Библиографска експедиция „Малко Търново 2015“

increase font decrease font
12345 (5 votes, average: 5,00 out of 5)

много от този на печатните издания, открити във фонда на музея в Малко Търново и другите храмове. Потвърждава се наличността на голямо количество руски богослужебни книги, най-вече минеи, отпечатани в Киев, Москва, Санкт Петербург и такива издавани от българската православна църква през втората половина XIX и първата половина на ХХ век (Приложение 2).

Малка по-обем, но много добре запазена е колекцията от църковни книги на църквата „Св. Лука“ в с. Заберново. Въпреки че църквата е от типа вкопана базилика и в кораба ѝ има влага, са положени необходимите грижи за съхраняване на книгите. Независимо от усилията в настоящето, много ясно се очертават пътищата, по които българското книжовно наследство се разпилява – в селото няма постоянен духовник, настоятелството се състои от възрастни хора, които се притесняват, че у следващите поколения няма интерес за опазването на книжовното и културното наследство. Последствията от подобни тенденции могат да бъдат наблюдавани в храм „Св. 40 мъченици“ на иначе голямото и добре устроено село Граматиково. Богатата църковна сбирка и архивът, носители на историческата памет за региона, се намират в плачевно състояние. Въпреки съзнанието, че е „ценно“ и нежеланието да бъдем допуснати, освен с представител на музея в Малко Търново, настоятелите на местната религиозна общност на практика са оставили книжовното наследство на произвола на съдбата – книгите са изложени на влага, по страниците им се разпространяват плесени, а физическата цялост на изданията е осезаемо нарушена от дървояди и гризачи. Подобно състояние на нещата, освен че е притеснително за бъдещето на книжовно-документалното ни наследство и неговото библиографско описване, може да повдигне също дебат за сакралното отношение към книгата като носител на словото божие в християнската религия.

Към църквите в с. Заберново и с. Бръшлян има много добре уредени килийни училища, които онагледяват средствата и методите, с които българите са се ограмотявали в предосвобожденските години (за региона 1913 г.)

Теренната работа в храмовете на региона, събраните и обработени данни, а също направените справки потвърдиха първоначалните заключения, че за сметка на предосвобожденските, следосвобожденските български църковни издания са в голямата си част нерегистрирани.

 

Читалищни библиотеки

Основната изследователска задача на експедицията по отношение на читалищните библиотеки се изразява в издирването на регионална патриотична книжнина, която да отразява събитията в периода 1878-1913 г., но поради политическите особености и географската отдалеченост на региона е останала извън обхвата на родната библиография. Тази задача не се реализира поради редица причини. На първо място мащабен ремонт в най-голямото в региона читалище – „Просвета 1914“ (Малко Търново) – попречи на достъпа до читалищната библиотека.

Двете други читалища в региона – „Димо Цонков 1927“ (с. Звездец) и „Просвета 1927“ (с. Граматиково), – въпреки годината на основаването си, не съдържат във фондовете и каталозите си книги, издавани преди правописната реформа от 1945 г. По този начин основният предмет на изследване – библиографски единици в периода 1878-1944 г. –  не е наличен. Причините за това са различни, но най-вече липсата на стабилност и приемственост във воденето на читалищните политики, които са радикално променяни след 1944 и 1989 г. Книгите от периода 1927-1945 г. могат да бъдат категоризирани като липси в следствие преместването на читалищните фондове през 60-те и 70-те г. на ХХ в. в специализирани за целта помещения, без това да е отразено в библиотечната документация. Вследствие на това самата среда, в която могат да бъдат открити нерегистрирани библиографски единици, е заличена по административна линия. Търсенето на локална патриотика, може да се проведе допълнително във фонда на Бургаската регионална библиотека „П. К. Яворов“.

 

Заключения

При финалната обработка на материалите за научния отчет на библиографска експедиция „Малко Търново 2015 г.“, е потвърдена основната работна хипотеза, заложена в изследователския проект: провеждането на теренни проучвания е от голямо значение за попълването на националната ретроспективна библиография с издания, които са останали извън полезрението на депозитната система и каталозите на големите библиотеки.

В рамките на експедицията се проведе работилница под надслов „История на библиотеките – полезен ли е опитът от миналото“ и литературна вечер „Свободни четения“.

За период от две седмици, извън прегледаните масиви в читалищните библиотеки, са обработени по метода de visu 464 библиографски единици. Въпреки малката концентрация на печатни продукти, които да попадат в географския и хронологическия фокус на изследването – 75 книги, приблизително 40% (29 книги) не са регистрирани в националната библиография по една или друга причина. Най-значимите сред тях са липсата на приемственост в методологията и употребата на натрупаните масиви от различните етапи в развитието на българската национална библиография, липсата на яснота за подбора на материалите и географския фокус, почти пълното игнориране на определени книжовни масиви по религиозни, политически и културни съображения.

Във връзка с регистрираните пропуски се формулира понятието „библиографска мъртва точка“. То има за цел да маркира пропуски, които далеч надхвърлят характерното за библиографския труд изпускане на определен брой издания, което е неизбежно поради характера на библиографската работа. С него се описват значими проявления на книжовната култура, които по една или няколко от изброените по-горе причини остават изцяло извън полезрението на библиографията.

В рамките на изследването са потвърдени две подобни библиографски мъртви точки – частично българската богослужебна книжнина за периода 1878-1945 г. и изданията на българо-католическата гимназия в Одрин за периода до 1913 г., за които се налагат цялостни нови библиографски проучвания. Наред с това се потвърди нуждата от по-доброто описване на служебните издания, които все още чакат своята ретроспективна библиографска обработка[1]. В рамките на експедицията не е открит самостоятелен библиографски пласт, който да отразява освободителното движение на българите в Одринска Тракия и Странджа до 1913 г. Това до голяма степен се дължи на липсата на приемственост в политиките за съхраняване на библиотечните колекции на читалищните библиотеки. По подобие на македонската патриотика, такава книжнина би трябвало да съществува, но тя, както и работата на българо-католическата печатница в Одрин, ще остане предмет на допълнително научно изследване.

Натрупването на пропуски с определени количествени параметри в някои направления, липсата на информация за цели книжовни пластове от даден регион, период и тип издание, предполага, че репертоарът „Български книги“ трудно може да бъде допълнен и поправен в настоящата си форма на класически печатен библиографски справочник. Качването му на специализирана онлайн платформа (база данни) с опция за поправка и допълване, е не само препоръчително, но и належащо. Трансформацията на материалите от ретроспективната библиография в нов модерен информационен продукт, не само ще намали проблема с пропуските, но ще помогне за лесния и бърз достъп до обобщена библиометрична информация, която все още не е налична и е сред приоритетите на националната ретроспективна библиография[2].

Към впечатленията от експедицията трябва да се добавят направените наблюдения върху общото лошо състояние на книгите и книжовните сбирки, за които трябва да се положат специални грижи от страна на регионалните и църковните власти. Произходът на книгата на странджанския регион показа богата хронологична и географска комулация на книжовни паметници, а тяхното опазване за идните поколения е въпрос както на библиографска, така и на национална култура.


[1] Български книги 1878-1944…, с. 21.

[2] Пак там.

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*