Социологическо проучване на застъпничеството в българските библиотеки

increase font decrease font
12345 (2 votes, average: 5,00 out of 5)

Социологическо проучване на застъпничеството в българските библиотеки
Sociological Survey Of Advocacy In Bulgarian Libraries

Румелина Василева, Добринка Стойкова
Rumelina Vassileva, Dobrinka Stoykova
rumivas@gmail.com, dobrinkast46@gmail.com

Университет по библиотекознание и информационни технологии
University of Library Studies and Information Technologies

Резюме: Целите на тази публикация са да се проучат някои от по-известните застъпнически кампании, осъществявани от българските библиотеки. За целта в периода септември-ноември 2016 г. бе поведено анкетно проучване за участието на българските библиотеки в застъпническите кампании, за степента на познаване на механизмите на застъпничеството, както и дали е необходимо или не допълнително обучение на библиотекарите в тази насока. Проучването стана възможно с подкрепата на УниБИТ и МОН в рамките на научноизследователски проект на тема „Изследване на добри публични практики на застъпничество и лобиране в българските библиотеки“, финансиран по Наредба 3 на МОН, и осъществено от екип на катедра „Библиотечен мениджмънт“ УниБИТ с ръководител на проекта доц. д-р Румелина Василева
Ключови думи: анкетно проучване, библиотеки в България, застъпничество, застъпнически кампании, координация, лобиране, обучение

Abstract: The objective of this publication is to explore some of the most popular advocacy campaigns carried out by the Bulgarian libraries. For this purpose, between September and November 2016 was conducted a survey of Bulgarian libraries for their involvement in advocacy campaigns and the degree of knowledge of the mechanisms of advocacy, and whether it is necessary or not additional training of librarians in this direction. The study was made with the support of ULSIT and MES within the research project on topic “Investigation of Best Practices of Public Advocacy and Lobbying in Bulgarian Libraries” financed under Regulation 3 of the Ministry of Education and Science, and conducted by a team of Department “Library Management” at ULSIT with project manager Assoc. Prof. Dr. Rumelina Vasileva
Keywords: advocacy, advocacy campaigns, coordination, education, libraries in Bulgaria, lobbying, sociological survey

Въведение

Актуалността на темата за застъпничеството и лобирането в публичния сектор и в частност – в институциите на паметта – е безспорна. Застъпничеството е основен метод за адресиране на проблем на неравенство или на различия чрез придвижването му на предна позиция в дневния ред на вземащите решения, чрез изграждане на съзнание, видимост, увеличаване на обществената енергия по въпроса, чрез подобряване на достъп, цена и качество на предлаганите програми и услуги, предоставяне на данни за по-добро илюстриране на проблема, отчетност и др. [5]. Действително застъпничеството е серия от целеви действия, които група хора предприемат заедно, за да получат подкрепа на кауза или намиране на решение на даден проблем. Основната цел на застъпничеството е запознаване на обществото и на взимащите решения със специфичен проблем. В практиката се използват различни термини за дефиниране на застъпничеството: обществен ангажимент, лобиране, връзки с обществеността, развиване на политики, повишаване на осведомеността, овластяване, социална мобилизация, агитация, работа с медиите, корпоративни комуникации, социални партньорства – всички могат да бъдат добра основа за застъпничество.

Целта на научноизследователския проект на тема „Изследване на добри публични практики на застъпничество и лобиране в българските библиотеки“, финансиран по Наредба 3 на МОН, и осъществен от екип от преподаватели и студенти от катедра „Библиотечен мениджмънт“ на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) в София, е да се провокира интересът към сериозната тема за лобирането, застъпничеството, връзките с обществеността и лидерството в библиотеките, читалищата и останалите културни и образователни институции – сред всички заинтересовани от процеса страни – академичните кръгове, средите на библиотечната общност, правителството и парламента, общините, професионалните асоциации, неправителствените организации, бизнеса и обществото – за търсене на ефикасни форми за популяризиране и подкрепа на изконно българските читалища и всички типове библиотеки у нас.

Идеята да бъде изследвано нивото на познаване и прилагане на добри практики и възможности в областта на лобирането и застъпничеството, както и на мотивацията за развитие, изграждане на стратегии, контакти и вземане на решения от страна на специалистите в библиотечната общност за създаване на висок рейтинг в публичното пространство, се превърна в мотив за настоящото социологическо проучване. Целите на публикацията са да проучи някои от застъпническите кампании, осъществявани от българските библиотеки; да представи резултатите от мнението на някои от българските библиотеки за участието им в тях; да проучи доколко те познават механизмите на застъпничеството и дали, според тях, е необходимо или не допълнително обучение на библиотекарите в тази насока. Проучването е осъществено в периода септември – ноември 2016 г. от проектния екип с ръководител доц. д-р Румелина Василева.

Същност и предистория на използване на понятието застъпничество в България

Първите стъпки по разясняване на същността на застъпничеството в България са направени по проекта ABLE [4] – българо-американски обмен на библиотекари – когато в САЩ заминава група от 10 библиотекаря. В програмата им е включена и среща с американски законодатели, по време на която те реално се запознават с възможностите за поставяне на библиотечни въпроси пред най-висшия орган на САЩ.

По-късно, през 2006 г. в България се организира провеждането на първата Национална библиотечна седмица [2]. Главен организатор на тази кампания е Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА) [1], подпомогната методично от библиотекари от Американската библиотечна асоциация (АLА) [6]. Благодарение на това за всяка от проведените кампании централизирано са изработени и са публикувани на уебсайта на ББИА основни материали: лого на кампанията; плакати; насоки и примерни документи; обръщение към медиите; послания на кампанията и други [1]. На уебсайта се публикува и програма на кампанията, в която участват библиотеките по места. Преведено е на български Ръководство за библиотечния застъпник на Американската библиотечна асоциация [3]. Изработени са постер и лого на кампанията, които всяка библиотека може да изтегли от уебсайта на ББИА. Изготвени са два важни документа: Обръщение към медиите и Послания на кампанията [2].

