Електронни книги и четене

increase font decrease font
12345 (1 votes, average: 5,00 out of 5)

Перспективи пред библиотекари и преподаватели

Рейчъл Векселбаум, Пламен Милтенов, Сюзън Паро

 

Академичните библиотеки са изправени пред предизвикателството дали да инвестират в киндъл или в някой друг четец за електронни книги. Върху това решение оказват влияние различни фактори – месечните абонаментни такси, ограничените финансови ресурси, разходите за поддръжка и лицензионни споразумения, както и нуждата от онлайн справочни издания и учебници. Докато библиотеките се опитват да организират достъпа до електронни книги и да изградят своите е-колекции, проблемът с удобството при ползването им остава някак встрани. Заместването на традиционните колекции с по-лесните за използване електронни такива, от своя страна, може да повлияе на студентите и желанието им да четат. Освен това библиотекарите в повечето случаи акцентират върху многообразието на тематичните колекции, а е важно да се обърне внимание и на “разнообразието” на стиловете на четене.

Целта на тази статия е да направи кратък обзор на литературата и да даде кратък исторически преглед. Авторите – преподавател, библиотекар и информационен специалист имат намерение в следващи изследвания да подчертаят важността на електронните книги в процеса на обучение и развитието на четенето като цяло.

ОБЗОР

Определения за електронна книга

Е-книга (срещано също като екнига, e книга, e -книга) е електронен текст (още познат като е-текст или етекст), наличен в цифров вид върху материален носител, разпознаваем посредством електронно четящо устройство. Е-текстът може да бъде дигитална версия на вече публикувано произведение като книга например. По тази причина двата термина “електронна книга” и “електронен текст” понякога се използват като синоними. Това, което ги различава е, че е-книгата съществува в специален формат, обикновено защитен, разпознаваем със софтуер и/или електронно четящо устройство. От друга страна електронният текст се разпространява в ASCII (American Standard Code for Information Interchange) код или т. нар. обикновен текст (plain text). Той не включва хипервръзки, изображения или аудио, докато е-книгата притежава всички тези характеристики.

Първоначално електронните книги са публикувани в обикновен текстов формат за по-лесно съхранение на файловете и възможност да се четат като обикновени електронни документи. Обикновеният текст може лесно да се включи в HTML файл за уеб публикуване. Е-книгите, публикувани като HTML файлове, могат да се четат посредством уеб браузър, но техният капацитет за архивиране е ограничен. Към месец юни 2009 г. съществуват 28 различни файлови формата на електронни книги, повечето от които са патентовани. Лицензираните файлови формати изискват специални софтуери за разчитане със или без използване на специални четящи устройства. Например е-книга публикувана в PDF формат може да се прочете или отпечатва от всеки компютър или електронно устройство, което използва адобе акробат рийдър, достъпен свободно. Форматът киндъл на Амазон обаче може да се възпроизведе само със специално устройство. Засега няма консенсус между писатели, разработчици на софтуер, хардуер инженери, издатели, доставчици по отношение на стандартите за създаване и продажба на електронни книги.

Хиляди класически произведения са достъпни свободно в електронен вид чрез публични сайтове, но е-книгите се заплащат по същия начин както традиционните книги на хартиен носител. Библиотеките, които закупуват електронни книги, подписват лицензионно споразумение, което ги задължава да заплащат годишна такса. Това им позволява осигуряването на достъп до техните потребители.

Поява на е-книги в научните библиотеки

През 1998 г. компанията НувоМедиа пуска на пазара първия четец за електронни книги – “ракета”. Този продукт прави революция в е – четенето, тъй като позволява прехвърляне от компютър в самостоятелно мобилно устройство. Четецът предизвиква интерес сред библиотекарите, желаещи да увеличат ползваемостта на първите е-ресурси. Поради своята цена (499 долара за четец през 1999 г.) много от тях не прокламират тези устройства. През 1999 г. електронните книги поддържат по-висока цена от традиционните и поради това библиотеките много прецизно ги прибавят в своите колекции.

През същата година проектът netLibrary се разраства с помощта на университетските библиотеки. Те осигуряват научни и справочни издания в електронен вид за студенти и преподаватели. По това време netLibrary може да се използва само с помощта на софтуера Knowledge Station. Този софтуер развива механизми за контрол на копиране и разпечатване от е-книгите както от интернет така и от работна станция. Засиленият контрол на копиране и разпечатване донякъде намалява тяхната ползваемост. Към днешна дата някои доставчици на научни е-книги като е Brary и SafariTech, големи научни издателства като Sage, Gale и други, които осигуряват достъп до платформи и е-колекции не позволяват на потребителите да разпечатват или изтеглят техните продукти. Тези ограничения заставят студенти и преподаватели да се запитат дали да ползват електронните книги.

