Библиографска експедиция „Малко Търново 2015“

increase font decrease font
12345 (5 votes, average: 5,00 out of 5)

Одрин напълно липсват[1]. У Никола Начов в раздела за Одринската вилаетска печатница се споменава, че: Учителите въ българо-униятското училище развивали другъ видъ дейность[2]. Отсъствието на информация за българо-католическите одрински издания в основните трудове по история на българската книга е странно, защото според намерения екземпляр не става въпрос за спорадична активност, а за регулярно извършвана книгопечатна дейност, която е обслужвала поддържаните от ордена училища в региона на Тракия. Подобно училище е съществувало до 1946 г. и в Малко Търново, но късното откриване на тази изследователска линия не ни позволи пълноценното ѝ проучване.

В по-късните исторически изследвания на Илия Тодев, Стоян Райчевски и Любомир Георгиев се хвърля известна светлина по темата, но самата печатница и издателската ѝ дейност не е била предмет на специално проучване. Според Тодев възкресенците дълго обмислят мисионерската си стратегията. Жером Кайсевич[3], супериор на ордена „Възкресение господне“, предлага тя да има две основни задачи – подготовка на учители и подготовка на свещеници. Те трябва: да бъдат решени чрез изпращане на мисия на възкресенците в Одрин, която да основе там едно средно педагогическо училище, едно първоначално училище, малка и голяма семинария, печатница[4].

Райчевски споменава само в няколко изречения, че до 1913 г. Одринската гимназия има собствена печатница, която издава „няколко десетки книги“[5]. В изследването му са изброени част от заглавията, но те са споменати само като довод за активната дейност на Ордена.

Изследвайки въпроса за българо-католическото образование в Одринско, Любомир Георгиев споменава наличието на типографско училище в гимназията. Според него: От началото на 80-те години на XIX в. възкресенците успяват да изградят цял български учебен комплекс в Одрин: гимназия с признати в Турция, България и в някои западни държави дипломи; със семинария, пансион, занаятчийско и типографско училище; със стабилна сграда, здрава дисциплина и утвърдена традиция[6]. Подготовката на словослагатели и печатари е изключително важен момент от пълноценното съществуване на една печатница, което означава, че българо-католическата типография в Одрин е развивала мащабна дейност.


[1] Кутинчев, Стилиян. Печатарството в България до Освобождението: Принос към културната история на България. – София, 1920, с. 193-194.

[2] Начов, Никола. Новобългарската книга и печатното дело у нас от 1806 до 1877. – София: Графика А. Д., 1921, с. 102.

[3] По Кертев името е Иероним Кайсиевич. Вж: Кертев, Георги. Поляци и българи: Делото на отците възкресенци в Одрин 1863-1918. – София: напеч. с иждивението на Иван Кесяков, 1936, с. 11.

[4] Тодев използва: ACO_SRC, Bulgari, vol. I, 1860-1862, f. 388-392 (копие НАИИ БАН, ак. XVII, оп. 7, № 1) Вж: Тодев, Илия. Създаване на Българо-католическата гимназия в Одрин. // Исторически преглед, 1987, № 1, с. 87.

[5] Райчевски, Стоян. Отците възкресенци в Тракия. // Тракия, 1991, № 3-4, с. 100.

[6] Георгиев, Любомир. За просветното дело на българите в Одрин и мястото на Отците възкресенци в него. // История, 2013, № 6, с. 468.; Сведения и в: Тодев, И. Създаване на Българо-католическата гимназия в Одрин. // Исторически преглед, 1987, № 1, с. 85-89.

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*