На обществените библиотеки са дадени насоки и препоръки за организиране на срещи с местната власт. Предвидени са три срещи. Първата от тях е с кмета на общината. На нея група от 3-5 човека, сред които е директорът на библиотеката, активен читател и виден гражданин, запознават кмета с кампанията и предвидените от библиотеката инициативи в нея. Втората среща представлява участие на заседание на общинския съвет, където се връчва Посланието „Обществените библиотеки – партньори на местната власт“ и се прави кратко изложение. На инициативите на библиотеката се поканват общинските съветници. Третата среща е с членовете на постоянните комисии, имащи отношение към културата и културните институции (вкл. библиотеката). Тя се провежда в самата библиотека, като на общинските съветници се подаряват рекламни материали и читателски карти, и се канят на предстоящи събития в библиотеката. За всички срещи с местните власти се препоръчва предварително да се информират медиите, за да присъстват на събитията. Накрая в Насоките се припомня, че в края на срещите трябва да се благодари с усмивка и да се направят снимки. В посланието на кампанията се привеждат основни факти за българските библиотеки (университетски, училищни, обществени и национална). Посочени са и партньорите на кампанията, сред които са Министерството на културата, Асоциация „Българска книга“, Съюзът на народните читалища, Британският съвет, Посолството на САЩ, Гьоте институт, гр. София.

През 2008 г. в Американския център към Столична библиотека е поканена госпожа Нанси Крънч да изнесе лекция на тема: „Застъпничеството за библиотеките”. Лекторът е сред най-изявените библиотечни експерти в САЩ, президент на АЛА (2000-2001).

В разясняване на ролята на застъпничеството през годините активно се включва щатският библиотекар госпожа Нанси Болт. През 2006 г. тя провежда двудневно обучение на библиотекари от страната в УниБИТ на тема: „Съвременната роля на публичната библиотека“ [7], важна част от която е идеята за застъпничеството. В лекциите си тя демонстрира ролята на застъпничеството, свързана със създаване на обществен информационен център за хората от населеното място. За постигане на резултати библиотеката трябва да сътрудничи с други библиотеки, да осъществява партньорства с неправителствени организации, с обществени групи, с различни институции, с правителството и да лобира пред местните власти, възможно е библиотеката да получи дарения и субсидии. Само по такъв начин тя може да бъде жизнена и да участва в живота на общината, да привлича нови потребители. Когато се провежда застъпническа кампания от библиотеката е много важно как тя да бъде представена пред обществото. За целта се използват лого, девиз и съобщения. Важно също така е да се определи посланието, което библиотеката иска да отправи, както и с какви истории или факти то да бъде подкрепено и как да бъде обвързано с имиджа на библиотеката. Друг важен момент е използването на различни канали за предаване на посланието на библиотеката до определени групи от населението.

Госпожа Нанси Болт съветва библиотекарите да изберат нова услуга, която може да предложи библиотеката или да се създаде нов вид информационен център. След това те трябва да решат с кого да си сътрудничат в общината. В застъпническата кампания могат да участват: директорът на библиотеката и библиотекарите; библиотечна асоциация; читатели; видни личности в местната община. За да има въздействие застъпническата кампания посланието за библиотеката трябва да е позитивно. То трябва да показва какво може да бъде направено с повече ресурси. Сред съветите на госпожа Болт се открояват:

  • Променете имиджа на библиотеката – от САМО “музей за книги” и “хранилище на култура” в „доставчик на информация в XXI век“;
  • Изгответе ясни бюджетни искания, които свързват финансовите средства на библиотеката с потребностите на общината. Не казвайте “библиотеката има нужда от …”, кажете “общината се нуждае от …, а библиотеката може да осигури …“
  • Редовно изготвяйте доклади до местните власти отчети пред гражданите;
  • Търсете подкрепата на гражданите и на общината;
  • Помислете за създаване на съвещателен обществен орган;
  • При отправяне на посланието: бъдете учтиви – дори и ако те не са; благодарете за подкрепата – ако изобщо това е възможно; бъдете ясни и конкретни в посланието; бъдете кратки и точни; разкажете вълнуваща история; свържете всички потребности на библиотеката с потребностите на хората; помолете за подкрепа [7].

Друга интересна лекция, в която се разглеждат проблемите на застъпничеството, е на бившия председател на ИФЛА, госпожа Клаудия Лукс, изнесена през 2008 г. пред голям брой слушатели в УниБИТ на тема „Библиотеките на дневен ред – активното лобиране“ [8]. В нея тя говори за своя опит в застъпнически кампании в Германия.

Анализ на анкетите за участие на библиотеките в застъпнически кампании

Проектното анкетно проучване е осъществено по метода на типологическата извадка на базата на отзовалите се. В него взеха участие общо 64 библиотеки. Сред тях 14 са регионални (Бургас, Велико Търново, Враца, Добрич, Кюстендил, Пловдив, Пазарджик, Разград, Силистра, Смолян, София, Стара Загора, Шумен и Ямбол), както и представители на два филиала на Столична библиотека. Сред регионалните библиотеки (РБ) с голям опит в участия в застъпнически кампании не се отзоваха тези във Варна, Русе и в Сливен. Читалищните библиотеки са общо 33, от които 15 са в по-малки или в по-големи градове, а 19 са разположени в селата – от Пловдивска, Ловешка, Пазарджишка, Старозагорска, Софийска области и София град. Смятаме, че по този начин са обхванати читалища от различни краища на страната. Групата от академични библиотеки се състои от 9 университетски библиотеки, разположени на територията на градовете Бургас, Велико Търново, Добрич, София, Свищов и Шумен. Сред тях има както от държавни, така и от частни университети. Най-слабо са представени училищните библиотеки (само пет) от Пловдив и София, от едно основно, от две средни училища и от две езикови гимназии.

