XII-та западнобалканска конференция по информационна грамотност

2015 №19

increase font decrease font
12345 (2 votes, average: 5,00 out of 5)

Десислава Милушева

Резюме: Статията коментира изследвания, представени на 12-тата международна научна конференция „Информационна грамотност – Западни Балкани“. Разглежданите проблеми касаят техническата и информационна компетентност на съвременния библиотечен потребител, развиването на дигитална култура на преподаватели и изследователи, и възможностите за обучение на библиотечния персонал. Целта на конференцията е да очертае бъдещи насоки за изследвания и развитие на кооперираните усилия между Западните Балкани, Европа, Средиземноморския регион и Централна Азия.
Ключови думи: информационна грамотност, дигитално поколение, “Z” поколение, информационен, образователен опит, учене през целия живот.

Abstract: The article comments on the presented studies at the 12th International Scientific Conference „Information Literacy – Western Balkans“. The considered problems concerns the modern library user’s technical skills and information competence, the development of the digital culture of teachers and researchers, and the possibilities for additional training of the library staff. The aim of the conference was to outline future directions for studies and development of cooperative efforts between the Western Balkans, Europe, Mediterranean Region and Central Asia.
Keywords: information literacy, digital literacy, digital generation, “Z” generation, information needs, educational experience, life-long learning.

 Уводни думи

Конференцията „Информационна грамотност – Западни Балкани (WBILC): Information & media literacy for lifelong learning: Digital citizenship for a digital age“ се организира от Кантонална и университетска библиотека на гр. Бихач, Босна и Херцеговина и Технологичен институт Лимерик, гр. Лимерик, Ирландия. Форумът фокусира вниманието на аудиторията в две насоки. Първата е свързана с разработването на програма за подобряване на информационната грамотност в Западните Балкани чрез учене през целия живот. Втората – да подкрепи програмата на Европейския съюз, Темпус, насочена към модернизация на висшето образование в страните партньори от Източна Европа, Централна Азия, Западните Балкани и Средиземноморския регион, главно чрез проекти за сътрудничество.

Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО, 2015 г.) прокламира, че грамотността е човешко право и е в основата на ученето през целия живот. Това изявление на ЮНЕСКО рефлектира в постановяването на информационната грамотност като основен двигател за личностно, социално, професионално и образователно развитие във всички обществени сфери. Тя насърчава социалното приобщаване. С тази нагласа, на 12-тото поредно издание на WBILC, са поднесени редица интересни проекти, насърчаващи нов тип отношение и връзки с т. нар. „Z“ поколение. Терминът e взет от серия игри, излезли през 1996 г. и се използва за обобщаващо определение на най-младите членове на обществото, които имат добре развити умения за работа с мобилни устройства, интерактивни платформи и хипер-бързи мрежи.

Разбиране на информационните и образователни нужди на обществото и неговите групи

Технологиите продължават да се множат и затова е изключително важно да се проумее какво представлява информационната опитност, която определя връзката на човека с информационната среда на различни нива. Националният форум по информационна грамотност на САЩ, определя процеса на учене като информирано използване на информацията, т.е. идеята за обучение, или придобиване на знания през целия живот (NFIL, 2014). В частност, в образователния сектор, информационните компетенции се разбират като набор от умения, практики и нагласи на ума, които задълбочават процеса на научаване чрез свързване с окръжаващата информационна среда. Все повече се налага идеята, че информационните умения се изразяват в ежедневното оползотворяване на получената информация от обикновените хора. Самата информационната грамотност вече се разбира като опит да се използва информация за придобиване на знания за преживяване в различни информационни среди, което утвърждава нейната фундаменталната природа.

От многото интересни доклади, представени тази година в гр. Бихач, една от темите, се спря върху процеса на придобиване на знания при ученици и, в частност, при тези в затруднено материално положение. Именно в средното училище се формира отношението към библиотеката като вход към познанието.

Едно от основните предизвикателства, с което се сблъсква съвременната академична среда, е превръщането на мисловния процес в критическо мислене. Лесният достъп до мобилни устройства и интернет пространството оставя усещането, че разполагаме с цялата информация, но много често, се случва да се борави с данни, които са недостоверни, изкривени или обслужващи частни интереси, а критическият анализ на всяка една от тях е от критично значение за успеваемостта на всеки отделен индивид в обществото. Основна цел на образованието е да ориентира всеки, самостоятелно да умее да филтрира информацията и да не изостава в информираността си.