Използване на електронни книги в университетските библиотеки

Въпреки че електронните книги присъстват в библиотеките от 1999 г., много малко от тях, предоставят четци на потребителите си. Всяка библиотека индивидуално анализира използването им и на база статистика развива своите е-колекции. Сравняват ползваемостта на електронните книги и традиционните колекции. До този момент няма информация за библиотеки, които да са проследили използването на електронните си книги за десетгодишен период от момента, който те са налични. Производители на е-книги и някои научни библиотеки правят съвместни проучвания. Тяхна цел е да установят, кои потребители предпочитат да използват тези продукти и как по-точно работят с тях.

Издателство Шпрингер (Springer) провежда изследване за ползваемостта на електронните книги в пет научни библиотеки от САЩ, Европа и Азия през 2008 г. Според проучването потребителите ги използват предимно за изследвания и научна работа. Най-често четени са справочниците и учебниците. Читателите осъзнават предимствата им – удобство на използване, достъпност и подобрена функционалност. В същото време хората, които предпочитат е-версии на справочници и учебници, четат печатни книги за научноизследователска работа поради „лекотата и радостта“ на възприемане. На въпроса “Какво очаквате да се случи с електронните книги след 5 години?” – 53% отговарят, че “Някои заглавия, ще предпочета да чета на хартия, а други в електронен вариант”, докато 35% са убедени, че “ Ще чета предимно книги в хартиен вариант” и само около 7% допускат, че ще отдадат предпочитание на е-книги след 5-годишен период от време1.

През пролетта на 2008 г. е B rary анкетира 6 492 студента от 400 колежа и университета в цял свят за използваните от тях е-книги. Половината заявяват, че не ги използват, а 30% го правят за по-малко от час на седмица. 60% от студентите казват, че не знаят къде да ги намерят, а 45% предпочитат печатните книги. Друга част от неползващите студенти, споделят: “електронните книги не са изисквани от моите преподаватели като част от учебния процес”; “досега не съм имал нужда от електронни книги”; “не мога да разпечатвам, анотирам, подчертавам или маркирам текст в електронна книга”; “електронните книги не са преносими”; “основно използвам списания като основен източник на информация”; както и “не зная как да използвам електронна книга”. Въпреки че като пречка пред използването на електронните книги някои студенти посочват тяхната преносимост, на въпроса – как оценяват предимствата и допълнителните им възможности, 87% от анкетираните посочват “търсенето” , като най-важна характеристика, а 42% са отбелязали “прехвърляне върху четящо устройство”. Други важни предимства според участниците в анкетата са различните файлови формати и препратките към бази данни и справочни ресурси.

Организацията Joint Information Systems Committee (JISC), разработена като проект за национален мониторинг на феномена е-книги, членове от Centre for Information Behavior and the Evaluation of Research (CIBER), заедно с екип по проблемите на електронната информация от Юнивърсити Колидж провеждат онлайн проучване на студенти и преподаватели за ползването на електронните ресурси в учебния процес през 2008 г. в Обединеното кралство. Екипът събира данни от 20 000 проучвания, главно насочени към студенти и преподаватели по бизнес, инженерните науки, медицина и медии. Според резултатите от изследването, 91.6% от потребителите употребяват електронните книги „за работа или учене“. На въпроса “С колко е-книги работихте през последния месец ?”, около половината отговарят, че са използвали едно или две заглавия през отминалия месец. По-голяма ползваемост се пада на студентите в сравнение с преподавателите. Използването на този тип книги намалява с възрастта, независимо от образователна степен и пол според проведеното проучване. Студентите и учените от инженерните специалности най-често използват електронни книги. Голяма част от тях (43.3%) споделят, че са се консултирали с три или повече заглавия през последния месец в процеса на тяхната работа.

Въпреки че e -книгите са популярен материал за научни изследвания, 87% от студентите заявяват, че посещават физически библиотеката, за да заемат книги, а 70% се отбиват на място веднъж седмично. От изследването не става ясно дали студентите предпочитат електронните книги пред тези на хартия, но броят на тези, които посещават физически библиотеките и заемат за дома е показателен за предимството, което се отдава на печатните издания. В проучването на eBrary традиционните книги се приемат от учащите като “най-достоверният източник на информация”.