Анкетата съдържа четири основни групи въпроси. Първата група въпроси се отнася до типа на библиотеката и до основни данни за нея и за населеното място. Тези данни ни дават основание да заключим, че в застъпническите кампании участват библиотеки от различни по големина населени места. В 33 от анкетираните библиотеки (51.56%) разполагат с 1 или 1½ щатна бройка за библиотекар. Това са предимно селски читалищни и училищни библиотеки, както и читалищни в по-малки градове. Обхванатите от тях потребители в повечето случаи са 1/10 от жителите на населеното място, но в отделни случаи достигат до 50%. Ето защо за тези библиотеки е много важно да продължават да участват в застъпнически кампании, които да правят библиотеката им видима за гражданите. При училищните библиотеки процентът на обхванатост е значително по-голям, което вероятно се дължи на еднородните групи читатели, намиращи се непосредствено до тях. С най-големи човешки, финансови и фондови ресурси разполагат регионалните и университетските библиотеки. На това се дължи и големият брой потребители на библиотечни услуги, както и участието на библиотекарите в застъпнически кампании.

Втората група въпроси засяга участието на библиотеките в застъпнически кампании. Тук са зададени три затворени въпроса, като в края на всеки въпрос има опция за дописване на други отговори. Първият въпрос цели да установи дали анкетираните библиотеки са участвали в поне една от най-известните национални застъпнически кампании. Най-голям е броят на участниците в Националната библиотечна седмица – 45 библиотеки или 70.3% от всички анкетирани – всички регионални библиотеки, 21 от читалищните и по 4 от университетските и училищните библиотеки. Този резултат не е изненадващ пред вид много добрата организация на тази застъпническа кампания. На второ място е поставена кампанията „Чети с мен“, в която са се включили 44 (68.75%) от запитаните. На трето място е кампанията „Подари книга на библиотеката“ – с 39 библиотеки (61%). Тук прави впечатление, че 1/3 от регионалните библиотеки не са се присъединили към тази кампания, вероятно поради относително доброто състояние на фондовете им. От друга страна, част от тях провеждат сходни на тази кампании: РБ в Добрич провежда кампанията „Остави своя стара книга“. На последно място е включването на библиотеките в кампанията „Забавното лятно четене“ – 36 библиотеки (56.2%). Изненадващо тук отговорът не е избран от нито една от училищните библиотеки. По-малко са и читалищните библиотеки и това е обяснимо поради факта, че в тази кампания се изисква електронно попълване на читателски дневник, а част от селските читалищни библиотеки не разполагат с достатъчен брой компютри. Освен това, тази кампания не е организирана от ББИА, а разгласата ѝ върви електронно в уебсайта на Az-deteto.bg и най-често – чрез посещения и демонстрации в няколко по-големи градове, а отскоро и в няколко средно големи градове.

Интерес представлява отговорът на въпроса „какви други кампании провеждат библиотеките“. Най-голям брой собствени инициативи имат регионалните библиотеки. Така например РБ във Враца провежда самостоятелна кампания под патронажа на народния представител инж. Петя Аврамова „Книгата – мой приятел“, за най-активен читател сред учениците през лятната ваканция. Библиотеката е инициатор и на проява под надслов „Пусни книга на свобода“, като поддържа 3 къщички за книги в различни места в града. Аналогична инициатива има и Столична библиотека, която поддържа такива книжни сбирки на Витоша. Интересна е и краеведската играПознавам родния си край“ на РБ във Враца, която цели популяризиране на тяхната Дигитална библиотека. Всички кампании на тази библиотека са съвместни с община Враца, областна администрация, областен информационен център, местни медии и всички културни институции на територията на град Враца. Интересни са и мащабните кампании, замислени и организирани от Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, озаглавени „Училищните библиотеки са необходими за нашите деца“ и „Училищната библиотека през моите очи“. Основната цел на първата е да получи обществена подкрепа за училищните библиотеки. В рамките на кампанията са анкетирани 1 227 учители и са проведени дискусии с всички възрастови групи ученици. Провежда се и конкурс за рисунка и за литературно съчинение на тема „Училищната библиотека през моите очи“, в който се включват 300 ученици от всички възрасти. През 2016 г. книгата и четенето се популяризират чрез Кампания за десетте най-четени книги от учениците на град Пловдив и чрез Конкурс за най-добра драматизация на приказка или на част от книга. За популяризиране на библиотеката и на книгите е и инициативата на РБ в Стара Загора – организиране и участие в Европейска нощ на литературата. Много интересни са и инициативите на РБ в Бургас и в Разград, насочени към хора в неблагоприятно положение. И двете библиотеки участват в кампанията на фондация Заслушай се“ за изграждане на Национален център за жестови услуги за хора с увреден слух през 2016 г. РБ в Разград организира още две кампании – за набиране на средства за лечение на нуждаещи се и за създаване на фонд за подпомагане на талантливи деца и младежи. Всички тези прояви, макар и непряко свързани с библиотечната работа, показват, че библиотеките са ангажирани с проблемите на гражданите. По този начин те стават видими за обществото. Само три читалищни библиотеки информират за самостоятелни инициативи. Най-много такива има най-голямата читалищна библиотека към читалище „Родина“ в Стара Загора. Тя провежда кампания за обзавеждане на детския отдел чрез дарения, след като на библиотеката е дарен и проект за това. На поощряване на четенето са посветени останалите прояви на читалищните библиотеки: организиране на лятна читалняС любима книга под звездите“ на читалището в село Житница, Пловдивско; организиране на изложбаЕла и виж“ по случай „Седмица на детската книга“, „Световен ден на книгата“ и „Международен ден на детската книга“ от читалищната библиотека на село Устина, Пловдивско. Две от библиотеките се включват и в „Маратон на четенето“ – читалищните библиотеки на НЧ „Родина“, Стара Загора и в село Устина, Пловдивско. Прави впечатление, че повечето от университетските библиотеки (УБ) имат самостоятелни застъпнически кампании. Две от тях са свързани с дарителски кампании: „Дари книга“, съвместно със Студентския съвет (УБ към ТУ, София) и събиране на дарения от художествена литература, които след това подаряват на Дома за стари хора в Шумен (УБ към Шуменския университет). В УНСС, София правят обучение на потребители със съдействието на преподаватели, обучаващи студенти от първи курс. Всички първокурсници задължително провеждат разговор с библиотекари в справочния отдел на библиотеката за възможностите за търсене на литература. Това вероятно е една от причините за големия брой регистрирани читатели в нея. Друга мащабна инициатива е на академията в Свищов. Това е кампания за обновяване на интериора на академичната библиотека. Висшето училище по мениджмънт (ВУМ) в град Добрич прави кампании за подкрепа на неправителствени организации (НПО), работещи в полза на деца със заболявания; инициатива за създаване на Профилирана гимназия по туризъм и предприемачество; за изграждане на паметници и др. Само училищната библиотека при езикова гимназия в град Пловдив допълва, че ежегодно участва в културния фестивалМладият Пловдив чете“ и в литературния фестивалПловдив чете“ – мащабни съвместни инициативи на пловдивските издатели и на библиотеките от Пловдив.

