85 години от рождението на проф. Любен Прашков

increase font decrease font
12345 (2 votes, average: 5,00 out of 5)

Александра Трифонова

 

  Поводът да се обърнем към един от най-интересните лични архивни фондове, съхранявани в Университетския архив на НБУ – този на проф. Любен Прашков, е да почетем недоживяната от него 85-годишнина. За тази цел подбрахме текстове от архивното му наследство, които го представят в светлина, допълваща двете хипостази, с които е известен в научните кръгове – реставратор и изкуствовед[1]. Той е и ревностен популяризатор на паметниците на българското изкуство, както може да се види от запазените в архива му сценарии за документални филми, бележки и тезиси към проектирани от него научно-популярни илюстрирани издания и албуми, разглеждащи културно-историческото наследство в България.

Какво знаем за проф. Прашков? В една негова автобиография четем: „Роден съм на 18 юли 1931 г. в с. Полски Сеновец, Великотърновски окръг. През 1957 г. завърших специалност „живопис“ в Художествената академия в София, а през 1958 г. започнах да работя в сферата на проучването на консервацията и реставрацията на средновековната живопис, в НИПК[2]. През 1967 г. защитих докторска дисертация по история на изкуството на тема „Материали и техника на българската монументална живопис от XII до XIV век“ под ръководството на световноизвестния византолог В. Н. Лазарев в МГУ[3]. По-късно съм специализирал в Русия, Полша, Франция, Италия, Испания и др. От 1966 г. постъпих на работа като научен сътрудник в Нац. музей „Рилски манастир“ и същевременно бях хоноруван преподавател по живописни техники и реставрация в Художествената академия в София. В 1974 г. основах специалност „Консервация и реставрация“ в Художествената академия, която ръководих 20 години. През 1982–1985 г. бях декан на Факултета за приложни изкуства в Художествената академия. Пенсионирах се през 1997 г., като продължавам да бъда хон. преподавател в Академията. От 1992 г. оглавих новосъздадената специалност „Иконография“ при Богословския факултет във Великотърновския университет, която ръководя и сега. Работя и преподавам в областта на техниката и технологията на живописта, консервацията и реставрацията на живописта, история на византийското и старобългарското изкуство и иконографията на църковното изкуство. От 1960 г. съм участвал и ръководил консервацията на стенописи в Хрельовата кула и Главната църква в Рилския манастир, началните етапи на К. и Р.[4] на стенописите в ротондата „Св. Георги“ в София и църквата на Кремиковския манастир, на църквата „Рождество Христово“  в Арбанаси, църкви на хълма Трапезица във Велико Търново, църквата „Архангел Михаил“ в гр. Рила и др. Участвал съм в консервацията и реставрацията на множество икони от НХГ, НИМ, НАМ, Рил. манастир, В. Търново, Русе и др., на много произведения на маслената живопис от изтъкнати наши и чужди творци. Ръководил съм организацията и провеждането на големи представителни изложби на старото българско изкуство, на творби на изкуството от Рилския манастир в София, Париж, Москва, Виена, Мюнхен, Брюксел, Щутгарт /съставител и автор на


[1] Вж. статията на проф. Елка Бакалова „Реставратор или изкуствовед? Двете хипостази на Любен Прашков“, публикувана в сп. „Проблеми на изкуството“, 2001, кн. 3.

[2] Национален институт за паметниците на културата, сега Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).

[3] Московски държавен университет „М. В. Ломоносов“.

[4] Консервация и реставрация.

Страници: 1 2 3


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*