Анализ на анкетата за установяване на степента на информираност на българските издатели за критериите за рефериране на научните издания

increase font decrease font
12345 (2 votes, average: 5,00 out of 5)

Анализ на анкетата за установяване на степента на информираност на българските издатели за критериите за рефериране на научните издания

Analysis of Questionnaire Study on the Level of Awareness of the Bulgarian Publishers of the Referencing Criteria of the Research Publications

Добринка Стойкова, Цветелина Димитрова

Dobrinka Stoykova, Tzvetelina Dimitrova

dobrinkast46@gmail.com, tzvetoluna@gmail.com

Университет по библиотекознание и информационни технологии
University of Library Studies and Information Technologies

Резюме: В рамките на Научноизследователски проект №К02/79 „Редизайн на академически издания в съответствие с индикаторите за импакт фактор и показатели за постигане на интелигентен растеж в съвременното общество на знанието“ към Фонд за научни изследвания се проведе анкетно проучване за степента на информираност на българските издатели на академични списания за критериите за включване на издаваните от тях научни издания за рефериране в SCOPUS на Elsevier и Web of Science на Clarivate Analytics (ex-Thomson Reuters). Целта на проучването е да се разбере, какви са съществуващите проблеми пред нашите научни издателства. Това ще подпомогне организацията на бъдещо сътрудничество и/или обучение на издателите, за да се включат по-голям брой български научни издания в световната система за рефериране.

Ключови думи: импакт фактор, социологическо проучване, научни издания, български издатели, международни издателски стандарти

Abstract: An anonymous questionnaire survey was held to understand the level of awareness of the Bulgarian publishers of academic journals of criteria for inclusion of the published editions for referring by Elsevier’s Scopus in Europe and by Web of Science of Clarivate Analytics (ex-Thomson Reuters) as party of the research project №К02/79 „Redesign of Academic Journals in Accordance with Impact Factor Indicators and Benchmarks for Achieving the Smart Growth in Modern Society of Knowledge“ within the Research Fund, The aim of the study is to find the existing problems of our scientific publishers. This will support the organization for future cooperation and/or training of the publishers in such a way that more Bulgarian editions to be included in the world system of referecing.
Keywords: impact factor, sociological study, research publications, Bulgarian publishers, international standards for publishing

Изпратената на издатели на научни издания и на някои български университети анкета съдържа три групи въпроси:

  • за издателството и научното списание,
  • степента на информираност на българските издатели за критериите за рефериране на научните издания,
  • свързани с бъдещо сътрудничество с цел покриване на критериите за включване на научното издание в световно известна база данни за рефериране.

Анкетата е изпратена на повече от половината издатели на научни списания и на близо половината от университетите в България. Отговор на поставените въпроси връщат 48 от респондентите. Софийски университет „Св. Климент Охридски“ (СУ) и Нов български университет (НБУ) твърдят, че имат много научни издания, и трудно ще попълнят анкетата. Не постъпи отговор и от университетите в гр. Благоевград, Русенски университет „Ангел Кънчев“, Университет по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в гр. София. От върнатите от издателствата отговори проличава, че те не включват всички издавани от тях научни списания. Анкетата е от типа квотна извадка по метода на отзовалите се.

Получените отговори от университети са 25%, от издателства – 69% и 6% други. Най-голям брой научни издания са съсредоточени в издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“, национално издателство „Аз-буки“ към Министерство на образованието и науката и „Пенсофт“. Преобладават научните издателства от гр. София – 76%. От страната те са съответно 24% от градовете Пловдив, Велико Търново и Бургас.

Сред научните издания, за които е даден отговор, преобладават научните списания – 85.4%. Останалите издания са научни трудове, предимно от международни конференции, които излизат всяка година под едно и също заглавие – 14.6%. На въпроса, в коя област на знанието е научното издание, някои респонденти дават по два отговора, например – в точни и приложни науки едновременно. Това обяснява получените повече от 100% резултати. Най-много са изданията в приложните науки 62.5%, следвани от хуманитарните 31.25% и точните науки 22.9%. Следва да отбележим, че част от издателите неточно класират своите научни списания. Така например издания по аграрни науки са класирани в точните науки, вместо в приложните, а издания в областта на математиката – в приложните, вместо в точните.