Вторият въпрос, свързан с участието на библиотеките в застъпническите кампании, е „Каква е целта на застъпническите кампании, в които участвате?“. Тук на първо място се подреждат отговорите за поощряване на четенето, дадени от 60 библиотеки (93.75%). Второ място заема отговорът за повишаване на имиджа на библиотеката, посочен от 44 от анкетираните (68.75%). На трето място е опцията „конкретно решение на даден проблем“ – 31 посочвания (48%), следвана от „осигуряване на допълнително финансиране“, отбелязана от 25 от участниците в анкетата (38%). Почти равен брой получават отговорите за ново технологично осигуряване (17 посочвания или 26.5%) и за подобряване на дизайна на библиотеката (15 посочвания или 23.4%). Най-малко отговори получават формулировките за промяна в законодателството (11 посочвания или 17%); за представяне на проблем, който трябва да бъде решен от някой друг (8 посочвания или 12.5%) и за защитаване на права и ползи (7 посочвания или 11%). Отговорите на тези въпроси навеждат на мисълта за насочване на усилията по провеждане на застъпническите кампании към непосредствената работа на библиотеката, а не към решаване на проблеми, с възможна помощ от някой друг. Прави впечатление по-високата самостоятелност в целите на застъпническите кампании, проявена от университетските библиотеки, които, наред с поощряване на четенето, активно търсят допълнително финансиране, ново технологично осигуряване и подобряване на дизайна на библиотеката. Интерес представлява и мнението на библиотекарите на УБ към ТУ София – „за по-добра комуникация със студенти и предизвикване на интерес от страна на работодатели“.

Третият въпрос от втората група въпроси е „Към кого е отправена застъпническата кампания, в която участвахте?“. Най-много отговори на този въпрос получава формулировката „към широката общественост“ – 45 посочвания (70.3%), следвано от формулировката „към политици и местни власти“ – 25 посочвания (39%), дадени предимно от публични библиотеки. Формулировката „застъпническата кампания е отправена към професионалисти в различни сфери“ получава 18 посочвания (28%), като тук преобладават университетски и читалищни библиотеки. Най-малко отговори получава формулировката „към медиите“ – само 16 посочвания (25%). Тук отговор са дали предимно регионалните библиотеки. Дадените на този въпрос отговори оставят впечатление за известна неадресираност на застъпническите кампании и за слабо привличане на медиите в тях. На въпроса „друго какво“ отговарят общо 7 библиотеки (едва 11%). Най-мащабни и целенасочени са самостоятелните застъпнически кампании на Народна библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, насочени към Регионалния инспекторат по образование (РИО) в Пловдив, към отдел „Образование“ в община Пловдив, към партньори от Читалищния съюз (СНЧ), към пет издателства от Пловдив, към Сдружението с нестопанска цел „Писалка и перо“ към НБИВ. Други общности и таргет групи посочва РБ в Разград – уязвими, малцинства, пенсионери и ученици. РБ във Враца допълва: „всяка кампания е насочена към определена общност, най-вече към децата и младите хора. Стремежът ни е да обхванем по-голяма част от населението, поради което винаги включваме медиите, местните власти и лидери на различни общности“. Опцията „какво друго“ е допълнена от 3 университетски и 2 училищни библиотеки. Посочените отговори от УБ са: към студентски организации (ТУ София); към академичното ръководство (БСУ Бургас); към ръководните органи на Академията (УБ в Свищов). Две училищни библиотеки в Пловдив, едната към основно, а другата към средно училище, дават аналогични отговори – към учениците.

По последния въпрос от втората група – „Имате ли желание да се включите в национална застъпническа кампания за библиотеките?“ – готовност са проявили 46 библиотеки (71.8%). Самостоятелни инициативи предпочитат 12 библиотеки (18.75%), а не знаят как да отговорят 5 от тях (7.8%). Интересно е, че сред желаещите да осъществяват самостоятелни инициативи преобладават читалищните библиотеки, докато в действителност университетските библиотеки реално провеждат такива.

Третата група въпроси цели да изясни дали и доколко библиотекарите са запознати с технологията на застъпничеството. При първия въпрос от тази група „Изграждате ли мрежа за библиотечно застъпничество?“ преобладават три отговора: „да, от приятели на библиотеката“ – 51 посочвания (79.7%); „да, от библиотечни потребители“ – 43 посочвания (67.2%); „да, от доброволци“ – 39 посочвания (61%). Следват две формулировки с равен брой гласове: „да, от лидери в бизнеса“; „да, от представители на НПО“ – с по 17 посочвания (26.6%). Формулировката „да, от редактори на вестници“ е посочена само от 11 от анкетираните (17.2%).  Формулировката „какво друго“ дописват 6 участника (9.4%). Колегите от РБ във Враца са участници в различни комуникационни мрежи – на библиотеките от областта; на регионалните библиотеки; на дирекция Култура, Враца; на Глобални библиотеки, България; на „Библиотеките – паметта на нацията“; на мрежа във фейсбук. От РБ в Разград допълват, че тази мрежа е с местни политици и неформални лидери, а НБИВ в Пловдив – с институциите в града с отношение към четенето на учениците. В УБ към ТУ в София имат мрежа със студентски организации, а във ВУМ в Добрич – с преподаватели от училището, с общински съветници и с народни представители. В СУ„Симон Боливар“, Пловдив изграждат мрежа от членове на училищната общност.

