Библиографска експедиция „Малко Търново 2015“

increase font decrease font
12345 (5 votes, average: 5,00 out of 5)

Не е ясно кога, след създаването на одринското училище на отците възкресенци през 1863 г., печатницата започва своята дейност. Остава неясен въпросът и за периода, в който униатското училище издава книги. Според спомените на католическия възпитаник Георги Кертев в периода 1862-1884 г. българо-католическото училище в Одрин печата книгите си в Цариград и Виена. Първата книга, която носи на титула си местоиздаване в Одрин е от 1884 г.[1] Кертев споменава, че печатницата е отворена от отец Тома Бжеска (Брзеска)[2] – настоятел и директор на гимназията (1867–1883), за да имат занимания учениците с по-слаби умствени резултати. Така, в откритата от отца Бжеска печатница някои изучаваха печатарско дело[3]. През 1905 г. в сградата на училището избухва голям пожар, който унищожава имуществото и нарушава заниманията за период от близо 2 години. Тогава е разстроена и дейността на печатницата[4]. По библиографски данни първоначално печатницата се казва „Българо-католическа печатница на о. о. Въскресенци“, а от 1900 г. тя носи името „св. св. Кирилъ и Методи“[5].

Известна светлина върху издателската дейност на католическото училище в Одрин може да хвърли приложената от Кертев библиография. От списъка с книги става ясно, че причините за закриване на печатницата са политически. Тя не издава нито една книга след 1912 г., когато България влиза в два последователни конфликта с Турция. Продукцията, която според него възлиза на 43 книги и брошури и 2 периодични издания за периода от 1862 до 1912 г., не е за пренебрегване от българската библиография и история на книгата[6]. В представената от Кертев библиографска информация липсва откритото от експедицията заглавие, което означава, че тя не е пълна[7].

Интересно е защо при наличието на такива сведения досега не е обърнато по-голямо специално внимание на въпроса за българо-католическата печатница, която очевидно е един от големите центрове за печатане на българска книжнина в пределите на Османската империя и то след събитията от 1877-78 г. Случаят е много показателен за превеса на политическата история, която често оставя в сянката си дори близки по време и място културни проявления.

Светлозар Елдъров, цитиран по-късно от Любомир Георгиев, подчертава, че в годините на социализма дейността на католическата църква в следосвобожденския


[1] Кертев, Георги. Поляци и българи…, с. 95-97.

[2] Между изписването на имената в изданията и библиографските справочници често има сериозни разминавания. Проблемът се задълбочава след правописната реформа от 1945 г.

[3] Пак там, с. 45.

[4] Пак там, с. 62–63.

[5] Запазва се правописът на: Балан. Цит. съч., с. 1129, 1232-1233.

[6] Пак там, с. 95-97.

[7] Кертев не е библиограф, а като възпитаник на Одринската гимназия, описва дейността на униатите в Одрин с голяма доза патос, която пречи за отсяването на патетиката от реалните факти. Въпреки това, библиографията, дадена от него допълва информацията на Балан за печатарската дейност на български в Одрин.

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*