Най-интересен от първата група въпроси е дали даденото научно издание се реферира или не. На този въпрос 25% посочват, че научното издание не се реферира никъде, а останалите дават един или повече отговори. Научното списание се реферира на едно място – 11 посочвания; едно от изданията се реферира на 2 места; на 4-5 места – 5 посочвания; от 6-10 места – 6 посочвания, на повече от 10 места – 8 посочвания. Пет от издателите споделят, че издаваното от тях научно списание се реферира в повече от 30 бази данни. Други са по-точни като посочват, къде изданието се реферира, къде се индексира и къде е архивирано. Приоритет при реферирането имат издания в приложни области като медицина, селско стопанство и др.

От отговорите следва, че 14 български научни списания се реферират от SCOPUS, а 11 от Clarivate Analytics (ex-Thomson Reuters). Определена е и степента на обхващането им от Thomson Reuters, в Master Journal List (1 посочване), InCites Journal Citation Reports (7 посочвания, вкл. с импакт ранг) или в Science Citation Index Expanded (3 посочвания). Правени са неуспешни опити научното списание да бъде реферирано от SCOPUS (4 посочвания) или от Thomson Reuters (5 посочвания). Има и такива издания, които са били реферирани от едната от тези световно известни бази данни, но са изключени поради неспазване на критериите.

Едно място на рефериране в хуманитарна област посочват 9 издания – European Reference Index for the Humanities and the Social Sciences (ERIH PLUS). Две места на рефериране, а именно NASA Astrophysics Data System (ADS) и Index Copernicus International, посочва друго специализирано научно издание. Сред списанията, които са реферирани на позиция от 4 до 6 места са посочени AGRIS (International System for Agricultural Science and Technology) (аграрни науки); CAB Abstracts на CABI (аграрни науки, околна среда, ветеринарни науки, приложна икономика, науки за храненето на храните), SeCiMed (биотехнологии, медицина), EBSCO BIOSIS (морфология на животните и човека; цитогенетика), NASA (астрономия), INSPEC (The Database for Physics, Electronics and Computing) (физика, компютърни науки); ВИНИТИ (естествени, точни и технически науки). Без да се изчерпват напълно местата, където българските автори присъстват, може да се обобщи, че от анкетираните в SCOPUS са 29%, в Thomson Reuters и по-точно InCites Journal Citation Reports или Citation Index Expanded 22.9% и в други бази данни 23.1%. Както е посочено по-горе 25% не присъстват в нито една база данни, като при голяма част от тях не са правени опити за включване.

Втората група въпроси целят изясняване степента на информираност на българските издатели относно критериите за рефериране на научните издания. Тук са включени девет въпроса. Първите два са затворени, като са възможни само два отговора – да или не. Първият въпрос е „Знаете ли какви са критериите за включване на изданието за рефериране в SCOPUS на Elsevier?“ Отговор „да“ има 36 посочвания или 75%) и „не“ 12 посочвания или 25%. Втори въпрос „Знаете ли какви са критериите за включване на изданието за рефериране в  Web of Science/Knowledge на Thomson Reuters?“ има отговор „да“ 36 посочвания (75%) и „не“ 12 посочвания (25%). Следващите въпроси изясняват дали издателите добре познават и спазват изискванията.

При следващия въпрос „Как изработвате стратегия за развитие на научното издание?“ могат да се избират до шест възможни варианта. Не отговарят близо 25% от респондентите. Най-много позовавания (35) получава отговора „следим за цитиранията на статии на наши автори“ (73%). Следват много близки по резултат отговори: „намираме членове на редколегията въз основа на Scopus“ с 19 посочвания (39.6%) и „намираме членове на редколегията въз основа на Web of Science“ със 17 посочвания (35.4%). Отново близки резултати имат и следващите два отговора: „получаваме информация за тренда на развитие на научната ни област от InCites“ – 17 посочвания (35.4%) и „стратегията ни е в съответствие с Хоризонт 2020“ – 15 посочвания (31.3%). Нито едно от научните издания, участващи в анкетата, не използва редакторската система SciVerse.  Интерес за анализа представляват и отговорите, дадени на въпроса: „друго какво?“. Тук редакторите на издателство „Аз-Буки“, представляващи девет научни списания отговарят: „в съответствие със стратегията на „Аз-Буки“. Посочени са още следните отговори: „коментираме с колеги от други подобни издания“; „бихме искали да получаваме по-лесно достъпна и събрана информация относно актуалните критерии“; „професионални контакти с колеги от други научни институции“.