Във втория въпрос от тази група „Каква работа възлагате на приятелите и поддръжниците на библиотеката?“ първо място получава формулировката „да говорят за библиотеката и/или нейните инициативи пред публика“ – 44 посочвания (63.75%). Този отговор са дали всички университетски библиотеки, почти всички регионални и повече от половината читалищни. На второ място с близък брой отговори е формулировката „да привличат други застъпници за библиотеката“ – 43 посочвания (67.2%). Трето място заема отговорът „да установят директен контакт с други институции / училища, община и др.“ – 33 посочвания (51.6%). Отговорът „да поддържат контакт с медиите“, е посочен от 17 библиотеки (26.6%) – по 7 регионални и читалищни и 3 от университетските библиотеки. Най-малко отговори събира въпросът „да пишат писма до други институции“ – едва 3 посочвания (4.7%). Формулировката „друго какво“ попълват само: РБ в Стара Загора, които „организират благотворителни кампании в полза на библиотеката“; РБ в Разград, които общуват с всички културни институции и библиотекарят в читалищната библиотека в село Труд, който работи с доброволци по различни каузи като краезнание и екология.

По третия въпрос от тази група „Как библиотекарите участват в застъпническата кампания?“ най-много са отговорили на формулировката „като организират библиотечни екскурзии, презентации“ – 48 посочвания (75%). Това твърдение подкрепят всички РБ, 23 от читалищните, 7 УБ и 2 училищни библиотеки. Повечето библиотекари са подчертали всички изброени прояви, като РБ в Разград добавя и „организиране на мобилна библиотека за възрастни и деца“. На второ място е формулировката „като насърчават читателите да споделят, как библиотеката е променила живота им“ – 42 посочвания (65.6%), като РБ в Ямбол допълва и „чрез организиране на компютърни курсове“, а читалищните библиотеки в Стара Загора, Пловдив, София, Стамболийски, Хисаря, с. Труд, Пловдивско – програми за насърчаване на четенето; срещи на малки и големи читатели с писатели, известни личности, с творци на изкуството и културата; програми за лятната работа с деца и различни творчески работилнички за обикновени хора с опит в определени дейности; литературни четения и викторини в местното училище и в детската градина, в пенсионерския клуб и др. ЕГ „Иван Вазов в Пловдив организира обсъждания на книги и читателски конференции. На трето място заема формулировката „като публикуват информация на уебсайта на библиотеката или другаде“ – 37 посочвания (57.8%). Четвърто място е за твърдението „като посещават лично други институции“ – 31 посочвания (48.4%). На въпроса за дописване „каквиРБ във Враца и РБ в Ямбол посочват общината, областната администрация, училищата, детските градини, младежките домове, историческия музей. От читалищните библиотеки в градовете София, Пловдив, Хисаря, Стамболийски, Първомай, Априлци, в селата Труд, Градина, Брестник, Житница, Първенец, Пловдивско, в селата Дебнево и Орешак, Троянско, в село Копринка, Казанлъшко, както и УБ към ШУ „Епископ К. Преславски“ – посещават лично учебни заведения и детски градини, читалища, общината, кметството, други библиотеки в региона и в страната, центрове за кариерно развитие, РИМ, СНЧ, ЦНСТ, Съюза на офицерите и сержантите от запаса, пенсионерски клубове, енорийската църква, повечето институции на територията на населеното място или в близост, бизнесмени и фирми в града. Пето място заема формулировката „като канят медиите да отразят застъпническата кампания“ – 25 посочвания (39.6%). Следва формулировката „като канят ключови фигури за застъпници“ – 18 посочвания (28.1%). На въпроса за допълване РБ във Враца, Стара Загора, Бургас, Разград, Шумен посочват, че като застъпници и посланици на библиотеката най-често канят кмета на общината, областния управител, народни представители, представители на местната власт, членове на общинските комисии за подпомагане на библиотечно-информационното обслужване на общината, издатели, активни учители и директори на учебни заведения, изявени общественици, писатели, учени, бизнесмени. Представителите на Столична библиотека добавят към застъпниците за библиотеката и популярни съвременни български автори, и известни хора с афинитет към книгите и четенето. За читалищните библиотеки в София, Стамболийски, Априлци и в селата Труд, Брестник, Дълбок Извор, Първенец, Пловдивско и село Орешак, Троянско – това са кметът и зам.-кметовете на общината, общинските съветници, директорите на училищата, издателите, хората с широко обществено признание (спортисти, писатели и др.), управителите на туристически обекти, ресторанти и хотели, бизнесмените, представители на НПО. ВУМ в Добрич кани народни представители, министри, областен управител, представители на местната администрация, академични личности, членове на ВАС и на Ректорския съвет на ВУМ, почетни граждани и други лидери в общността, хора от бизнеса, известни творци, лидери на младежки групи. Следва формулировката „като участват в радио- или телевизионно предаване, за да огласят идеите си“ – с 16 посочвания (25%). Последно място заема твърдението „като правят изказвания пред различни форуми“ – само 12 посочвания (18.75%). На въпроса „друго каквоРБ във Враца и РБ в Стара Загора допълват фейсбук на библиотеката и мрежа „Библиотеките от област Враца”, национални библиотечни конференции и съвещания, както и на други гилдии, сайт на ББИА и др. Столична библиотека посочва, че правят изявления пред медии по време на библиотечни и литературни прояви и събития. Библиотекарите в НЧ „Светлина – 1929“ в село Труд, Пловдивско, НЧ „Развитие – 1898“ в село Орешак, Троянско правят изказвания пред различни форуми, организирани от библиотеката, при срещи с колеги, както и на общински и бизнес срещи. ВУМ в град Добрич – на заседания на Общинския съвет и на събрания на местната общност. На въпроса „друго каквоРБ в Бургас и РБ в Разград посочват, че участват в организирани обществени инициативи, имат партньорства с хотели и с други културни институции в града, разпространяващи рекламните им материали, използват нетрадиционен начин за привличане на вниманието на хората като в един и същ ден откриват изложба на фондация „Заслушай се“ във всички читалища на региона. В НЧ „Възраждане 1983“ в Пловдив, НЧ „Развитие – 1898“ в село Орешак, Троянско  пишат благодарствени писма до училища и др. институции за дарения на книги, организират игри и забавления. ВУМ в град Добрич осъществява подписки за подкрепа. ЕГ „Иван Вазов в град Пловдив изготвя и предоставя информация за дейността на училищната библиотека в блог „Ние четем“ на пловдивския РИО за насърчаване на четенето и грамотността.

