Библиографска експедиция „Малко Търново 2015“

increase font decrease font
12345 (5 votes, average: 5,00 out of 5)

нерегистрирани печатни книги започна на 7 юли 2015 г. с проучване на фонда на Исторически музей в Малко Търново (ИММТ)[1]. При пълно съдействие на колегите са прегледани инвентарните книги и фондохранилището. Установено е наличието на три основни книжовни групи – руски религиозни книги, български богослужебни старопечатни издания и книги, отпечатани на територията на България след Освобождението (1878 г.).

Руските печатни книги са добре обособен пласт от книжовното наследство на Странджа. Наличните книги в музея са събрани от селата в региона – Стоилово, Заберно (Заберново), Цикнихор – което личи от приписките в тях: Сия книга именуемая триод цветная принадлежи на черквата св. ап. и ев. Лука, в с. Заберно (Заберново бел. авт.), май 20 ≈ 1891, свещ. (не се чете)[2].

Печатните издания в тази категория са общо 13, отпечатани в периода (1865-1888 г.) в Москва (Синодална типография) и Киев (Киево-Печорска лавра). Тъй като те попадат извън тематичния обхват на изследването, но са важна част от книжовното наследство на региона, екипът взе решение и подготви хронотоп на наличните чуждестранни богослужебни печатни книги в градския музей, носещ името на проф. Александър Фол, и другите книгохранилища в региона (Приложение 2).

Българските богослужебни книги в ИММТ могат да се разделят според установената класификация на старопечатни, от възрожденския период и такива, които са издадени на територията на България след 1878 г. Количеството на доосвобожденските, в сравнение с руските и следосвобожденските[3] печатни книги, е малко – едва пет, което в съпоставителен план би могло да ни наведе на мисълта, че Странджанският регион е извън системата за книгоразпространение на български книги преди 1913 г. Интересен е географският микс – Цариград (3), Белград и Лондон по една. В музея и църквата на Малко Търново са открити четири силно увредени екземпляра на Библия без начални и крайни страници, които по вторични белези – обем, размер, двуколонен набор, брой страници, отговарят на третото цариградско издание на Бояджиян[4]. Прегледът на българските старопечатни книги в Малко Търново доказа, че те са добре изучени по отношение на библиографската си регистрация (Таблица 1)[5].


[1] В рамките на проекта със студентите са направени работни посещения в Народна библиотека „Иван Вазов“ и Къща музей „Христо Г. Данов“, Пловдив.

[2] Пентикостарион, сиреч Петдесетница. – Москва: Синодалной типографии, 1882 (преден форзац).

[3] Като следосвобожденски тук ще се разбират книги, издадени на територията на Княжество България и Източна Румелия в периода от 1878 до 1885 г. и в Княжество България след 1885 г. насетне.

[4] Библия, сиреч Священото писание на Ветхий и Новий завет: Вярно и точно преведено от първообразното. – [3. изд.]. – Цариград: в книгопечатницата на А. Х. Бояджияна, 1874. [2], 1054, [1] с. 23,5 см.

[5] Справочниците на Стоянов и Теодосиев на практика са обхванали всички български издания до 1878 г.

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*