За университетските преподаватели и научните архиви

increase font decrease font
12345 (2 votes, average: 5,00 out of 5)

Д-р Ралица Костадинова е aвтop нa cтaтии и книги в oблacттa нa наказателното право. В момента е главен асистент по наказателно право, програмен директор на програма “Право” и редактор в Юридическото списание на Нов български университет (Law Journal of NBU).

Имaтe дeпoзиpaни 19 документа в Научния електронен архив (НЕА) на НБУ, ĸoeтo показва вaшaтa пoлoжитeлнa нaглaca? Кога разбрахте за него?
Беше толкова отдавна и вече не си спомням, кой точно за пръв път ми разказа за електронния архив. Мисля, че беше г-жа Радостина Тодорова, с която ние юристите в НБУ си общуваме най-често. Тя ми разказа и ме поощри да разгледам платформата. След като проучих възможностите, които дава архива, аз самата имах нужда да депозирам там.

Какво ви подтикна да депозирате в архива?
Преди всичко чувството за принадлежност към университета. Без значение кое издателство е публикувало моя статия или книга, аз съм преподавател на НБУ и всичко, което правя е в това ми качество. Иска ми се работата на всеки един от нас да е достъпна за останалите колеги. В тази връзка eлектронният архив дава пълна представа каква работа е свършена за определен период от време и как са се развили търсенията на автора. Така дори не се налага всяка учебна година да прилагам копия от публикации. Всичко е описано в научния ярхив! Не на последно място обаче трябва са изтъкне предимството на електрония вид на  платформа – така информацията за нас е достъпна по всяко време и място по света.

Бързо се разбра, че един от депозираните документи е причина за участието ви в  изследователския проект „Изграждане на национални правни системи в пост-отоманска Югоизточна Европа. Деконструкция, формиране и трансфер на нормативност” на Макс Планк институт за европейска правна история (Max-Planck-Institut für europäische Rechtsgeschichte) във Франкфурт на Майн, Германия. Разкажете повече за това…
Да така е, през 2008 г. от Макс Планк институт за европейска правна история се свързаха с мен и ме поканиха да участвам в голям международен проект. Част от изследването е посветено на българското наказателно право в периода след Освождението. На по-късен етап, когато бях във Франкфурт, в личен разговор с ръководителя на проекта стана ясно, че като са търсели учен от България по проблемите на наказателното право са попаднали на моя публикация в научния електронен архив, посветена на история на наказателното право, която им е харесала.

Проектът ще приключи тази година, какви са очакваните резултати от него?
Очаква се публикуване на сборник с изследванията на учените от петте държави – Германия, Гърция, Турция, България и Румъния. Ще бъде интересно и за научната общност в България, защото подобно изследване у нас не е правено.

В личен план какви са резултатите за вас?
Участието в този проект е голяма чест за мен. Макс Планк е световноизвестен център за научни изследвания, за който дори не е нужно да се привеждат доказателства, че това е така.  Натрупах много опит, който ми помага в новите начинания, а и се запознах с утвърдени учени от други страни, общуването с които е безценно за мен.

Научният архив на НБУ се разрастна много. Kaĸвo тpябвa дa нaпpaвят yнивepcитeтитe, зa дa cпeчeлят пoвeчe пoддpъжници в тoвa cвoe нaчинaниe?
Университетите да обвържат отчитането на научно-изследователската дейност със задължително депозиране в научния архив.

Вие сте и преподавател. Какво според вас може да подтикне студентите да ползват по-често библиотеките?
Например извънаудиторните курсове, при които студентите самостоятелно осъществяват проучване в определена област. С проф. д-р Румен Владимиров водим курс „Самостоятелна работа по наказателно право“. В рамките на един семестър студентите следва да изберат една от предложените им три възможни форми (анализ на проблем, анализ на статия и анализ на сравнителноправен проблем). Тези задания не могат да бъдат реализирани успешно без посещение на библиотека.

Като преподавател има ли библиотечна или информационна услуга, която да искате да ползвате в библиотеките, а не я получавате?
Не, няма такава.

Събудихте интерес с новоизлязлата книга „Транспортни престъпления”. В предаването „Преди всички“ на националното радио споменахте, че са необходими в Наказателния кодекс…
Да, непосрествено след земетресението, на 22 май в Съдебната палата издателство „Сиела“ направи представяне на моята книга „Транспортни престъпления“. По този повод дадох интервю по Хоризонт в предаването „Преди всички“, но искам да уточня нещо важно. В книгата наистина давам предложения за усъвършенстване на текстовете в Наказателния кодекс относно транспортните престъпления, но това не е основният проблем, а в тяхното противодействие. Не увеличаване на наказанията, а тяхната неизбежност може да повлие върху тревожните размери на транспортния травматизъм. В този смисъл следва да се мисли в насока превенция, а от друга страна при най-тежките нарушения на правилата на безопасност, да се търси наказателна отговорност за умишлено транспортно престъпление (при евентуален умисъл).
Когато говорим за промени в НК и за нов НК, то дълбокото ми убеждение е, че трябва да се работи по проблемите на наказателната политика в България, а след това всичко останало.

И да завършим с нещо хубаво нашия разговор, майка сте на прекрасно малко момиченце, коя детска книжка обичате да четете най-често двете заедно?
„Мечо пух“ разбира се и често си повтаряме:
„- Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо.
– Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.”

Разговорът води Гергана Мартинова, гл. ред. “Библиосфера”

 


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*