Представен бе проект под формата на симулация, в която подрастващите участници трябва да спасят света от зомбита, като използват ресурсите на библиотеката. Друг експеримент проследява формирането на нагласите на тийнейджърите от гледна точка на създаването на онлайн съдържание посредством социалните медии, като въпросът от „Къде намираш информация?“ се трансформира в „Къде ти хрумват идеи?“. При провеждането на този експеримент става очевидно, че информацията променя възприятията и рефлектира върху създаваното съдържание от страна на младите хора. Проучвания са правени и по отношение на информираността при кризисни ситуации и заплаха от военни конфликти, като идеята е да се прилагат следните няколко принципа: умение за избор на информационни ресурси, споделяне на информация, прогресивно информиране, готовност за реакция – решение, в следствие на информиран избор.

Информирането най-общо се случва индивидуално, чрез споделяне, участие. Информационната грамотност може да се установи по седем различни начина (Bruce 1997 г., 2008 г.): ниво на информираност, селекция на източници, използване на информационните процеси при придобиване на знания, свързване на информация с потребност от научаване, изграждане на база от знания, разширяване на знанията, „умно“ използване на информацията.

Информационна грамотност и компетентност в образованието

Представено бе проучване в областта на правните науки, което показва интерес към електронни ресурси, използване на онлайн платформи и системи за организиране и извличане на правна информация. Обръща се внимание на наличието на голям електронен архив от специализирани издания в областта на правото в университета в гр. Брашов, който е практически недостъпен. Инициаторите на това изследване са убедени, че голям обем от литературата по право се съхранява на институционално ниво и остава извън обсега на своята аудитория.

Създадена е онлайн анкета с 20 въпроса, като връзката към формуляра е споделена по електронна поща с 200 представители на Колежа за правни консултанти, гр. Брашов, 548 прависти от Адвокатската колегия в града и 35 преподаватели от Факултета по право на Трансилванския университет. Получени са 299 отговора. Резултатите показват, че правните специалисти най-често използват следните три канала за достъп до правна информация – най-вече законодателни актове и кодекси, правни информационни системи и специализирана литература под формата на монографии. На основния въпрос, който си поставя за цел да проучи възприемането на QR кодовете и тяхното приложение в областта на правните науки, респондентите показват високо ниво на информираност, макар че почти всички признават, че са ползвали QR разпознаване извън своята област и най-вече на мобилния си телефон (78%). Около 82% заявяват желанието си да намират правни данни чрез QR код, заради по-голямата бързина, чрез едно просто сканиране. Ако се предлагат повече онлайн платформи, които използват такъв тип кодиране, разбира се, повече правни специалисти ще се възползват.

Друго представяне дискутира въвеждането на игрови елементи в академичното обучение. В изложението бе наблегнато на факта, че т.нар. „Z“ поколение (всички родени след 1980 г.) и техните наследници използват електронни игри. Библиотеките, особено академичните, имат всички предпоставки да легитимират гемификацията като полезна обучителна практика. Внедряването на игрите в никакъв случай няма да е лесно, тъй като изисква сериозна педагогическа подготовка, тестване и избор на подходящи приложения. Причините, които обуславят библиотеките да бъдат пионер в тази задача са свързани с непосредствения досег до аудиторията, а персоналът е в състояние да предложи информативни курсове и инструкции, които да подпомогнат въвеждането на този тип обучение. Всекидневното взаимодействие с приложения, технологии и електронни ресурси, до голяма степен е превърнало библиотечните инструкции в „игрови“ платформи. Обучаващите се са свикнали с онлайн уроците, които са особено популярни в дистанционните форми на обучение. Новото тук е, че се предлагат индивидуални сесии, в удобно за студентите време, с цел да подпомогнат, активно работещите, младите майки или домакините. Предизвикателството е в липсата на достатъчно и добре обучен персонал.

