За четците в библиотеката

2014 №18

increase font decrease font
12345 (2 votes, average: 5,00 out of 5)

Всяко устройство, което показва текст на своя екран, може да бъде възприето като четец на електронни книги. Предмет на моите редакторски бележки са само мобилните електронни устройства, които са предназначени главно за четене на е-книги и е-списания и тяхното място в библиотеката.

Първата доставена книга „Net Loss: Internet Prophets, Private Profits, and the Costs to Community“

Някои отнасят към прототипите на четците мемекса („Memex“) на Ваневар Буш, който представлява комбинация от четец за микрофилми и екран (1945 г.), други разработеното през 1968 г. преносимо устройство за четене „DynaBook“ на Алън Кей с голяма клавиатура и чернобял екран с възможност за преглед на локално съхранени документи. През 1992 г. Сони създава електронно устройство „Data Discman”, което дава възможност за справка в предварително записани на диск енциклопедии или чуждоезикови речници (разпространява се предимно в Япония). 1998 г. се появяват „Softbook“ и „Rocket eBook“, едни от първите интелигентни системи за четене. Подробен исторически преглед на електронните книги и четци представихме в брой 13 от 2010 г. в статията „Електронни книги и четене: Перспективи пред библиотекари и преподаватели“ на Рейчъл Векселбаум, Пламен Милтенов и Сюзън Паро.
В последните десет години четците стават масова потребителска стока. С появата на киндъл (Amazon Kindle) през 2007 г., за който се смята че е надеждна алтернатива на печатната книга, започват редица изследвания за ефективността на електронните четци и приложението им в библиотеките. От самото начало на 2013 г. библиотеката на Нов български университет (НБУ) внедри използването на четец за услугата „Доставка на книги и статии”. Причините за това нововъдение са свързани с намаляването на времето и средствата за доставка. При поръчка на електронни документи се заплаща по-ниска цена, поради липсата на пощенски разходи. Първата доставена книга е за преподавател от департамент „Бизнес администрация“ със заглавие „Net Loss: Internet Prophets, Private Profits, and the Costs to Community“. В края на същата година библиотеката на НБУ е първата в страната, която предложи услугата „Заемане за дома” на е-книги чрез модела „Kindle Paperwhite”, чийто подобрен екран наподобява истинска хартия, без отблясъци при силна слънчева светлина. Друг четец, същия модел, студенти и преподаватели могат да използват и за четене в читалня. Друго удобство, което бе създадено за ползването на тези е-книги, е съставеният списък „Книги за електронен четец“ в библиотечния каталог.

През 2012 г. списание „Library Review” в своя първи брой публикува статията „Assessing an e‐reader lending program: From pilot to mainstream service” с автори Сюзън Гудуин, Сузане Шулц, Адриана Гонзалез и Денис Кларк. Изследването им проследява някои интересни проучвания за ползването на четци в библиотеките: пилотен проект на Държавния университет в Пенсилвания със „Sony Electronics” през 2008 г.; библиотеката на Университета Кранфилд през 2010 г. изследва ефективността на модела „Sony PRS-505”; библиотеките на Texas A&M University, с колекция от 4,5 милиона тома, в пролетния семестър на 2009 г. пускат за ползване 18 киндъла с право на заемане за две седмици и редица други. Резулатите от тези изследвания констатират, че академичните библиотеки ще продължат да следят развитието на технологиите при четците, защото потребителите им имат интерес към тях, въпреки че са недоволни от някои ограничения на устройствата, като недобра навигация, бавно обръщане на страниците, липса на възможност за водене на записки по текста и други.

За времето, през което библиотеката на НБУ предоставя възможност за заемане на електронни книги за дома с четец, киндъла почти през цялото време се ползва. Най-заемано заглавие е „Steve Jobs“ на Walter Isaacson.

Гергана Мартинова,
гл. ред. “Библиосфера”


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*