво четем, това са актуални въпроси, на които една модерна библиотека, трябва да може да си отговори. В ерата на компютърните технологии, когато възможностите са безкрайни, всяка фирма или организация трябва да е в крак с новостите, за да се привличат потребители. Библиотеките са и издатели. Те подготвят за своите читатели бюлетини, брошури, листовки, правят плакати, книгоразделители и редица други форми. Поддържат профили в социалните мрежи, за които е нужно влагането на художествени познания по отношение на композиция, форма и цветове. В повечето случай не се използват пълноценно средствата на графичния дизайн в българското библиотечно пространство по редица причини. Като основна обикновено се посочва недостатъка на средства, а когато има такива се пренасочват към по-важни неотложни нужди. Не винаги обаче нещата се свеждат до парични средства. Графичните закони остават някъде встрани, а те са на върха на пирамидата по привличането и задържането на внимание. Може би е време библиотечното образование да бъде обогатено и в тази посока.

Университетските библиотеки донякъде са привилегировани, защото могат да се възползват от труда на обучаваните студенти в тези направления. Въвличането им ще помогне за изграждането на по-модерен имидж на библиотеките, защото в днешно време, когато се каже “библиотека”, повечето хора си представят обширни помещения, със специфичен мирис на стара хартия и хиляди дървени стилажи със стриктно подредени издания. Тази обстановка не е атрактивна за днешните ученици, студенти или граждани. За да се привлекат те, освен езика на новите технологиите, е важно цялостното впечатление, свързано с цветовото и интериорно решение на самата библиотека. Хубаво е да се избягват ярките цветове, като червеното например, което активира вниманието, но за малък интервал от време. Някои от нюансите на оранжевото пък стимулират активното храносмилане, нещо характерно за закусвални, но не и за библиотеки. Желателно е цветовете да са неутрални – сиво, синьо, за да не изморяват окото излишно.

Във времена, в които улеснението е на преден план и оптимизирането на време и усилия е ценност, бързото откриване на информация в глобалното море е сведено до минимум. Всичко друго различно и времеотнемащо няма особени шансове да оцелее. Причината е проста – хората, работещи активно с технологиите ще стават все повече и повече и когато дадена библиотека не дава причина да се ползва, тя няма да се ползва. Можем да намерим за секунди информация от цял свят, но да не се ориентираме в библиотеката и да не откриваме това, което ни е нужно бързо, е обречено на неуспех. Електронните каталози на библиотеките трябва да притежават редица качества, за да могат потребителите да се ориентират бързо и лесно в тях. Възможно е дори да се откажат да ползват дадена библиотека, само защото не могат да се “справят” достатъчно добре с нейния каталог или защото неговия вид живее в “друго” отдавна отминало време. Визуалните изисквания към интерфейса непрекъснато нарастват, а това не може да подмине каталозите. Тези процеси трябва да бъдат прецизно премислени, защото точно в този сегмент потребителите отиват и се допитват до “конкурента” Гугъл, който така се е внедрил в съзнанието на хората, че всичко различно от единственото прозорче за въвеждане на информация, започва да обърква. Да, естествено, че се налага и там да се използват допълнителни опции, за да се прецизира информацията, но в крайна сметка в съзнанието остава лесното и всичко друго ни изглежда усложнено. Затова самият визуален изглед на библиотечния каталог трябва да бъде пречупен през правилата на графичния дизайн, за да бъде използван повече. Не бива да се допускат архаично изглеждащи визии. Всеки един детайл допринася за цялостното впечатление, било то в положителен или отрицателен план.

Допирните точки не се изчерпват до тук. Визуалната комуникация с табели и насочващи средства, в които участват описания, текстови блокове и номерация също трябва да е изградена по правилата на графичния дизайн. Еднакво лесно трябва да се ориентираме на летище, в хотел или в библиотека, това се случва с добре подбрани пиктограмни знаци или правилно изградена визуална комуникация.

Всичко е от значение, за да може библиотеката да отговаря на очакванията на своите потребители. Мисията на библиотеката е същата, каквато е била винаги – да просвещава! Въпросът е, че хората се променят, технологиите се развиват и тя просто трябва да отговаря на все по-големите изисквания, ако иска да продължи своята мисия.


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*