Гемификация

increase font decrease font
12345 (8 votes, average: 5,00 out of 5)

Темата гемификация става все по-популярна сред учените извън страната, а и у нас. Доказателство за популярността в чужбина е публикувано проучване в списание „Industrial Management & Data Systems”, том 114 брой 9 от 2015 г. в статията „Scholarly interest in gamification: a citation network analysis”. В нея са изследвани публикации в периода 2010 г.-2013 г., които съдържат термина „гемификация” в заглавието си. Прегледани са търсещата машина „Google Scholar”, сайтът „Amazon.com”, академични бази данни на EBSCO, JSTOR, „PsychArticles” на Американската психологическа асоциация и обединеният каталог „WorldCat” на 72 000 библиотеки от 170 страни.  Като резултат са изведени изводи като: 1. научната комуникация следва моделите на развитие на иновациите; 2. учените, изучаващи процесите на гемификация се увеличават; 3. игрите имат потенциал в традиционното образование; 4. създават се положителни емоции, които повишават съществуващите навици и ги обогатяват с ново поведение; 5. предлаганата моментална обратна връзка, създава чувство на удовлетвореност; 6. задачите могат да се повтарят, докато не бъде овладяно определено ниво на умение. Гемификацията присъства като основна тенденция на двете последни годишни конференции на Американската библиотечна асоциация. В началото на годината тя анонсира и уъркшоп на тема „Трансформация на библиотеката чрез гемификация“ на Бойън Ким, асоцииран директор  по библиотечни приложения и системи на знанието в Университета на Мериленд, Балтимор, САЩ.

У нас „Списание 8” избра „играта“ за тема на своя брой 3 през тази година. Първото изречение в темата е „Играта е забавление, но и най-естественият начин, по-който човек учи”. Следват статиите: „Играещият човек”, „В главата на геймъра”, „Да се учим на игра”, „Паралелна реалност”, „От забавлението до зависимостта”. Сп. „Икономика” публикува в брой 51 от 2015 г. статията „Да поиграем на … наука. Университети и изследователски лаборатории игровизират своята дейност, за да привлекат помощта на обикновените граждани” на Александър Александров.

Гемификацията може да се използва атрактивно в библиотеката и да създаде положителни нагласи у потребителите. Сред най-популярните приложения на гемификацията в академичните библиотеки е това при първокурсници за ориентиране – кое къде се намира и какви услуги се предлагат. Освен това често се използва и при различни курсове за информационна компетентност. Библиотеката на Нов български университет сподели своя опит във внедряването на мобилна игра в сесиите за студенти по информационна компетентност на организираната от  Българска библиотечно-информационна асоциация национална кръгла маса на тема „Информационната грамотност в дигиталната ера – къде сме ние?“, която се състоя на 13 октомври 2015 г. в залата на Представителството на Европейската комисия в България, гр. София. За първи път в България се използва мобилна игра за обучение на потребители в библиотеките.

Гергана Мартинова

гл. ред. “Библиосфера”


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*