Потребителите са запознати с възможностите на “електронно четене” както се вижда от събраните данни на цитираните проучвания. Става ясно също, че ползваемостта на електронните материали е различна в зависимост от предметите, възрастовите групи, демографски показатели, пол и др. Също така е очевидно, че е необходимо цялостно изследване, за да се направят по-категорични изводи.

Популярността на е-книгите и различните учебни дисциплини

Сравнителни изследвания са направени във връзка с използването на електронните книги в различните учебни дисциплини или както се казва да се установи „популярността“ им сред преподаватели и студенти в различните предмети. Резултатите от тях не са достатъчно точни по много причини. На първо място разбира се изисквания за различните специалности във всеки колеж и университет се променят, също както способността и желанието на всяка институция в подкрепа на тези изисквания. Второ, всеки колеж и университет има достъп до различен брой е-колекции. Използването им винаги ще е променлива величина в зависимост от това, колко добре са рекламирани, т.е. дали има препратка от електронния каталог на библиотеката или от страницата на съответния курс или програма към електронните книги, а също така и колко достъпни са платформите, четците и самите книги.

Популярността им сред студенти и преподаватели варира в зависимост от научната дисциплина, към която принадлежат. Тя зависи по-скоро от научната дисциплина, от учебния предмет, а не толкова от наличието им в университета или колежа. Студентите по литература например имат свободен достъп до електронни екземпляри на класически произведения чрез проекта Гутенберг или други колекции, но все още масово предпочитат да четат печатни книги, защото физически е неудобно да изчетеш цяло произведение от начало до край електронно или с четящо устройство (Роуландс & Николас, 2008). Според екипното изследване в Обединеното кролство, студентите от дисциплини, които използват книгите за бързи справки, проявяват по-голямо предпочитание към електронните книги, особено ако има и търсещи възможности (UCL : CIBER , 2008).

В опит да се съкратят разходите за учебници и да станат по-достъпни, Северозападният щатски университет в Мисури е първият, който предлага e – учебници вместо традиционните на хартия за всичките си програми (Янг, 2009). Университетът провежда пилотно проучване с четец на Сони, подобен на киндъл. Той се предоставя на студенти, желаещи да четат от мобилно устройство. Някои от тях бързо се връщат към печатните учебници, защото нямат достатъчно опит, което да им гарантира безпроблемно четене. Тези от тях, които запазват четеца на Сони, се заемат с разучаването му. Учат се как да анотират и подчертават текст, да сканират и да работят с няколко прозореца, отворени едновременно. Принудени са да презареждат устройството на няколко часа и това ограничава тяхната мобилност. По време на това изследване студенти и преподаватели разбират, че за много дисциплини, електронните книги са по-малко удобни от книжния вариант. Например наблюдава се предпочитание към хартиения вариант, след използване на е-учебници по счетоводство. Въпреки професионалните “изскачащи” графики от електронните екземпляри се оказва, че от хартия се възприемат много по-лесно. Изучаващите медицина и естествознание също се сблъскват с неподозирано неудобство –поддържат се само черно-бели илюстрации при необходими цветни.

Възможно е в бъдеще, усъвършенстването на четците, да подобри процеса на електронно четене. Това ще допринесе за положително отношение на преподаватели и студенти от всички дисциплини към електронните книги и ще повиши тяхното значение. В настоящия момент това не е постигнато.

Използването на електронни книги повишава качеството на обучение

Сравнително малко данни сочат, че електронните книги в обучението имат по-висока педагогическа стойност от печатни книги. Преподавателите смятат, че използването на електронни книги запознава студентите с технология, която те ще използват като възрастни. Освен това тези, които неохотно посягат към допълнителни материали, са мотивирани по-скоро да ползват електронни книги. По-голяма част от литературата, която се занимава с е-четенето от педагогическа гледна точка, разглежда т. нар. “K -12 поколение студенти”.

