Библиографска експедиция „Малко Търново 2015“

increase font decrease font
12345 (4 votes, average: 5,00 out of 5)

Съотношение регистрирани/нерегистрирани по периоди в Малко Търново
Периоди (1806-1878) (1878-1944)
ОБЩО 10 33
Вид Регистрирани Нерегистрирани Регистрирани Нерегистрирани
Бр. 9 1[1] 16 17
 % 90% 10% 48,5% 51,5%

Фондът на музея и по-късните проучвания на черковните библиотеки открояват една друга интересна тенденция. Българските богослужебни книги, издавани след 1878 г., са останали в значителна степен извън обхвата на националната ретроспективна библиография. Извадката показва, че от 464 издания, прегледани de vizu в рамките на проекта, 75 са в обхвата на изследването, – тоест български непериодични издания с обем над 8 с., отпечатани до 1944 г. От тях 29 бр. не са регистрирани в „Български книги“, в това число 20 бр. български богослужебни издания (Приложение 4).

Вероятно обяснение може да се търси във факта, че в периода на подготвяне и издаване на първите шест тома от репертоара „Български книги“ (1945-1983 г.) държавната политика е неглижирала ролята на църквата и генерираната от нея книжнина. Освен това, до 9 септември 1944 г. Светият синод на Българската православна църква, според чл. 80 на Търновската конституция, има автономия по отношение на книгоиздаването на християнска богослужебна книжнина[1]. Очевидно тази свобода е причина за изключване на православната книжнина от националната система за депозит. Подобно разминаване на политическите парадигми води до обособяването на библиографска мъртва точка в полето на българската библиография – книги, които са в голямо количество и видими, но които, според теорията на Робер Естивал, заради промяната на политическата система са сменили своята позиция от конформистки в контестиращи, което ги превръща в периферни за фокуса на научните изследвания[2].

Фондът на музея в Малко Търново осигури още една интересна следа за библиографските проучвания на екипа – учебник, издаден в Едрине (Одрин) в печатницата на католическия Орден на отците възкресенци през 1888 г. на български с кирилски букви. У Стилиян Кутинчев сведения за дейността на подобна печатница в


[1] Става въпрос за силно увреден екземпляр с липси в началната и крайната кола. Той е определен като „Апостол“ по съдържанието и причислен към доосвобожденския период на българската книга по оставените приписки, сред които най-ранната е „Райко Косандинов (1879)“. У Теодосиев няма регистриран „Апостол“, който да се приближава по физически белези до открития екземпляр (Приложение 3).

[2] Конституция на българското княжество = Конституция Княжества Болгарскаго. – Търново, 1879. – 24 с.

[3] Естивал, Робер. Проблемът за политическите библиоложки модели: Вчера, днес и утре. // Историята на книгата – начин на живот: Сборник в чест на проф. д.ф.н. Ани Гергова. – София, 2002, с. 47–60.

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*