43-та годишна конференция на LIBER „Research Libraries in the 2020 Information Landscape“

2014 №18

increase font decrease font
12345 (1 votes, average: 5,00 out of 5)

Европейски перспективи и българско участие

Радостина Тодорова

Резюме: Акцентира се на три добри практики, представени на 43-тата годишна конференция на LIBER. Първата е на Университета в Манчестър, свързана с включване на игрови моменти в основните библиотечни услуги, втората запознава с депозитната услуга OAPEN Library, а третата представя приложния софтуер с отворен код Goobi от библиотеката на Университета в Лайден. В статията се обръща внимание на първото българско участие в тази престижна конференция, събрала 350 участници от 36 страни.

Поредната 43-та годишна конференция на LIBER (Ligue des Bibliotheques Europeennes de Recherche – Association of European Research Libraries)[1] се проведе между 2 и 5 юли 2014 г. в националната библиотека на Латвия. Този път фокусът бе поставен върху визията за развитието на научните и академични библиотеки през следващите 5 години. В работата на конференцията се включиха повече от 350 участници от 36 страни.

Програмата включваше както пленарни доклади, така и множество паралелни тематични сесии, различни уъркшопи и семинари. Обхваната бе широка гама от теми, като специфични въпроси на авторското право в дигитална среда, открит достъп до научна информация, управление на данни от изследвания, както и тяхната ползваемост и достъпност, иновациите в библиотеките и и много други.

Не е възможно в кратък текст като този, да се опише многообразието от добри практики, нововъведения и иновации, представени от библиотечните и компютърни специалисти. Избрала съм три примера, които намирам за близки до българската практика, които същевременно са иновативни и предоставящи възможност за размисъл и генериране на нови идеи.

Еврика
Първият пример идва от библиотеката на Университета в Манчестър (University of Manchester). В началото бе представена мисията на университета до 2020 г., чиято цел е да се превърне в един от 25-те най-добри изследователски институции в света чрез провеждане на научни изследвания на световно ниво, придобиване на изключителен опит от студентите по време на обучението и социална отговорност.

За да бъде в съзвучие с мисията на своя университет в библиотеката се създава група за иновации. Тя се занимава с откриване на нови идеи и осъществяване на иновационни проекти. Тази дейност е фокусирана както навътре към организацията, визирайки персонала, така и навън: към потребителите на библиотеката и главно към студентите. Важно е да се отбележи, че в екипа участват представители от всички нива на управление и отдели.

Най-успешната инициатива, реализирана от тази група, е „Eureka Library Innovation Challengе“, за която нейните създатели споделиха, че е сварзана с т. нар. „gamification“ или включване на игрови моменти в основните библиотечни услуги. Инициативата има за цел установяване на постоянна иновационна програма в библиотеката. Постигането ú може да бъде постигнато чрез отключване на потенциала на потребителите – преди всичко – студентите. Чрез тяхната креативност ще се формира нова култура в организацията, насочена към създаване на нови партньорства с потребителските групи. Подчертано бе че тази инициатива изтъква значимостта на библиотеката и позволява постоянното събиране на идеи за иновационни услуги и то от гледна точка на потребителя.

Всъщност това е състезание между студенти, които предлагат иновативни решения за различни идентифицирани от тях проблеми в библиотеката или просто подобрения, които им се струват полезни. Победителят се избира от жури, съставено от преподаватели и представители на библиотеката, а наградата за победителя е парична – в размер на 1000 британски лири.

Авторите споделиха с аудиторията и ползите от проекта. Чрез него библиотека се превръща в нова среда за развитие на студентски умения. Всички нововъведения, внедрени в практиката оказват положително влияние върху развитието. Проектът въздейства положително и върху студентското възприятие за библиотека и не на последно място способства за създаване на партньорства между университета и бизнеса, насърчава наставничеството.

OAPEN
Open Access Publishing in European Networks (OAPEN) е фондация, която работи в тясно сътрудничество с европейски издатели, автори и библиотеки, за да изгради качествена колекция от екниги с открит достъп. Всъщност фондацията е създала две платформи, посветени на открития достъп до качествени, рецензирани екниги:

  • OAPEN Library – www.oapen.org;
  • DOAB – www.doabooks.org.