В съвременните училища т. нар. “K -12 учители” са обучени да интегрират електронните книги и мултимедия в обучението по езици и така запознават учениците с променящите се информационни ресурси и технологии. Според някои проучвания “K -12 учителите” умишлено добавят електронни книги в учебната програмата. Така те възпитават нов тип читатели. Наблягат на ползите от по-доброто ниво на усвояване на материала, развитие на грамотността и оформяне на “лична ориентация”. Ларсон (2008) провежда уъркшоп по електронно четене като залага на методите на преподаване по чужд език, за да запознае учители те с електронните книги, онлайн дискутирането и блогването. Той открива, че те харесват лесното съхраняване, бързия достъп и удобството при архивиране на файловете на твърдия диск. Намират новата технология за удобна при управлението на проекти в обучението по езици при класовете от средното образование, но всъщност не харесват самото четене. Отрицателните коментари за електронните книги са от типа на “четенето от компютър често отнема много време и ограничава”, “за мен е истинска борба да седна пред компютъра и да чета книга без да браузвам в интернет, да слушам музика и другите десет неща, които обикновено правя, когато го използвам”. Всички учители отбелязват липсата на физическа връзка с е-книгата.

Вебер и Каванах (2006) акцентират върху удобството да имаш библиотека от електронни книги, като с едно кликване върху мишката се получават нови, интересни материали на различни теми, с трудна лексика и по-сложна концепция за по-сериозните читатели. Те твърдят, че тези читатели “няма да загубят училището като място, където могат да намерят интересни книги, защото не ги намират, а напротив, ще са в състояние да използват подходящите за тях заглавия”. Неведнъж Вебер и Каванах споменават обществените библиотеки в тяхната статия и акцентират върху факта, че голям брой от напредналите колежани могат да получат специални права за заемане в институционалните им библиотеки. Явно те не са наясно какво точно е налично в обществените библиотеки и затова заявяват: “Например повечето библиотеки разполагат с любимата на децата книга “Магьосникът от Оз”, но с колко от другите заглавия от тази поредица разполагат?” Статията подвежда и по отношение разпознаването на текст и трансформирането му в реч при електронните книги, според тях много от форматите за електронни книги като MS Reader и Adobe Reader за компютър или лаптоп притежават тази характеристика”. Е-книгата има тази функционалност единствено ако автора и издателя се споразумеят за това преди публикуване. Те твърдят, че повечето електронни книги дават възможност за подчертаване и водене на бележки. Не е такъв случаят с програми за е-книги, осигурени от университетски библиотеки, което може би е и причината някои студенти с дислексия да се оплакват. В същото време Вебер и Каванах споменават, че читателите могат да се възползват от възможността да четат по-едър шрифт на екрана, който може да се нагласи съвсем лесно и удобно в електронната книга.

Четат ли наистина ползвателите на е-книги?

Центърът за информационно поведение и оценка на научните изследвания (Centre for Information Behaviour and the Evaluation of Research CIBER) както и Шпрингер изследват потребителското поведение във виртуалните библиотеки. Те установяват, че хората, които ползват е-книги и е-статии, често “скачат” от ресурс на ресурс и “ловуват” информация. При въпрос на CIBER “Колко от електронната книга прочетохте онлайн?,” 55% от респондентите отговарят “погледнах в няколко глави” , докато само 19% казват “прочетох почти всички глави”, а едва 6% “прочетох цялата книга”. Според CIBER , потребителите прекарват средно четири минути на сайт за електронни книги и поради това те смятат, че във виртуалното пространство, не се чете в традиционния смисъл.

Според Койро (2009) интернет-базираното четене изисква от студентите не само да разберат текста, но също и да “направят подходящи запитвания, да пресеят многообразието от източници, да обобщят най-релевантната информация за тях и да работят с онлайн комуникационните средства като електронна поща или блог”. Той също така смята, че резултатът от процеса на онлайн четене много малко се доближава до този при четене на стандартни печатни текстове.

Гримшоу, Дънгуърт, Макнайт и Морис (2007) разглеждат разликите при уменията за четене и възприемане на деца и удоволствието от приключенски истории съобразно медията, на която са представени. Те анкетират 132 деца, като 25 от тях прочитат хартиения вариант на част от “Магьосниците от Капрона”, а на 26 – електронен вариант на същия пасаж. Петдесет и едно от децата разполагат с речник на същия носител като предоставения им откъс. Резултатите не показват разлика във възприемането и удоволствието при четене, независимо на какъв носител е текста. Единственото различие е в това, че тези които четат електронния текст, използват повече речник. Останалите 81 деца четат част от “Малкия принц”, едните в електронен вариант, заедно с дикторски текст, а другите стандартно напечатан текст без речник. Според резултатите само тези, които освен електронния текст са чули и разказ, са се справили малко по-добре с възприемането.