Четвъртият въпрос цели да установи доколко издателите са запознати с някои от важните условия за създаване на качествено научно издание. Тук възможните отговори са шест. Всички издания посочват, че имат указание за оформяне на ръкописите. Същевременно следва да се отбележи, че беглия преглед на някои от указанията за оформяне на ръкописите показва, че в тях е наблегнато предимно на необходимостта от спазване на някои формални изисквания. Така например посочва се какъв да е размерът на шрифта, какво да е отстоянието от лявата и от дясната страна, как да се цитира, но не се обръща внимание на спазване на етическите норми. Поради това може да се заключи, че голяма част от тях, всъщност улесняват работата на редакторите на научното издание, но не гарантират качеството му. Следващото важно условие за подобряване на качеството на научното издание е използването на анонимни и независими рецензенти. Това е посочено от 35 издания (73%), докато 27% не използват такава система. Също толкова издания твърдят, че имат международна редакционна колегия (73%), докато останалите са само с българска. Голяма част от изданията имат както печатна, така и електронна версия. Други имат само печатна или само електронна. Броят на изданията с ISBN номер (print) е 43 (89.6%), а онези с ISSN номер (online) – 33 (68.75%). И при този въпрос общият брой на отговорите надхвърля 100, защото издателите имат право да посочат повече от един отговор.

Следващият въпрос „Има ли Вашето научно издание website?“ цели да установи нивото на достъпност до информация. Съгласно отговорите 37 научни издания имат уебсайт на английски език (77%), а 15 и на български (31%). Близък брой отговори се дават за осигуряване на достъп до архив – 35 издания (73%) и за осигуряване на достъп до заглавия и резюмета на статиите – 37 издания (77%). Много издания посочват, че осигуряват достъп до пълния текст на статиите – 37 издания (77%), но след това се уточнява, че това важи само за някои броеве и само за английската версия на уебсайта. Някои издания имат версия само на английски, други само на български, а едва 7 посочват, че нямат уебсайт (14.6%).

На въпроса „Спазва ли Вашето издание международни издателски стандарти?“ има шест възможни отговора. Най-голям брой издания посочват, че статиите в тях са оформени според международно признатите правила – 44 издания (91.6%). Следващите отговори опровергават това твърдение. Така например само 26 издания излизат редовно и по предварително определен график (54.2%), като при едно от изданията се посочва, че всяка година излизат по 1-2 книжки. Още по-малко посочват, че спазват изискването всяка статия да започва с резюме на английски език (abstract) – 21 издания или 43.75%. Други 24 издания отговарят, че резюмето всъщност е след, а не преди статията. Прегледът de visu на част от резюметата показа, че те са кратки и не са достатъчно информативни. След тях няма посочени ключови думи на английски език, което е задължително условие при спазване на международно признатите издателски правила.  Само 27 от изданията (56.2%) осигуряват отпечатъци за авторите на статиите, като няколко от тях дават на авторите си цялото списание. На пръв поглед голям брой научни издания дават изчерпателна адресна информация за всеки автор на български и на английски език.  Това са 38 издания или 79.2%. По-нататък се пояснява, че това се отнася само за гостуващите автори и за тези от чужбина (при две от изданията), а други три посочват, че информацията не е изчерпателна, докато в 10 издания изобщо не се дава информация за авторите. Две от изданията споделят, че имат проблеми със спазването на всички изисквания. Едното от тях има затруднения при администрирането на издателската дейност поради изцяло чуждоезиковия характер на изданието; неспазването на сроковете от страна на рецензенти и на автори; липсата на допълнително финансиране на дейностите по издаването – редакторска, преводаческа, рецензентска. Друго издание посочва, че има само един редактор, който се занимава с редактиране, печатница, фактури, изпращане до абонатите, среща с авторите и всичко останало.  Ето защо е трудно да се спазват всички международни издателски стандарти.

