Памет за приятеля Димчо

2015 №19

increase font decrease font
12345 (3 votes, average: 5,00 out of 5)

Надежда Александрова

Резюме: Статията разглежда приятелството и сътрудничеството между трима български поети от началото на XX в. – Димчо Дебелянов, Николай Лилиев и Димитър Подвързачов. Детайлно анализирани са взаимоотношенията между тримата автори. Сериозно място е отделено на техни емблематични произведения. Първата част представя ръкописите и материалите от Димчо Дебелянов, попаднали в архива на Николай Лилиев и предадени като дарение на Националния литературен музей през 1981 г. от наследниците на Лилиев. Втората част на текста е посветена на Димитър Подвързачов. Необикновеното приятелство (по израза на Георги Константинов) между тримата поети и техният литературен кръг, за кратко легитимиран чрез сп. „Звено“ (1914г.), осигурява атмосфера за съзряване на литературните дарби на това духовно братство.
Ключови думи: Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Димитър Подвързачов, литературен кръг, поезия.

Abstract: The paper explores the friendship and the collaboration between three Bulgarian poets from the beginning of the XXth century – Dimcho Debelyanov, Nikolai Liliev and Dimitar Podvarzachov. Their literary relations are subject of detailed analysis. Significant passage is devoted to their emblematic works. The first part presents the manuscripts and documents belonging to Dimcho Debelyanov, found in Nikolai Liliev’s archive and donated to the National Museum of Literature in 1981 by Liliev’s inheritors. The second part is dedicated to Dimitar Podvarzachov. The extraordinary friendship (according to Georgi Konstantinov) between the three poets and their literary circle, officialized in 1914 through the Zveno magazine, provided the necessary atmosphere for the maturing of the talents of this intellectual brotherhood.
Keywords: Dimcho Debelyanov, Nikolai Liliev and Dimitar Podvarzachov, literary circle, poetry.

Година след година –

аз падам победен…

Аз искам да почина

през тъжен есен ден…

 

В тези свои младежки стихове Димитър Подвързачов (6.10.1881-13.11.1937) изрича желание, което се сбъдва. Точно на неговия рожден ден умира Николай Лилиев (26.5.1885-6.10.1960), а Димчо Дебелянов (28.3.1887-2.10.1916) – три дни по-рано – все през есенния месец – октомври. Необикновеното приятелство на тримата поети е едно от големите празнични събития в българската поезия. Може би равностойно на появата на П.К.Яворов в сп. “Мисъл”

Ръкописи, писма и документи на Димчо Дебелянов открити в архива на Николай Лилиев

 След трагичната гибел на Димчо Дебелянов на 2 октомври 1916 г. в боевете край Демир Хисар за Лилиев и Подвързачов остава дългът да съберат в книга онези негови творби, с които, според тях, той е постигнал своето литературно безсмъртие. Двамата съставят и редактират първото му посмъртно издание “Стихотворения” (1920) с предговор на Константин Константинов. В заключителната си бележка към него те съобщават, че са представили поета с ония негови стихотворения, които сам той е мислел да помести в своята първа книга и че в нея са включили само няколко от стихотворенията му, печатани преди 1911 година.

Подборът на творбите в тази книга е строго антологичен, подчинен на идеята поетът да бъде представен в развитие, но и с най-силните си текстове.

Невероятен се оказва интересът към първата книга на Димчо Дебелянов. Тя веднага го поставя между най-големите имена на българската поезия и го превръща в кумир на редица поколения българи. Десетилетия наред не угасва интересът към творчеството му и стремежът на всяко поколение да го преоткрие и приобщи към своите откровения за света. Докосването до всеки новооткрит ред и всяка дума, написани от ръката на поета се оказва вълнуващо съприкосновение с неговия безсмъртен дух и не случайно всеки от следващите му издатели се опитва да привлича вниманието на читателите с включени от архива му нови стихотворения.