Предизвикателства при четенето на е-книги

Проучване с 1818 служители и студенти от Юнивърсити Колидж в Лондон (Роуландс & Николас, 2008) показа, че традиционните книги водят пред електронните по отношение на по-удобното четене. Мъжете оценяват предимствата и функционалността на електронните книги по-високо отколкото жените. Приблизително 10% от студентите в това изследване срещат трудности при четене от екран, особено тези с дислексия. Студентите, които четат по-дълго време от екран, искат възможност за промяна на цвета на фона, редактиране и разпечатване на текста и промяна на яркостта. Според студент от последния курс основна причина за неползването на е-книги е, че информацията “трудно се възприема” от екран и продължителното четене от компютър причинява мигрена. Студентите със зрителни увреждания ценят e -книгите и нямат проблем с тях. За да направи четенето комфортно киндъл предлага плосък екран без фонова светлина за намаляване на отблясъците. Тези четци могат да коригират и размера на шрифта. Психологът Чарлз Бигълоу установява, че хората четат 35 % по-бавно от екран отколкото на хартия (Леге, 2007) и плоският екран без осветление увеличава скоростта на четене.

Модели на четене

В изследването на CIBER, за което стана въпрос по-горе 50 % от мъжете твърдят, че изчитат цяла електронна книга. Те са и по-склонни да прочетат поне една глава онлайн (36.5%) за разлика от жените (30%).

Доказателство, че мъжете по-често четат от екрана на компютъра, се появява в китайско проучване във връзка с е-четенето. Студентите жени от всички академични дисциплини са по-склонни към разпечатване отколкото мъжете (Лиу & Хуанг, 2008). Тази полово обусловена разлика е характерна при използването на електронни книги във всички възрастови групи и научни дисциплини. Все повече колежи и университети рекламират разнообразието в учебните програми и библиотеките са принудени да отговорят на нарасналите им нужди. Това води до необходимостта да се проведат повече изследвания за преценка на потребностите и обогатяване на академичните колекции.

Исторически преглед на e -книги и четци

Кратка история на електронната книга
През 1968 г. компютърният специалист Алън Кей среща Сиймур Пепърт, създател на езика за програмиране Лого, чиято цел е да обучава деца за решаване на проблеми и да развива умения за критично мислене. Това сътрудничество отвежда Кей до изучаване труда на Пиаже, Брунер и Виготски както и до теория за конструкционисткото обучение, която твърди, че процеса на обучение е по-ефективен, когато хората са активно заети в реалния свят. Той първоначално развива идеята за “компютър с размер на книга, който читателите и особено децата, могат да използват вместо хартиен носител ”по време на проучванията му в областта на педагогиката. До 1972 г. екипът от инженери на Кей разработва “Dynabook” – персонален компютър за деца от всички възрасти или прототип на днешния лаптоп или плосък компютър. Това устройство има продължителен заряд на батерията и е създадено, с цел да осигури на децата достъп до дигитални медии.

Докато Алън Кей мечтае за идеалното цифрово средство в помощ на обучението, студентът Майкъл Харт от университета в Илинойс получава акаунт за достъп до университетската мрежа. Той избира да използва своето време в мрежата (идеята за глобална мрежа) за информационно разпространие. Харт набира Декларацията за независимост на терминал, но не успява да я изпрати по електронна поща без да блокира системата. Поради тази причина качва целия текст на сървър, от където всеки може да си го свали индивидуално. Така на четвърти юли 1971 г. се ражда проектът Гутенберг. След този ден на независимостта той качва хиляди класически произведения като ги прави достъпни за всички. Мисията на проекта Гутенберг в едно изречение гласи: “Насърчаване на създаването и разпространението на е-книгата”, “Да свалим оковите на неграмотността”, както и “Дайте колкото се може повече електронни книги на възможно най-много хора”.

Първите електронни книги са е – текстове на разкази, новели и класически литературни произведения. Никой от издателите не поддържа статистически данни за това колко от електронните версии на техните публикации са преглеждани или продавани. Така продължава до нарастването на тяхната популярност в края на 80-те и началото на 90-те години. През 1987 г. Майкрософт пуска първата електронна книга на компактдиск . Колекцията «Майкрософт библиотечна лавица» включва десет електронни справочника, сред които The American Heritage Dictionary of the English Language, The Original Roget’ s Thesaurus of English Words Phrases, The Chicago Manual of Style и Business Information Sources и демонстрира с тях обема от информация, която тази технология предлага. Файловете на книгите на компакстдиск са достъпни чрез всяка една от тринайсетте различни текстообработващи програми. Първоначално те са под DOS, но по-късно се конвертират в Windows съвместими версии от 1 992 г. До 2000 г. в пакета са добавени The Concise Columbia Encyclopedia, The Hammond Intermediate World Atlas, The People’ s Chronology и The Encarta Suite. През същата година «Майкрософт библиотечна лавица» се заменя напълно от “Енкарта суит”, все още наличен на компактдискове или онлайн вариант срещу годишен абонамент. Електронните книги на дискове започват да губят позиции след усъвършенстването на операционните системи. Софтуерът се актуализира по-бързо и все повече хора получават достъп до интернет.

