Библиографска експедиция „Малко Търново 2015“

increase font decrease font
12345 (4 votes, average: 5,00 out of 5)

изследването е определен по три основни причини: на първо място трябва да се отбележи, че в исторически план регионът е населен с компактно българско население, което формира книжовни пластове, отнасящи се до религиозните, културните, интелектуалните, образователните и личните потребности на местните общности. Важно за географския фокус на експедицията е късното присъединяване на Странджанско към територията на България (1913 г.), което е пречка пред ранните библиографски издирвания. На трето място трябва да се изтъкне и фактът, че за българската депозитна система, която в миналото страда от редица недостатъци, гр. Малко Търново и неговите околности се явяват периферия, чиято връзка със звената за събиране на депозит е затруднена. Изброените по-горе обстоятелства оформиха работната хипотеза на проекта, която се състои в допускането, че в региона могат да бъдат открити редица издания, които не са регистрирани в основните български библиографски репертоари, обхващащи период от историята на българската печатна книга от 1806 до 1944 г.[1] Разбира се, предвид по-малкото количество възрожденски книги и тяхното по-систематично проучване, основният фокус на проекта са изданията в периода 1878-1944 г. Наред с нерегистрираните единици, в целевия фокус на изследването попада и издирването на вариации на печатни текстове – промени в изходните данни, мутации на паратекстовете и основните текстове, несъответствия в пагинацията, добавки в приложенията и др. Попълването на библиографските пропуски предполага изграждането на една по-пълна ретроспективна национална библиография, която да позволи научното и практическото използване на достоверни количествени данни за различни проявления на българската печатна книжнина[2].

„Репертоарът „Български книги 1878-1944“ включва всички книги, излезли на български или на чужди езици в границите на българската държава, върху които се е простирал Законът за задължителния депозит на печатни произведения (Български книги, с. 17).

Проблем в случая е неяснотата на определението, обвързващо библиографския справочник с границите на българската държава, които са променливи в периода до 1944 г. Размита е границата между националната библиография и екстериориката (в най-широкия смисъл на това понятие). Обвързването с депозитния закон също е условно, защото това означава репертоарът да е с обхват 1897-1944 г., а не 1878-1944 г.

За да се постигне необходимата чистота на изследване, за нуждите на проекта е приложен комплексен библиографски метод за проучване на набелязаните книгохранилища. Изработен е шаблон за сваляне на библиографска информация,


[1] Български книги 1878-1944: Библиографски указател: Азбучна поредица: Т. 1-10. – София: Нар. библ. Св. св. Кирил и Методий, 1978-2012; Стоянов, Маньо. Българска възрожденска книжнина: Аналитичен репертоар на българските книги и периодични издания 1806–1878: Т. 1-2. – София: Наука и изкуство, 1957-1959; Теодоров-Балан, Александър. Български книгопис за сто години 1806-1905. – София: Бълг. книж. д-во от фонд Напредък, 1909. – 1667 с.

[2] Загоров, В. Статистически аспекти и проблеми на българското историческо книгознание. // Библиотека, 2011, № 4, с. 5-9.; Загоров, В. Статистически аспекти и проблеми на българското историческо книгознание. // Книгохранилището – блог за история на книгата и печатните медии. 17 ноем. 2015 http://bgbookhistory.blogspot.bg/2015/11/v-behaviorurldefaultvmlo.html прегледан 22.11.2015.

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*