Последният от групата въпроси, свързани с технологията на застъпническата кампания, е „Какво използвате, за да бъде библиотеката видима за обществото?“. Този въпрос има пет опции и възможност за дописване. Тук първо място заемат две формулировки: „специално изработени плакати за …“ и  „специално организирани срещи със …“ – с общо 30 посочвания (46.9%). Въпросът за плакатите има опция за дописване. Регионалните библиотеки във Враца, Стара Загора, Пловдив, Добрич, Разград, Шумен и Ямбол допълват, че това са плакати за популяризиране на инициативите в и извън библиотеката, за кампании, за годишнини на библиотеката и за големи изложби, за празници и обществени мероприятия, за застъпнически кампании и за благотворителни акции, за Лято в регионалната библиотека, за срещи с творци и др.; информационни брошури; рекламни листовки и т.н. В народните читалища в селата Дебнево, Троянско, Шипково, Ловешко, Първенец, Пловдивско, в град Априлци, Ловешко и в НЧ „Христо Смирненски – 1930“ и НЧ „П.Р.Славейков – 1908“ в град Пловдив правят плакати за дейността на библиотеката, за популяризиране на събития, кампании, инициативи и различни мероприятия, провеждани през годината; плакати за кампанията „България чете“; информационни брошури и листовки. ВУМ в град Добрич изработва плакати за всички прояви на библиотеката и специално за Националната библиотечна седмица, а ЕГ „Иван Вазов“ в град Пловдив – за дейността на училищния библиотечен съвет. Въпросът за срещите също има опция за дописване. Регионалните библиотеки във Враца, Добрич, Пловдив, Стара Загора, Ямбол организират срещи с автори, издателства, краеведи, общински съветници, представители на местната власт, депутати, НПО; организират срещи с писатели, издатели, художници, журналисти и др. по училищата; срещи на местни форуми с участие на местната власт, библиотекарите от областта, партньори, читатели, медии. Народните читалища в градовете София, Пловдив, Гурково, Първомай, Априлци и в селата Брестник, Първенец, Пловдивско организират срещи с поети, писатели, кинооператори, издатели, историци и общественици, ученици, с местното население. ВУМ в град Добрич организира срещи със Студентския съвет и със студенти, преподаватели, академичен състав чрез презентации, културни прояви, образователни и информационни програми. ЕГ„Иван Вазов в Пловдив – срещи с български и с чужди автори, гости на града. Непосредствено място след тези формулировки заема твърдението „участие в работата на общината, училището, университета“ с 29 посочвания (45.3%). РБ в Добрич и Шумен добавят Комисията за финансово подпомагане на книгоиздаването и книгоразпространението в общината, Общинския съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. Народните читалища в Стара Загора, Стамболийски, Гурково и в селата Дебнево и Орешак организират срещи с писатели и културни институции, с граждани, с представители на кметството и на училището, с фокус групи, с местни автори и с местната общност за опазване на традициите и нравите на българина. На трето място е избрана формулировката „лого на библиотеката“ – 25 посочвания (39.6%). Въпросът за логото също има опция за дописване. На въпроса „къде се използва логоторегионалните библиотеки във Враца и Разград допълват – на всички покани, афиши, плакати, диплянки и др. рекламни материали, в интернет на уебсайта на библиотеката, в социалните мрежи, банери, транспаранти. В Столична библиотека поставят логото на библиотеката на плакати, покани и на всички партньорски инициативи. В РБ в Добрич, Смолян, Шумен и Ямбол поставят логото на официалната документация, издавана от библиотеката, на папки и на различни рекламни материали, на всички писмени библиографски справки, на сайта, на профила си във фейсбук и др. Част от читалищните библиотеки в София (НЧ Просвета – 1930, кв. Илиенци), Пловдив, Стара Загора, Хисаря, в селата Искра, Пловдивско, Дебнево и Орешак, Троянско, Шипково, Ловешко поставят логото на библиотеката на „всеки лист, на който се пише в читалището“ (бланки), на рекламни материали (покани, плакати, постери, флаери), в сайта на библиотеката и в социалните мрежи, на входа на библиотеката и на читалището, на атрактивни туристически места. ВУМ в град Добрич – в уебсайта, на всички документи и писма на библиотеката, на читателските карти, на указателни табели, в презентации. Библиотеката на СУ „Св. Климент Охридски“ също поставя логото си навсякъде – в уебсайта, на флаери, на читателски карти, рекламни материали и др. Четвърто място заема твърдението „специално изработени бланки за писма с наименованието на библиотеката и лого“ – 23 посочвания (35.9%). На последно място е поставено участието в радио- или телевизионно предаване с 20 посочвания (31.2%). На въпроса „къдеРБ във Враца, Пловдив, Бургас, Добрич, Смолян, Шумен, Ямбол допълват съответно в местни, регионални и национални традиционни и електронни медии, в БНТ2, в иновативен образователен портал „Уча в Пловдив“, в кабелни телевизии и радиа. Читалищните библиотеки в градовете Пловдив, Първомай и Априлци участват в местни радио- и телевизионни предавания, в Пловдивската обществена телевизия и в БНР. ВУМ в град Добрич – в местните, в регионалните и в националните медии, а УБ към Шуменския университет взема участие в общинската телевизия и в радио Шумен. На въпроса „какво другоРБ във Враца посочва, че все по-често излизат извън сградата, представят библиотеката на общоградски тържества, посещават училища и детски градини с изнесени при тях инициативи. РБ в Стара Загора посочва, че е създаден Дамски хор „Библиофония“, както и че използва много от възможностите на интернет. Библиотекарите от РБ в Бургас искат да провокират обществото и освен по стандартните начини за популяризиране на техните инициативи се стараят да бъдат различни и така да привлекат вниманието върху себе си – чрез четене във влака, хотела, на улицата, чрез премиери на книги в други културни центрове в града, чрез поставяне на витрина с книги