През 1985 г. корпорация Алдус (носи името на известен венециански художник от 15 в.) изобретява софтуера PageMaker, който стои в основата на десктоп публикуването. А в 1994 г. Алдус се слива с Адобе и развива Adobe InDesign, главен конкурентен продукт на QuarkXPress. Продуктите PageMaker, QuarkXPress и InDesign се използват за публикуване на традиционни и електронни книги. Поради популярността и непрекъснатото усъвършенстване форматът на тези книги се променя от обикновен текст в HTML от 1994 г. Електронните книги първоначално са достъпни през флопидисковите устройства после от уеб сайтове и специални карти, които изискват четящи устройства.

След концепцията на Алън Кей с “Dynabook” развитието на четците не отбелязва никакъв прогрес до 1990 г. Тогава Serendipity Systems, с основател Джон Галуцка, създава устройство за четене, наречено PC – Book, характеризиращо се с номериране на страници и възможност за отметки. Компанията Сони представя Сони букмен през 1991 г., който може да предаде напълно аудио и текст. Франклин купува Сони букмена и продължава да предлага преносими продукти, предимно преводачи и справочни колекции върху мини карти, на основата на този модел.

Едва в средата на 1990 -те се ускорява развитието е-книгите и e -четенето. През 1993 г. Библиобайтс става първата финансова система за покупка и продажба на електронни книги в интернет. Днес Библиобайтс се сочи като най-стария издател на електронни публикации. Сони пуска на пазара първата плазма, плосък монитор за компютри през 1995 г. Това помагна за намаляване на отблясъка от мониторите и показва текста като обикновена принтирана страница. След представянето на пазара на първия масов преносим компютър през 1997 г., наречен пилотен палм, НувоМедиа предлага продукта “ракета” – първия преносим четец веднага през следващата година.

Появата на електронните книги в университетските библиотеки

Четецът “ракета” – прави революция в използването на електронни книги. Той позволява изтегляне, съхраняване и мобилно ползване. С него се запознават и библиотекарите, които се интересуват от увеличаване на ползваемостта. Поради цената му (499 американски долара за брой през 1999 г.) много библиотекари не са склонни да предлагат четци за обществено ползване. По това време и самите е-книги са по-скъпи от традиционните. Много библиотеки предпазливо набавят такива ресурси за техните колекции.

През 1999 г. netLibrary е разработена със съдействието на академичните библиотеки, за да подпомага студенти и преподаватели с онлайн научни и справочни издания. По това време базата данни се използва само със софтуер нолидж стейшън, който трябва да се инсталира на работния компютър. Този софтуер “развива механизми за контрол при копиране и разпечатване на електронни книги едновременно от интернет и университетската работна станция”2. За много читатели, предпочитащи четенето от хартия, това често е пречка, която възпира ползването на електронни книги. Други доставчици на е-книги, като ebrary и SafariTech, а също големи научни издателства като Sage, GaleCengage и други, предлагащи колекции от е-книги, все още не позволяват разпечатване и изтегляне. Днешните студенти и преподаватели често задават въпроса -каква е ползата от електронната книга, ако тя не може да се чете другаде, освен на компютър в библиотеката?

