Библиографска експедиция „Малко Търново 2015“

increase font decrease font
12345 (4 votes, average: 5,00 out of 5)

период е забранена територия за българската историография[1]. Субективното скептично отношение към активността на католическите общности по българските земи преди 1944 г., късното развитие на българската дескриптивна история на книгата през 20-те г. на ХХ в. и налагането на социализма в България след две десетилетия, очевидно са причината католическата печатница в Одрин и нейната продукция да не са описани подробно библиографски и исторически[2]. Книжовните занимания са споменати само мимоходом и въпреки че обслужват директно католическата образователна система в Одринска Тракия, досега не е отделено полагащото им се внимание нито от страна на книговедите, нито от страна на историците.

Учебниците на католическата печатница в Одрин очевидно са библиографска рядкост. В региона на Малко Търново ние попаднахме на един-единствен екземпляр (вж. бел. № 35). Отново един-единствен екземпляр има регистриран и в сводния онлайн каталог НАБИС[3]. Съдбата на библиотеката на католическото училище в Малко Търново остана неясна за нас на този етап от проучването.

В библиографски план българо-католическите книги в Одрин могат да бъдат разделени на четири основни групи – трудове, описани от Балан, но отсъстващи у Кертев[4]; присъстващи у Кертев, но отсъстващи в книгописа на Балан[5]; присъстващи в книгописа на Балан и списъка на Кертев, но отсъстващи в ретроспективната библиография; регистрирани от Балан и Кертев и пренесени в „Български книги“. Тук трябва да се подчертае, че процесът на библиографско надграждане и допълване е сериозно нарушен. Показателен за липсата на приемственост е случаят с трудове на Христоф/Кристоф Шмид/т. Пълната библиография на неговите издания може да бъде съставена само с паралелна работа по Балан, Кертев и „Български книги“. В ретроспективната библиография отсъстват 6 издания на този автор, описани от Балан и/или Кертев (Приложение 5). Разминаването при Балан и Кертев отчасти се дължи на това, че хронологичните обхвати не се припокриват, но липсата на приемственост в методологичните похвати по отношение на фокуса на библиографското проучване при съпоставянето на Балан и „Български книги“ е ясно изразена. Пълният обем на книгоиздателската дейност на българо-католическата печатница не може да се установи засега без помощта на специализирано научно изследване по темата. Той може да стане ясен след проучването на архивите на турските институции, издаващи разрешителни за печат. На гърба на титулната страница на „Педагогика…“ на В. Келлнер (1888) на


[1] Георгиев, Любомир. За просветното дело на българите в Одрин …, с. 472.

[2] Начов има ясно изразена селективност в книговедската си работа: Считамъ за нуждно да обясня, какъ работихъ. Книги, у които не беше отбележено ни местопечатанието, ни годината (такива изброихъ 53) — изоставихъ; изоставихъ и книгите на банатските българи католици въ Австро-Унгария и на павликяните въ България и печатани съ латиница (до 26 книги); също — и разните земеописни карти, картини, ликове, таблици и пр.

[3] Голчев, Георги Лазаров. Граматика за български eзик: Словосъчинение и правописание за III гимназиален клас. – Едирне: Печатница на Обществото на Отците Възкресенци, 1888. // София: ЦБ на БАН. BSMkh-411.

[4] Кертев, Георги. Поляци и българи…, с. 95-97.

[5] Балан е обхванал библиографски дейността на печатницата в Одрин, но работата ѝ надхвърля хронологическата рамка на книгописа му (1806-1905 г.).

Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*