Влиянието на новите медии върху поведението на младите хора въвежда понятието „медийна грамотност“. Медийната грамотност цели да обвърже обучението с интерактивни форми, които стимулират креативността и мисленето. Първите успешни опити включват изготвянето на учебни филми, презентации, учебници и други, в които съдържанието може да се допълва от самите обучаващи се. Втори етап в този процес е да се изработи алгоритъм за извличане на информация и правилен подбор на източниците. Цели се създаването на собствено „медийно“ производство – изготвяне на есета, отчети, курсови работи и други. Проблемите, с които се сблъсква развитието на медийната грамотност са: събирането на ресурси, адаптиране на материалите в зависимост от различни фактори, като възраст, език, културни особености и други, а също и трудност при интегриране на знания от различни области. Все още този аспект на информираност се намира в теоретично-експериментален стадий на развитие.

Друг доклад в конференцията бе насочен към поддържането и използването на мобилни библиотеки. Мобилните библиотечни системи осигуряват на селските и отдалечени райони редовен достъп до информация и услуги. В много случаи мобилната библиотека е първият досег на подрастващите с библиотеката като институция и организира подходяща среда за изграждане на различни навици – информационни, образователни и професионални. Първият пример от действието на такава мобилна библиотека е от провинциалните райони на Нидерландия, където поради комунални и климатични условия, контактът е силно затруднен и доста ограничен. Библиобусът е друг вид връзка. Той достига тази откъсната от основната част на страната община и позволява на хората да използват както традиционни библиотечни услуги, така т. нар. „електронно правителство“, тъй като много от общинските услуги също са недостъпни там.

Подобен доклад предложи мобилна библиотека като съвместен проект между публичната библиотека в гр. Карловач, Хърватска и университетът в гр. Бихач, Босна и Херцеговина. Проектът цели повишаване на информационните умения на населението. Успешното изграждане на тази мобилна система привлича 2000 посетители в 80 точки за достъп. Тук гражданите се информират по обществено значими, политически и други теми. Мобилната система е добър пример за съвместна раота в многонационална среда.

Заключение

В отворената дискусия, последвала докладите, участниците изтъкват, че от компетенциите и високото ниво на информационни умения на библиотечния персонал зависи до голяма степен крайният резултат на образователния продукт. Обърна се внимание на това, че библиотекарите жени не заемат работни позиции, изискващи по-високи технически компетенции. Те заемат ръководни позиции на технологични звена, като получават по-ниско заплащане от техни колеги мъже на същата позиция. Дискутира се липсата на добра координация между академичните библиотеки и университетите. Коментира се недостатъчното вътрешно организационно обучение – не се познават добре работни процеси, платформи и други. Обсъжда се липсата на подготовка за справяне с т. нар. „културна грамотност“, породена от факта, че животът тече в общо мултикултурно общество.

Препоръчана е работата в тясно сътрудничество по международни проекти за оценка на компетенциите и състоянието на програмите за информационна грамотност. Библиотеките са първите участници, които въвеждат програми за информационна компетентност и информационно осигуряване. Важно е, те да се грижат за непрекъснатото професионално и лично израстване на библиотечния персонал, за да се гарантира изграждането на „общество на знанието“.

Библиография:

Association of College and Research Libraries. Framework for Information Literacy for Higher Education. Draft 3. 2014 [viewed 1.11.2015]. Available from: http://acrl.ala.org/ilstandards/wp-content/uploads/2014/11/Frameworkfor-IL-for-HE-draft-3.pdf

Bruce, C. Information literacy: understanding peoples’ information and learning experiences. In: Kantonalna i univerzitetska biblioteka Bihać, Limerick Institute of Technology. Zbornik Radova XII medunarodne naućne konferencije „Informacijski pismenost na zapadnom Balkanu“, Juni na Uni., 18-20. juni 2015. Bihać: DOO „Grafičar“, 2015.

Tempus Programme. EACEA: Education, Audiovisual and Culture Executive Agency [online].[viewed 28.09.2015]. Available from: http://eacea.ec.europa.eu/tempus/index_en.php

Kantonalna i univerzitetska biblioteka Bihać, Limerick Institute of Technology. Zbornik Radova XII medunarodne naućne konferencije „Informacijski pismenost na zapadnom Balkanu“, Juni na Uni., 18-20. juni 2015. Bihać: DOO „Grafičar“, 2015.

Literacy. Education. UNESCO [online]. [Viewed 28.09.2015]. Available from: www.unesco.org/new/en/education/themes/education-building-blocks/literacy/


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*