Амазон киндъл и подобни четци

През 1995 г. когато федералното правителство направи интернет достъпен за широката общественост, младият предприемач Джеф Безос пуска своята книжарница Амазон онлайн. За кратко време тя се превръща в мега източник за купуване на книги онлайн и това удобство предизвиква спад в продажбите на местните книжарници в Щатите. След като e-книгите стават все по-достъпни за библиотеките и библиотечните потребители в началото на века, Амазон решава да ги продава на индивидуални клиенти чрез своя уеб сайт. През 2001 г. е продадена първата е-книга и книжарницата предлага безплатно изтегляне на четеца адобе акробат. През 2005 г. започват да предлагат разкази като е-текстове в НТМL, PDF, обикновен текст или формат за електронна поща и това драстично намалява издателските разходи. През същата година Амазон купува Мобипокет, френска компания за електронни книги. Мобипокет изграждат собствен формат за e -книги, който не позволява на потребителите на конкурентни фирми да ги изтеглят. На базата на този четец Амазон разработват свой, наречен киндъл през 2007 г. За разлика от съществуващите по това време четци той разполага със собствена безжична мрежа (“Whispernet” ) за достъп до онлайн вестници, списания, собствената продукция на Амазон (в това число и е-книги), а също така и Уикипедия. Той разполага с дълготрайна батерия, “elnk” екран, който прави четенето по-лесно за дълъг период от време, а също така и ползване на ярка слънчева светлина. При е-бестселърите, струващи по около 9.99 американски долара на книга, много читатели се насочват към киндъл, въпреки стряскащата начална цена от 399.00 долара. Читателите, интересуващи се от онлайн вестници, списания и блогове, чийто достъп се осъществява чрез киндъл, трябва да заплащат абонаментна такса, варираща от 0. 99 цента на месец за блог до 14.99 долара на месец за международно списание. Този четец позволява трансформиране на текст в говор, което позволява на потребителите да прослушват книгите. Възможно е само ако авторът и издателят са договорили тази функционалност. През 2009 г. киндълът на Амазон (през юни 2009 г. киндъл 2 се превръща в киндъл DX) става най-популярния мобилен електронен четец на пазара.

Заедно с киндъл на Амазон няколко други компании (Сони , иРекс , Барнс & Нобъл и др.) навлизат устремно на пазара на електронни четци, а това води до по-голямо разпространение и използване. Сега тези устройства са способни на “придобиване, съхраняване, четене и анотиране на цифрови книги” и имат практични характеристики като дълготрайност на батерията, преносимост, безжична връзка и др. подобрения3. Според наскоро публикувания доклад на Хърайзън новото поколение четци предвещава “намаляване на разходите, липса на физическо носене на учебници и допринася за опазване на околната среда” . За две или три години те ще станат масово използвани според същия документ4.

Заключение

Предвид историческите факти, развитието на е-ресурсите, социалните промени, все по-широкото използване на електронните медии и устройства и обръщайки внимание на библиографския преглед по този проблем авторите на тази статия могат да направят извода, че е необходимо по-задълбочено проучване на уменията и възприятията на студентите по отношение на електронните книги. За авторите на това изследване от голям интерес е разликата във възприемането на електронни и традиционни книги и как това определя избора на носител. Те се надяват да достигнат до международната общност, за да се установи дали тези особености при традиционното и електронно четене са културно обусловени, и следователно уникални или са общовалидни за цялото поколение на милениума.

Използвана литература:

Anderson-Inman, L. & Horney, M. (Jan-Mar 2007). Supported etext: Assistive technology through text transformations. Reading Research Quarterly, 42 (1), 153-160. doi:10.1598/RRQ.42.1.8

Clark, D., Goodwin, S., Samuelson, T. & Coker, C. (2008). A qualitative assessment of the kindle e-book reader: Results from initial focus groups. Performance Measurement and Metrics, 9(2), 118-129.
doi:10.1108/14678040810906826

Coiro, J. (March 2009). Rethinking online reading assessment. Educational Leadership, 59-63. Retrieved from Academic Search Premier database.

Coker, G. (2007). Usability in emerging e-content environments. Information Services & use, 64(3), 343-362.

ebrary. (2008). 2008 global student E-book survey sponsored by ebraryebrary.

Grimshaw, S., Dungworth, N., McKnight, C. & Morris, A. (2007). Electronic books : Children’s reading and comprehension. British Journal of Educational Technology, 38(4), 583-599. doi:doi:10.1111/j.1467-8535.2006.00640.x

Haglund, L. & Olsson, P. (2008). The impact on university libraries of changes in information behavior among academic researchers: A multiple case study. Journal of Academic Librarianship, 34(1), 52-59. Retrieved from ScienceDirect database.

Hernon, P., Hopper, R., Leach, M., Saunders, L. & Zhang, J. (January 2007). E-book use by students: Undergraduates in economics, literature, and nursing. The Journal of Academic Librarianship, 33(1) Retrieved from ScienceDirect database.

Herther, N. (September 2008). The ebook reader is not the future of ebooks. Searcher, 16 (8) Retrieved from Academic Search Premier database.