на остров „Св. Анастасия“, чрез поставяне на указателни табели в центъра на града и на реклама с изображения на книги. Последната им инициатива е свързана с връчване на свидетелства на доброволци в музея в Дебелт. РБ в Разград посочва още срещи по училища, детски градини, пенсионерки клубове, Дом за стари хора, Дневен център “Подай ръка“, Център за социална рехабилитация и интеграция, защитени къщички. В Столична библиотека поръчват изработването на рекламни химикалки, тениски, брошури, балони, разделители. В НЧ в село Орешак, Троянско има специално изработени табели и разделители; в село Копринка, Казанлъшко са направили указателни табели по проект „Пътят на библиотеката“ на Фондация „Глобални библиотеки – България“; в град Априлци, Ловешко – реклама в социалните мрежи; а в село Устина, Пловдивско участват и съдействат при изявите на читалището, училището и детската градина. В УБ към ТУ в град София публикуват статии по повод на важни събития.

Четвъртата група въпроси се отнасят до вида, тематиката и продължителността на едно бъдещо обучение по застъпнически техники. В тази група има три въпроса. В първия от тях „Какви умения е необходимо да усъвършенствате чрез обучение?“ са предвидени 7 опции. Тук на първо място е избрана формулировката „умения за правене на анализи, за планиране на инициативи“ – 41 посочвания (64%). Този избор говори за осъзната потребност за организиране на самостоятелни застъпнически кампании. На второ място е желанието за усъвършенстване на комуникационните умения – 39 посочвания на представители на различни по тип библиотеки (60.9%). Следват две позиции, насочени към подобряване на уменията за общуване с медиите. Това са формулировките „умения за участие е радио или телевизионно предаване“ – 19 посочвания (29.7%) и непосредствено след него – „умения за писане на прессъобщения, изработване на обяви“ – 18 посочвания (28.1%), и двете избрани предимно от читалищни библиотеки. На следващо място е избрана формулировката „придобиване на финансови познания за …“ с 15 посочвания (23.4%). Тук РБ в Бургас допълва: финансови познания за търсене и намиране на допълнителни източници за финансиране на библиотеките, а РБ в Разград – финансови умения за изготвяне на проектни предложения. Колегите от народните читалища в Стара Загора, Априлци, селата Орешак, Троянско и Дълбок Извор, Пловдивско оценяват като полезни познанията за възможности за набиране на средства и за допълнително финансиране, необходими за технологично осигуряване, за проекти и кампании; финансови знания за писане на проекти, за водене на просто счетоводство, за деловодство в читалището и др. На предпоследно място е избрано твърдението „компютърни умения за …“ – с 14 посочвания (21.9%). РБ в Разград и НЧ „Родина – 1860“ допълват „умения за работа с различни програми, за работа в уеб, за графичен дизайн, за фотошоп“. На последно място е поставено твърдението „проект мениджмънт за…“ – само 12 посочвания (18.75%). На въпроса „друго какво“ библиотекарите от РБ в Бургас и РБ в Разград допълват: „за поддържане на партньорства и запознаване с опита на други страни, и надграждащи обучения“.  Библиотекарите от село Орешак, Троянско се интересуват от проект мениджмънт за печелене на допълнителни средства, които да подпомогнат поддържането на огромната сграда на читалището; НЧ „Просвета – 1930“ в кв. Илиенци, София предлага да се развиват умения за организиране на програма „Инвестирай в своето бъдеще“.

Вторият въпрос в тази група „Каква форма за обучение предпочитате?“ предлага 6 опции. На първо място като форма на обучение сред тях е избрано участието в семинари – 36 посочвания (56.25%). Второ място заемат практическите занятия – 34 посочвания (53.1%). Непосредствено след това следва желанието за слушане на лекции – 31 посочвания (48.4%). И трите предпочитания са класически форми на обучение, вероятно по-познати на участниците в анкетата. За разлика от тях две по-съвременни форми на обучение получават по-малко гласове – взаимодействието между различни организации, по време на което се получават ценни практически умения събира 22 посочвания (34.4%), а формата на електронно обучение – 20 посочвания (31.25%). На въпроса „друго каквоРБ в Разград посочва връзки с подобни организации, РБ във Враца съчетаване на семинар и практически занятия, а НЧ „Родина – 1860“курс с практически знания.

При третия въпрос „Каква продължителност и инвестиция в обучението предпочитате?“ става дума както за времето, което могат да отделят участниците в обучението, така и за цената, която са склонни да заплатят. Изборът на позицията „до няколко дни“ с 36 посочвания (56.3%) показва, че анкетираните библиотекари оценяват важността от получаването на нови знания и умения за застъпничеството. Част от респондентите допълват, че обучението трябва да се провежда по 6 часа на ден (14 посочвания или 21.87%), докато други предпочитат да е по 3 часа на ден (8 посочвания или 12.5%). Друга част от анкетираните нямат представа колко може да продължи такова обучение (5 посочвания или 7.8%). Само няколко респондента избират опцията „обучение до няколко седмици“ (3 посочвания или 4.68%). По отношение на цената почти всички избират формулировката „само ако е безплатно“. Само отделни представители на библиотеки посочват, че за обучение биха заплатили 40, 60 или повече лева.