Тъжен е фактът, че ръкописите на Димчо Дебелянов след неговата смърт и особено след издаването на първата му книга се оказват разпръснати. Трудно е да се проследи как точно е станало това. Известно е, че до съдържанието на походното сандъче с вещите и ръкописите му, ревниво пазено от неговата сестра Мария Григорова, след Димитър Подвързачов и Николай Лилиев, са имали документиран достъп и редактори на следващите му издания – Георги Михайлов, Людмил Стоянов, по-младият от тях – Владимир Русалиев, както и литераторът Тихомир Геров, автор на документалната книга В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов.

В последвалите издания на Дебеляновата лирика са добавяни нови стихотворения и са предлагани нови редакторски варианти за подредбата ú. Тези различия всъщност обогатяват представата за поета, за майсторството му да си служи с езика.

В добросъвестно написаната документална книга на Тихомир Геров В казармата и на фронта с Димчо Дебелянов (1957), в емоционално-сладникавия биографичен разказ на Владимир Русалиев – Животът, любовта, и смъртта на Димчо Дебелянов(1936), както и в многобройните спомени за поета са цитирани по памет или от ръкописи много фрагменти, които не са включвани в изданията му, но непрекъснато подхранват идеята, че списъкът на творбите му може да бъде продължен.

Владимир Русалиев в първото издание на споменатата книга[1] разказва по спомени на приятели, че в походното сандъче на Дебелянов след смъртта му бил намерен списък със заглавия на 13 стихотворения, писани на фронта, от които до нас са стигнали само познатите шест. А Тихомир Геров пък съобщава, че в същото походно сандъче, между вещите, книгите и ръкописите, е имало и три списъка със заглавия на стихотворения. Първият списък съдържал 48 заглавия, между които: “Смъртта”, “Воплите на страданието”, “Ти дойде на пир безпътен”, “О, слънчев ден на планината”, “Дъщерята на Ханаан”. Нито едно от тях не фигурира в издания на поета до днес.

В архива на Николай Лилиев, който през 1981 г. беше подарен от наследниците[2] му на Националния литературен музей бяха открити няколко ръкописа на Димчо Дебелянов. Между тях наред с известните стихотворения – Аз искам да те помня все така, Ела и дай ми свойта радост ясна, На злото и Под брезите се появиха и няколко непознати до този момент негови стихотворения: Предчувствие, Аз тъмните нощи в дни светли ще обърна и Пробуждане. Две листчета, изписани с химически молив, със задрасквания и поправки върху началния текст, свидетелстват за продължителната работа на Дебелянов върху поемата Легенда за разблудната Царкиня.

Върху друг дълъг лист открихме ръкопис със заглавие Молитва, под което са преписани на чисто от ръката на поета няколко лирически фрагмента, строфично оформени, разделени с многоточия и означени с римски цифри от I до IV. Под първо римско стои текстът на стихотворението, известно със заглавие На злото. Заглавието Молитва, като че хрумнало в момента на преписването, стои над втория фрагмент.

I.

На злото в безумния бързей,

пронизван от черна мъгла

удавих аз свойте възтързи

и морно отпуснах весла.

 

Напред ли, назад ли се вглеждам –

не виждам, не помня, не знам –

и в немощ пред смисъл неведом

взор склопвам покрусен и ням.

 

В тревожна мечта се унасям,

и виждам през горестен сплин,

че в някаква светла страна съм

на Бога най-светлия син.

 

II.

 

Из “Молитва”

Зорите бъдни и доброто,

аз смел отрекох, Сатана!

 

И след блуждения безплодни,

задавен в жертвения дим,

аз слизам в мрачни преиподни

при тебе мрачен херувим!

 

О, воин с огнена хоръгва,

десница слаба усили,

с безумен присмех да изтръгна

в гърди забитите стрели!

 

 

III.

 

Аз бягах през юдол окаяна

аз бягах от ужас и срам, –

и страшният поглед на Каина

едничък ми светеше там!

….

 

IV.

….

 

Луната гледа

смаяна и бледа

нощта е пълна

с бели мъртъвци.

 

….

 

Страници: 1 2 3 4 5 6


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*