Библиографска експедиция „Малко Търново 2015“

increase font decrease font
12345 (4 votes, average: 5,00 out of 5)

включващ 24 графи (Приложение 1). При работа на място с книжовните сбирки библиографската информация се попълва по метода de vizu и се нанася в бланките. Събраният на терен емпиричен материал се проверява два пъти в основните национални библиографски масиви[1]. При обработката и анализа им се формират три групи от данни: „регистрирани“, „вариации“ и „нерегистрирани“. За нерегистрирани издания се приемат всички библиографски единици, които попадат в целевия обхват на репертоара „Български книги“, но не са включени в него, независимо дали за тях има или няма информация в други библиографски бази или сводни каталози[2]. Библиографските единици, които не фигурират в ретроспективната библиография, се подлагат на повторна проверка в София. От отсетите по тази система шаблони се създават библиографски записи, които се подреждат в азбучно-хронологичен библиографски списък – „добавки и поправки“. В унисон с българската книгоиздателска реалност от XIX и първата половина на ХХ в., а също и с възприетия обхват на репертоара „Български книги“, експедицията възприе като главен предмет на изследване библиографски единици – непериодични печатни издания с обем над 8 страници[3].

Екипът на експедицията е организиран в две групи – мобилна и стационарна[4]. В мобилното звено участват двама преподаватели, един докторант и шестима студенти, които провеждат изследване на място по предварително уточнен маршрут[5]. За база на експедицията е избран град Малко Търново, а оттам са посетени населените места: Звездец, Стоилово, Граматиково, Заберново, Калово, Бръшлян. След посещението на всяко книгохранилище се прави дневен анализ на библиографската информация, а събраният емпиричен материал се подлага на вторична проверка от стационарната групата в София, в състав от един студент, който координира справките с преподаватели от катедра „Библиотечни науки“.

 

Провеждане и резултати

В рамките на експедицията са посетени 1 музей, 3 читалища и 5 църкви, концентрирани в община Малко Търново. Същинската работа по издирването на


[1] Наред с цитираните по-горе библиографски справочници, за проверка на библиографската рядкост на документите, са използвани още електронните ресурси – информационните системи COBISS.BG и сводният каталог на Фондация НАБИС. Сверка е правена и с: Теодосиев, Николай. Каталог на българските печатни книги 1508-1878. – София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2007. – 450 с.

[2] Български книги 1878-1944: Библиографски указател: Азбучна поредица: Т. 1. София: Нар. библ. Св. св. Кирил и Методий, 1978, с. 17–18.

[3] Пак там, с. 17.

[4] Мобилен екип: доц. д-р Васил Загоров, гл. ас. д-р Пламена Златкова, докторант Йови Лулов и студентите от специалност „Библиотекознание и библиография“ при УниБИТ: Борислава Борисова, Илияна Камбурова, Десислава Жикова, Марияна Матова, Тинка Иванова. Стационарният екип: доц. д-р Юлия Савова (ръководител на проекта), доц. д-р Евгения Русинова, Лилия Рангелова – студент ББ. Теренните библиографски записи са сверявани с наличните масиви със съдействието на Столична библиотека и LibLab при УниБИТ.

[5] Маршрутът е направен и реализиран със съдействието на музея в Малко Търново, за което изказваме специални благодарности на неговия директор – Ивелина Иванова и на Горан Стефанов. Екипът на проекта изразява специални благодарности и към кмета на град Малко Търново Илиян Янчев.

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*