OAPEN Library по своята същност представлява депозитна услуга. Книгите се депозират в пълен текст. Включват се както безплатни, така и книги с открит достъп. Така създадената дигитална библиотека съдържа над 2000 свободно достъпни академични книги, най-вече в областта на хуманитарните и социалните науки, както и икономика, финанси, бизнес, управление, право и други. Езиковото разнообразие е голямо, като преобладават заглавията на английски, но има също и на немски, френски, италиански, испански и руски език.

За разлика от OAPEN Library, DOAB представлява т. нар. „discovery service“. Тук се предлагат само мета данни на екниги с открит достъп от всички области на знанието. Целта по-скоро е създаване на достоверен списък на издателите на Open Access books и създаване на надеждно средство за откриването на тези заглавия.

Авторите споделиха, че в рамките на проекта е установено, че независимо от разнообразните примери и модели на публикуване и достъп до екниги с открит достъп, Open Access за монографиите тепърва ще започне да набира импулс. Установено е, че откритият достъп до книгите изисква различен подход от този при списанията, но и тук, както при периодичните издания основните бариери обикновено са културни. В бъдеще проектът ще се стреми към:

  • създаване на модели за финансиране на книги на примера на Gold Open Access;
  • създаване на зелен маршрут за книги с открит достъп;
  • създаване на последователни процедури и опции за лицензиране;
  • измерване влиянието на този род книги сред научната общност в световен мащаб.

PRIMO-Goobi
През последните няколко години библиотеката на Университета в Лайден (Leiden University) реализира редица проекти за подобряване на достъпа до нейните специални колекции, както във физически, така и в дигитален аспект. Авторите акцентираха върху инфраструктурата зад тези проекти, която е проектирана да отговаря на две основни изисквания: по-добро и бързо обслужване на клиентите; и по-ефективен работен поток за служителите на библиотеката.

Като начало се използва софтуерът Primo за откриване и поръчване на сканирани копия. Създадени са бутони за поръчки във всички специални колекции в каталога. Потребителите на библиотеката получават обслужване 24/7 от всяка точка на света и могат да плащат с кредитна карта, PayPal или по банков път. Важно е да се отбележи, че потребителите могат да поръчат сканиране на всички материали, дигитализирани или недигитализирани.

За създаването на по-ефективен работен процес за служителите е внедрен приложният софтуер с отворен код Goobi – специализиран в управлението на проекти за цифровизация и управление на работния процес по дигитализация на документи в библиотеки, музеи и архиви. Goobi включва:

  • импортиране на мета данни от библиотечни каталози (z39.50 например) за исканите за дигитализация хартиени документи;
  • управление на процеса по сканиране (включително поддържа функционалност от ABBYY FineReader за оптично разпознаване и коригиране, редакция и корекция на изображение в различни файлови формати и т.н.);
  • извличане на мета данни за описание на дигиталните обекти (в mets например);
  • цифровото представяне на резултатите в стандартизирани формати (в pdf. например).

Организиране на дигитализацията със софтуерно приложение с отворен код Goobi позволява:

  • заявките за сканиране се изпращат към Goobi автоматично, придружени с метаданните на документа.
  • Goobi извлича и структурира метаданните за дигиталните копия на сканираните документи.
  • сканираните материали се визуализират в DigiTool и се доставят на клиентите.
  • използва се FTP сървър за бърза и безопасна доставка до клиента.

Според авторите, проектът за свързване на наличните системи, от една страна и разработване на допълнения от друга, позволява по-лесен и бърз начин за достъп до документите от специалните колекции на библиотеката, чрез възможностите за поръчка и изпращане на сканирани копия.

Българско участие
За първи път библиотеката на НБУ участва в постер сесията на 43-та годишна конференция на LIBER с постера „Voluntary Deposit and Institutional Open Access Culture“ с автори Радостина Тодорова, началник отдел „Библиотечни и информационни услуги“ и Таня Стоянова, системен библиотекар. Постерът представя дейностите свързани с развитието на Научния електронен архив на НБУ и проведено проучване на всички депозирани документи в рамките на 6 месеца. Чрез анализа на данните е установено нивото на разбиране на библиографските данни и най-често допускани грешки при самоархивирането при две групи от автори. Към първата група се отнасят тези, които депозират самостоятелно своите произведения:, а към втората автори посещавали обучения за депозиране. Резултатите от изследването ще допринесат за подобряване на програмата за обучение на преподаватели и докторанти в библиотеката на НБУ.


[1] Това е най-голямата организация на изследователски библиотеки в Европа. Включва 400 национални, университетски и други библиотеки от 40 страни.


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*