На въпроса „Кои от посочените по-долу изисквания спазвате при оформлението на първата страница на всяка статия?“ са предвидени пет възможни отговора.  Най-много посочвания събира формулировката: „над статията се дава пълното библиографско описание на източника, в който тя се намира – заглавие на списанието, годишнина, книжка, начална страница, година“ – общо 42 отговора (87.5%). Прегледът на някои от изданията показва, че това не е съвсем вярно. Има случаи на пропусната годишнина, не посочване на начална страница на всяка статия или на съвсем кратки сведения. При 41 от изданията (85.4%) авторите на статиите са посочени само с техните имена, без титли, а при останалите 7 (14.6%) те са дадени с титлите.  Отговорът –  „заглавието на всяка статия е достатъчно информативно“ (на български и на английски език) дават 36 издания (75%), но след това част от тях поясняват, че то е само на английски или само на български. По отношение на местоположението на резюмето, както беше посочено по-горе също има отклонения. При половината издания то е след, а не преди статията. Важно отклонение от правилата е и факта, че има издания, в които след резюмето, не се посочват ключови думи  на английски език.

Последният от втората група въпроси е „Каква е използваната от Вашето издание система за цитиране в статиите?“ с възможни седем отговора или комбинация между тях. Най-много посочвания има за формулировката: „в списъка с литература има пълни библиографски посочвания по реда на цитирането им в текста“ – 37 или 77%. На второ място по брой на отговорите е твърдението: „използва се системата Харвард с посочване на фамилиите на авторите и годината на публикацията вътре в текста и пълно описание в списъка с литература“ – 26 издания (54.2%). На трето място се нарежда отговора: спазваме БДС за цитиране на използваните източници – при 15 научни издания (31.3%). По-малко на брой отговори събират формулировките: „цитира се под линия“ – при 12 издания (25%);  „ползване на endnote web“ – при 9 научни списания (18.8%) и „всеки  автор сам избира начина на цитиране“ – при 7 издания (14.6%). Само при три издания се цитира само с латински букви като след всяко описание се посочва езика на текста  (6.25%). По отношение на цитирането повечето издания комбинират две формулировки: например „системата Харвард с пълно описание в списъка с литература по реда на цитирането“.

Третата група от въпроси са свързани с бъдещо сътрудничество с цел покриване на критериите за включване на научното издание в световно известна база данни за рефериране. Първият от тях е „Имате ли желание да работите за това Вашето издание да бъде включено за рефериране в SCOPUS на Elsevier в Европа и Web of Science/Knowledge на Thomson Reuters в Америка?“ На този въпрос само пет издания дават отрицателен отговор, а 15 – вече се реферират. Останалите 28 научни издания дават положителен отговор (58.3%).

При следващия въпрос издателите могат да изберат една или повече от посочените пет теми, свързани с подобряване на изданието им. Най-много – 12 издания (25%) – избират формулировката: „да научат, как да се спазват международните издателски стандарти“. Нито един от издателите не се интересува, как се цитира. С еднакъв брой отговори – 5 (едва 10.4%) са формулировките: „как да се оформи първата страница на всяка статия“; „как да се направи успешно резюме на статия“ и „как да  се организира система от анонимни и независими рецензенти на статиите“. Не дават отговор 29 издания (60.4%). Има и посочени различни от дадените формулировки. Заслужава да се отбележат следните отговори: „как да се повиши цитируемостта на статиите/изданието“; „как да се наложат алтернативни измерители и рангове, извън монопола на IF“; въпроси, свързани с авторско право; научно-етични аспекти на издаването на научни авторски статии; как да се намери алтернативно финансиране за изданието; какви са критериите за получаване на IF в SCOPUS на Elsevier в Европа и Web of Science/Knowledge на Thomson Reuters в Америка; доколко добре е и дали е необходимо част от информацията да се публикува на български език, например на интернет страницата.

Трябва да се отбележи, че информация на по-голяма част от зададените от издателите въпроси може да се намери на уебстраницата на проекта и/или в издадените Наръчник за издателите [1] и в Наръчник за авторите [2]. Познаването на интересите на респондентите е ценно и значително ще подпомогне разпространяването на систематизираната от нас по тематиката на проeкта информация сред заинтересуваните.