Hewitt, J., Brett, C., & Peters, V. (2007). Scan rate: A new metric for the analysis of reading behaviors in asynchronous computer conferencing environments. The American Journal of Distance Education, 21(4), 215-231. Retrieved from Academic Search Premier database.

Horizon Report. (2010). The New Media Consortium. http://www.nmc.org/pdf/2010-Horizon-Report.pdf

Jamali, H. (2009). Scholarly e-books : The views of 16,000 academics : Results from the JISC national E-book observatory. Paper presented at the , 61(1) 33-47.
doi:DOI 10.1108/00012530910932276

Johnson, D. W. (2004). Problems for handheld computers in higher education. Journal of College Teaching & Learning, 1(7), 45-52. Retrieved from http://www.cluteinstitute-onlinejournals.com/PDFs/2004223.pdf

Larson, L. (October 2008). Electronic reading workshop: Beyond books with new literacies and instructional technologies. Journal of Adolescent and Adult Literacy, 52(2), 121-131. doi:10.1598/JAAL.52.2.3

Legge, G. (2007). Psychophysics of reading in normal and low vision. Mahwah, New Jersey : Lawrence Erlbaum Associates, Inc.

Liu, Z. & Huang, X. (2008). Gender differences in the online reading environment. Journal of Documentation, 64(4), 616-626.

Lynch, C. (June 2001). The battle to define the future of the book in the digital world. First Monday: Peer Reviewed Journal on the Internet, 6 (6) Retrieved from http://firstmonday.org/htbin/cgiwrap/bin/ojs/index.php/fm/article/view/864/773

Milloy, C. (2009). Deep log study [findings from the first benchmarking user survey carried out in january 2008]. London : CIBER: JISC National E-books Observatory Project.

Milloy, C. (2009). Dispelling myths about e-books with empirical evidence. London : JISC Collections: JISC Content Procurement Company Limited.

Mokhtari, K., Kymes, A., & Edwards, P. (2008). Assessing the new literacies of online reading comprehension: An informative interview with W. Ian O’Byrne, Lisa Zawilinski, J. Greg McVerry, and Donald J. Leu at the University of Connecticut. The Reading Teacher, 62(4), 354-357. doi:10.1598/RT.62.4.9

Online push in California schools.(2009 June 8), BBC News, Retrieved from http://news.bbc.co.uk/2/hi/americas/8090450.stm

Pazzaglia, F., Toso, C., Cacciamani, S. (2008). The specific involvement of verbal and visuospatial working memory in hypermedia learning. British Journal of Educational Technology, 39(1), 110-124. doi:10.111/j.1467-8535.2007.00741.x

Promoting reading: Using ebooks with gifted and advanced readers. (Fall 2006). Gifted Child Today, 29(4), 56-63. Retrieved from Academic Search Premier database.

Rowlands, I. (2007). Electronic journals and user behavior: A review of recent research. Library and Information Science Research, 29, 369-396. doi:10.016/j.lisr.2007.03.005

Rowlands, I. , Nicholas, D., Jamali, H. & Huntington, P. (2007). What do faculty and students really think about e-books? New Information Perspectives, 59(6), 489-511.

springer.com. (2008). eBooks–the end user perspectivespringer.com. http://www.masternewmedia.org/ebooks_usage_trends_and_statistics/

Striphas, T. (2006). Disowning commodities: EBooks, capitalism, and intellectual property law. Television & New Media, 7, 231-260. doi:10.1177/1527476404270551

Sung, Y., Chang, K., & Huang, J. (2008). Improving children’s reading comprehension and use of strategies through computer-based strategy training. Computers in Human Behavior, 24, 1552-1571. doi:10.1016/j.chb.2007.05.009

UCL: CIBER. (20 May 2008). Textual analysis of open ended questions in e-book national observatory survey. London : CIBER: JISC E-Books Project.

University of Rochester Libraries. (2001). netLibrary eBook usage at the University of Rochester Libraries. Rochester, NY : University of Rochester.

Young, J. (2009 June 12, 6 lessons on campus learned about E-textbooks. The Chronicle of Higher Education, Retrieved from http://chronicle.com/article/6-Lessons-One-Campus-Learne/44440/

Zumbach, J. & Mohraz, M. (2008). Cognitive load in hypermedia reading comprehension: Influence of text type and linearity. Computers in Human Behavior, 24, 875-887. doi:10.1016/j.chb.2007.02.015

 

1 Springer.com
2 http://www.thejournal.com/
3 Horizon report, 2010, p. 6.
4 Horizon report, 2010, p. 17.


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*