85 години от рождението на проф. Любен Прашков

increase font decrease font
12345 (2 votes, average: 5,00 out of 5)

„Архиви“ правила („Информационна и популяризаторска дейност, правила за публикуване на архивни документи, правила за дигитализиране на архивни документи“. С., 2013).  Промени в стила на автора не са внасяни, не се наложи и осъвременяване на правописа и пунктуацията – сценариите са писани през 90-те години на миналия век.

 

lyuben_prashkov

Проф. Любен Прашков оглежда реставрационните дейности в Троянския манастир. [80-те години на ХХ в.]. Университетски архив на НБУ, ф. 6.

Бельова църква край Самоков

На 2 км вляво на пътя от Самоков за Боровец в малък запуснат парк се намира издължената постройка на вкопана в земята двупространствена църква без купол. Този тип църкви са били строени по време на турското робство, за да не дразнят погледа на поробителя иноверец…Местните жители я знаят като БЕЛЬОВА ЦЪРКВА, а иначе е била посветена на св. Богородица. Възможно е тук някога да е имало манастир. Останките от постройки, чешми, погребения все още крият много загадки…

Слизайки три стъпала надолу, зрителят може да прочете над входа подробен възпоменателен надпис, в който се казва, че средствата за изписването на църквата със стенописи е дала госпожа Мария и други лица от Самоков, а зографията, изработена през 1869 г., е дело на известния възрожденски художник Никола Образописов и съекипниците му Христаки Захариев-Зографски и Димитър Христов от Дупница.

Още един пространен надпис разказва историята на храма, който бил издигнат неизвестно кога от „някой си Бельо“, че в старо време църквата била заровена със земя и обрасла с дървета, че в по-ново време била разровена, че до нея се издигал голям стар бряст, който паднал от буря и повредил църквата. Това наложило обновяването ѝ през 1869 г.

Под този надпис художникът Никола Образописов, пропит от морално-етични подбуди, изобразил църквата такава, каквато тя била преди да я украсят наново. Това е не само едно от първите рисувани по натура пейзажни изображения във възрожденската ни живопис, но и първата документация за извършена преди 130 години реставрация… И с още по-голяма отговорност текстът ни съобщава, че на западната стена зад шкафа е оставен фрагмент от старата зография, за да се види как е изглеждала – постъпка, отговаряща на съвременните принципи в консервацията…

В 1869 г. художниците изписали сцени от житието на св. Богородица, такива, които я представят като „Живоносен извор“. Към водите на извора се стремят разни люде – и бедни, и богати – за да се излекуват. По-нататък са нарисувани редица библейски сцени – „Рождество Христово“, „Избиването на младенците във Витлеем“ – с нейната жестокост, Благовещението и др. Те се налагат с яркия си колорит. Със забавна разказвателност са развити празничните сцени „Кръщение“, „Възкресение на Лазар“, „Влизането в Ерусалим“, наситени с жизнени детайли.

Подчертавайки патриотичното си съзнание, вдъхновено от „Историята“ на Паисий Хилендарски, художниците рисуват образите на славните български царе и светци – св. цар Борис-Михаил, св. цар Иван Владимир, на българския национален светец Иван Рилски и неговата историческа среща със сина на великия Симеон – Петър, поместват на лично място св. Георги Софийски и много др.

Българските реставратори след направените сондажи установяват, че на много места под възрожденските стенописи в Бельова църква се крият по-стари стенописи. Отделените възрожденски стенописи ще бъдат пренесени на нова основа и съхранени изцяло. Така чрез сръчните ръце на реставраторите се разкриха значителни части от първоначалната зография на храма… На свода на преддверието е бил изобразен Христос Вседържител, обграден от своето войнство. Редом е бил „Ангелът на Великия съвет“. В края на свода и на източната стена на преддверието е поместена голямата назидателна сцена „Страшният съд“. В най-горната ѝ част ангелите разгъват свитъка на света, за да се извърши справедливият съд над всички при Второто пришествие. В центъра е представен Христос като „Справедлив съдия“, обграден от своите служители и апостолите. По стиловите си особености тези стенописи се датират от XVI–XVII в. Все още много детайли от тази живопис не са разкрити…

На западната стена на преддверието са разчистени изображения на „Вселенските събори“. Забележително е, че и авторите на тази живопис, работили в най-тежките години на робството, както и техните възрожденски събратя са били пропити от дълбоко народностни чувства. В югозападната част те изобразили група български светци начело с прославения св. Иван Рилски и негови последователи – светците Йоаким Осоговски, Гавриил Лесновски, Прохор Пчински и др. Техните светли образи не са могли да бъдат заличени нито от превратностите на съдбата, нито от завоевателите…Новоразкритите стенописи от XVI–XVII в. се показват за първи път и все още не са познати на историците на изкуството…

В Бельова църква съдбата е събрала живописни шедьоври от късното Средновековие с тяхната строгост и лаконичност и оптимистичната поетика на възрожденските майстори от XIX вeк…

Така, страница след страница, се разлиства старата история на Бельовата църква край Самоков. Тя изпраща своите родолюбиви послания към днешните поколения българи…

Университетски архив на НБУ, ф. 6 (необработен). Копие. Машинопис. 4 л.

 

Троянският манастир „Успение Богородично“ (I част)

Страници: 1 2 3


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*