При третия въпрос „Каква форма за съвместна работа с цел подобряване на списанието предпочитат издателите?“ са дадени шест възможни отговора или комбинация между тях. Не дават отговор 19 от научните издания (39.6%). С най-голяма подкрепа е формулировката: „ползване на обучителни материали на уебсайта на проекта“ общо 20 посочвания (41.7%). На второ място са предпочитанията за безплатно ползване на платформата на Scholar One на уебсайта на проекта – с 15 посочвания (31.3%), а на трето – организиране на лекции/курсове – с 10 посочвания (20.8%). С по 7 посочвания са останалите две формулировки: „онлайн интерактивно обучение и презентации на правилата за международни стандарти в издаването“ (14.6%). При този въпрос също има допълващи отговори: „необходимо е да се провеждат PR мероприятия и научен маркетинг“, „в която и да е форма да участват и специалисти от чужбина“.

Последният от третата група въпроси е „Каква продължителност и тип обучение предпочитате?“ На него не дават отговор 19 от научните издания (39.6%). С най-голяма подкрепа се ползва формулировката – синтезирано първо обучение, следвано от задаване на въпроси след време – 12 отговора ( 25%). На второ място е формулировката – on line интерактивно обучение, само когато имаме въпрос – 10 издания (20.8%). Почти равен брой получават формулировките – кратко и дистанционно обучение – 5 издания и обучение лице в лице до пълно изясняване на въпросите – 4 отговора. Нямат представа какво да предпочетат двама от участниците в анкетата.

Заключение

Отговорите на българските издатели показват заинтересованост от подобряване на изданията и повечето активно работят за това. Проличава, че от анкетираните най-големи успехи имат БАН, „Аз-Буки“ и „Пенсофт“. И това не е случайно. Те разполагат с по-голям брой и опитни редактори, както и с повече автори на научни статии. Част от техните издания вече се реферират, а други предстои да бъдат реферирани от едната или и от двете световно известни бази данни. Забелязват се значими постижения при университетски издания от точните и приложни науки като медицина, селско стопанство, химия.

При хуманитарните издания се случва честа смяна на редактори и това е една от основните причини анкетата да не бъде попълнена. При множество университетски издания е неясна периодичността, променят се заглавия. Следва да се отбележи, че на преден план в университетите за разлика от научните институти е обучението, а не научноизследователската дейност. Това предопределя и по-малкото време за изследвания и създаване на качествени научни статии. Накрая, но не на последно място учените публикуват не само в български научни издания.

Не без значение е и фактът, че част от публикациите на българските автори се реферират в повече от една база данни. Това говори за видимост на нашите научни резултати. От друга страна не може с мълчание да се отмине факта, че има научни списания, които са реферирани в световните  бази данни SCOPUS или Web of Science, но в последствие са изключени, често поради неспазване на международните издателски правила. Това дава основание да се работи в посока по-добро запознаване на издателите с тези правила, които са формални, но задължителни. Съществуват и немалко на брой академични издания, които нямат система за рецензиране на изпратените им за публикуване статии. Тези и други допускани от нашите издания пропуски могат и следва да се избягват, ако редакторите се стремят да подобрят имиджа на издаваното от тях списание. В рамките на проекта се предвижда да се създаде онлайн платформа в помощ на автори и издатели, а това ще доведе до повишаване на видимостта на българските научни изследвания.

Списък на използвана литература

Стойкова, Добринка, Румелина Василева и Цветелина Димитрова. Наръчник за успешно публикуване на български автори в списания с импакт фактор.// С., За буквите – О писменехь, 2015, 195 с.

Стойкова, Добринка, Румелина Василева и Цветелина Димитрова. Наръчник за получаване на импакт фактор и измерване на напредък за издатели.// С., За буквите – О писменехь, 2015, 142 с.

Уебсайт на проекта „Редизайн на академически издания в съответствие с индикаторите за импакт фактор и показатели за постигане на интелигентен растеж в съвременното общество на знанието“ http://redesign-impact.unibit.bg/

Ning Ning. Effective Manuscript Process for Journals. // Building World-class Academic Journals, Seminar, Chiang Mai University, 4 April 2014. URL: <http://images.info.science.thomsonreuters.biz/Web/ThomsonReutersScience/%
Sharrocks, Jo. A Guide to Getting Published. Offender Health – Who Cares, Who Commissions, How Do We Make It Better? // RCGP Learning, Offender Health Conference, Presentations, Emerald Group Publishing Limited, March 2013. URL: http://www.rcgp.org.uk/learning/presentations.aspx


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*