Накрая в анкетата е дадена възможност да се опишат добри практики за библиотечни застъпнически кампании. Препоръчва се описанието да включва: наименование и цели на кампанията; участници, към които е насочена; използвани методи и постигнати основни резултати според респондентите. Описанието на добри практики за библиотечни застъпнически кампании затруднява голям брой от участниците в анкетата. Тази част на анкетата не е попълнена от 41 библиотеки (64.06%). Останалите 23 библиотеки (35.94%) описват предимно самостоятелно проведени от тях застъпнически кампании. Според тяхната цел бихме могли да групираме застъпническите кампании по следния начин:

за поощряване на четенето и набавяне на книги: „Размяна на любима книга между ученици“ (Първа АЕГ в град София); „Дари книга на нуждаещи се читалищни и училищни библиотеки в страната“ в ЕГ „Иван Вазов“, Пловдив;  Търг на книги от колекцията на „Редки и ценни“ на НЧ „Родина“, Стара Загора и участие в дарителска кампания „Дари книга – спаси духовността“; „Подари книга на библиотеката“ (НЧ Стамболийски); изнесени часове на класа в библиотеката, организирано от НЧ в село Труд, Пловдивско; „Чети с мен“ (НЧ в село Искра, Пловдивско); дарителска кампания „Дари нова книга“; „Подарете му книга – подарете му празник“ (НЧ в кв. Илиянци в София); „Училищните библиотеки са необходими за нашите деца“ и „Училищната библиотека през моите очи“, Кампания за десетте най-четени книги от учениците на град Пловдив и Конкурс за най-добра драматизация на приказка или на част от книга (НБ “Иван Вазов“, Пловдив); Европейска нощ на литературата на РБ Стара Загора;

  • за приемане на Закон за обществените библиотеки – УБ към ВУМ в Добрич (описана е инициатива на Националната библиотечна седмица);
  • за автоматизиране на работните процеси и за обновяване на интериора на библиотеката – „Обнови библиотеката“ на УБ в Свищов;
  • за повишаване на имиджа на библиотеката – „Библиотеката – шанс за развитие“ на НЧ в село Градина, Пловдивско и др.
  • инициативи, насочени към хора в неблагоприятно положение на РБ в Бургас и Разград – участие в кампанията на Фондация „Заслушай се“ за изграждане на Национален център за жестови услуги за хора с увреден слух през 2016 г. и в кампания за набиране на средства за лечение на нуждаещи се (РБ в Разград);
  •  създаване на фонд за подпомагане на талантливи деца и младежи (РБ в Разград) и др.

Заключение

Предложеното проучване няма претенции за национално допитване, но има достатъчно данни за установяване на тенденции. Недостатъчната отзивчивост на част от регионалните, читалищните и на повечето от университетските и училищните  библиотеки в страната се дължи на тяхното неучастие в националните застъпнически кампании, а оттам и до липсата на опит в тази насока. Това се потвърждава и от прегледа на уебсайта на ББИА, където се вижда, че в повечето инициативи не участват дори половината от регионалните библиотеки, вероятно се включват едва 1/7 от читалищните и няколко университетски библиотеки. Тази тенденция е симптоматична за неразбирането на процеса на застъпничество и лобиране и за липсата на мотивация за сътрудничество и обединяване. Слабото представяне на ученическите библиотеки свидетелства за недостатъчната им интегрираност към гилдията (резултат и от изричното им отсъствие от Закона за обществените библиотеки, подобно на академичните и специалните библиотеки).

Отговорилите на анкетата библиотеки са сред най-подготвените и най-активните библиотеки в страната. Като цяло изследваните библиотеки притежават относително добра управленска и маркетингова култура, познават и работят активно с окръжаващата ги външна среда (власти, организации, доставчици, бизнес, НПО), умеят да създават траен образ на библиотеката в общността и в общи линии владеят технологията на застъпничеството.

Наблюдава се подем в застъпническите инициативите на регионалните и на читалищните библиотеки за повишаване на тяхната видимост и за налагането им като марка в съзнанието на общността. С най-големи човешки, финансови и фондови ресурси разполагат регионалните и университетските библиотеки. Описаните от тях участия в национални и в собствени кампании говорят за сериозни постижения в рамките на региона и/или на университета. При обществените библиотеки прави впечатление, че преобладават кампаниите за поощряване на четенето, предимно на деца и ученици, където са постигнати забележителни резултати. Малко са регионалните библиотеки, които разнообразяват дейността си с насочване към други категории граждани (РБ в Бургас, Разград и Стара Загора) и с това придобиват по-голяма видимост в обществото. Университетските библиотеки, макар и малко на брой, доказват, че застъпничеството може и трябва да се насочи и към други цели като обновяване на технологиите и на дизайна на библиотеката.

Все още недостатъчно разработени са взаимоотношенията на библиотеките с медиите, а това е съществено за постигане на още по-голяма видимост. Не е развита в достатъчна степен нагласа за информиране и съдействие между различните неправителствени организации и професионалните асоциации за координирани усилия и подкрепа на библиотеките и читалищата в тяхната обществена дейност. Все още има какво да се направи и по отношение на заздравяване на връзките на библиотеките с представителите на местните власти. И най-вече за по-голямо обхващане на различни по тип библиотеки в националните застъпнически кампании.

Библиотекарите осъзнават много добре необходимостта от обучение и продължаващо образование, въпреки, че все още залагат на традиционните форми и плахо се ориентират към модерните. Ниският социално-икономически статус обаче не предпоставя склонност към значителни капиталовложения в образование и обучение.

Работата по формиране на култура на застъпничество и лобиране е все още твърде много.

Списък на използваните източници
1. ББИА. Българска библиотечно-информационна асоциация. Официален сайт. URL: www.lib.bg
2. Национална библиотечна седмица, 15-21 май 2006. // ББИА, Дейности, Национални кампании, 2006. URL: www.lib.bg/kampanii/nbs2006/nbs.htm
3. Ръководство за библиотечния застъпник. Прев. от англ. ез. Анна Попова. 2. прераб. изд. Chicago Ill : ALA, 2000. 38 p.
4. ABLE. American Bulgarian Library Exchange Project. // ALA.org,  Cooperative International Library Project: International Relations Office (IRO): Cooperative International Library Projects. 1996-2016. URL: www.ala.org/offices/iro/iroactivities/cooperativeintproj
5. Advocacy Toolkit: A Guide to Influencing Decisions that Improve Children’s Lives. New York: United Nations Children’s Fund (UNICEF), 2010. 116 p. URL: www.unicef.org/evaluation/files/Advocacy_Toolkit.pdf
6. ALA. American Library Association. Official site. URL: www.ala.org
7. Bold, Nancy. Modern Role of Public Library. Presentation. Sofia: ULSIT, 2006.
8. Lux, Claudia. Bibliotheken auf die Tagesordnung – aktive Lobbyarbeit. Presentation. Sofia: ULSIT, 2007.


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*