Libraries Opening Paths to Knowledge: Впечатления от годишната конференция на LIBER, Хелзинки, Финландия

increase font decrease font
12345 (3 votes, average: 5,00 out of 5)

Libraries Opening Paths to Knowledge: Впечатления от годишната конференция на LIBER, Хелзинки, Финландия.

Libraries Opening Paths to Knowledge: Impressions from the annual conference of LIBER, Helsinki, Finland.

Радостина Тодорова
rtodorova@nbu.bg

Нов български университет
New Bulgarian University

 

Резюме: Споделени са впечатления от 45-тата годишна конференция на LIBER, проведена в Хелзинки, Финландия, под наслов „Libraries Opening Paths to Knowledge“. Отворената наука е основна тема на конференцията. В докладите са засегнати проблеми като достъп до научни изследвания, управление на научно-изследователски данни, новата роля на академичните библиотеки, превръщането им в лаборатория, както и поглед в бъдещето – какво ще се случи с библиотечните стелажи през 2025 г. Част от статията описва посещение на най-голямата академична библиотека във Финландия, тази на Университета на Хелзинки.

Abstract: Impressions are shared from the 45th annual conference of LIBER. It was held in Helsinki, Finland, under the title „Libraries Opening Paths to Knowledge“. Open Science is a main topic of the conference. The reports address issues such as access to research studies, managing research data, the new role of academic libraries, turning them into a laboratory, as well as a glance into the future – what will happen to library shelves in 2025. Part of the article describes a visit to the largest academic library in Finland, this of the University of Helsinki.

Библиотеката на Нов български университет взе участие в 45-та годишна конференция на Асоциация на европейските научни библиотеки (Ligue des Bibliothèques Européennes de Recherche: Association of European Research Libraries (LIBER). Годишната конференция на LIBER е едно от най-важните събирания за библиотечни специалисти в Европа, тъй като асоциацията е основана през 1971 г. и включва повече от 402 национални, университетски и други библиотеки от над 41 страни. През 2016 г. конференцията премина под надслов „Libraries Opening Paths to Knowledge“ и се проведе от 29 юни до 1 юли в Хелзинки, Финландия. Нейни организатори са Финландска асоциация на научните библиотеки, Национална библиотека на Финландия и библиотеката на Университета на Хелзинки. В работата на конференцията, продължила три дни участваха над 541 делегати, представители на 157 библиотеки от 35 страни. Традиционно, конференцията има няколко пленарни доклада множество паралелни сесии, на които бяха представени общо 41 презентации, а само в постер-сесията бяха включени 20 постера. Забавна статистика, предоставена от организаторите, е че по време на конференцията са изпити 3200 чаши кафе и са публикувани 4300 вдъхновяващи туита, като този на Президента на университета на Хелзинки, който гласи: „Научните библиотека са ключови играчи в прехода към отворена наука, а отворената наука е ключ към прехода към плодотворно научно-изследователско пространство“.

Силен старт на конференцията даде със своето изявление Кристина Хормия, настоящ Президент на LIBER, а именно „Академичните библиотеки имат роля в насърчаването на отворената наука, в постигането на по-голяма прозрачност, по-качествени изследвания, по-високо ниво на ангажираност на гражданите, както и ускоряване темпа на развитието на науката чрез иновации, основаващи се на улеснен достъп и ползване на данни. Библиотеките са основни участници, без които отворената наука не може да се състои.“

Темата за отворена наука, бе една от основните теми на конференцията. Отворената наука е движение, което прави научните изследвания, данните и разпространението им достъпни за всички граждани на обществото, били те любители или професионални учени. Тя обхваща практики, като отворено публикуване на изследвания, кампании за свободен достъп, насърчаване на учените да споделят и като цяло улеснява публикуването, оповестяването и достъпа до научното познание. В презентацията си Ритта Майяла, Финландска Академия, представи проучване за нивата на навлизане на културата за отворена наука във висшето образование на Финландия, проведено през 2015 г. сред 38 участници. Наред с това тя постави и акцент върху:

  • Мотивацията и вдъхновение на отделните организации и хора;
  • Работа с мрежи и преодоляване на различията между отделните мрежи;
  • Предлагане на инфраструктура, услуги и компетентност.

Проблемите на политиките на различни университети от Европа и Америка за достъп до данни от научни изследвания бяха представени в презентация на Лорънс Хортън, London School of Economics and Political Science. Тези политики са набор от принципи, които установяват правилата за управлението на научните данни. В политиката за данни трябва да са залегнали решенията на стратегически въпроси, като например достъп до данни, правни въпроси, събиране и съхранение на данните и др.

Именно управлението на научно-изследователските данни бе обект на Маайки Меселинк и Майке Йетен, от Radboud University. В библиотеката на Radboud University действа бюро за услуги, което насочва изследователите през всички фази на жизнения цикъл на научно-изследователските данни, като представя тази си дейност на уебсайта, чрез редовни обучения на докторанти и нестандартни работилници. Библиотеката активно допринася за интегрираното съхранение на данни и споделянето им в информационната система на университета CRIS. Резултатът е създаването на едно място за обслужване на изследователите, което обхваща архивиране и регистриране на данни от изследвания, регистрация на публикации и качване на пълния текст и др. Библиотеката предоставя подкрепа и обучение, по отношение на научни данни и управлението на публикуването, като по този начин се утвърждава като стабилен фактор управлението на научно-изследователските данни за научните изследвания и проекти в университета. Според авторите, развитието на този модел се счита за иновативен за холандските стандарти, тъй като подкрепя изследователите с:

  • Създаване на индивидуален план за управление на данните;
  • Издирване на съществуващи данни;
  • Разрешаване на етични въпроси;
  • Надеждно събиране и съхранение на материалите за изследванията;
  • Архивиране на данни, включително документи и метаданни;
  • Подкрепа за спазване на изискванията на финансиращи организации, университета или издатели;
  • Организиране на семинари, индивидуална подкрепа и обучение.

Новата роля на академичните библиотеки бе доразвита в презентацията на Марго Бергер и Биргит Шмит от Университета в Гьотинген. Те акцентираха върху функцията на библиотеката за свързване на интегритета на научните изследвания с отворената наука. Интегритетът на научните изследвания е свързан с извършването им съгласно най-високи и строги професионални стандарти. Според авторите, академичните библиотекари могат да подкрепят тази крехка „екосистема“. Именно разработването на актуални стандарти за почтеност в изследванията и предоставяне на практическа информация авторите виждат нова роля за академичните библиотеки. Като не на последно място според тях, е необходимо да се работи върху идентифицирането на специфични умения, които създават възможности за библиотекарите да работят съвместно с изследователите. Именно по този начин би се осъществило приобщаването на учените към отворената наука.

Ларс Бънау, от Датския технически университет, представи превръщането на библиотеката в жива лаборатория, където студенти, изследователи и предприемачи могат да разработват, тестват и демонстрират SMART технологии. Данните от провеждането на тези научни изследвания или експериментални студентски проекти, могат да допринесат за оптимизиране на вътрешния климат, осветлението, акустиката и следователно до подобряване на условията за обучение. Според автора, този вид трансформация ще подобри:

– обучението в университета,

– библиотечното обслужване и самите услуги, като допринесе за тяхната ефективност,

-сътрудничеството с научни работници, преподаватели, студенти и външни организации от бизнеса.

Предсказание за това, какво ще се случи с библиотечните стелажи през 2025 г. направи Коен Уалдерс от Университета Утрехт. Той е изследвал статистически данни, след което установява, че намаляват значително колекциите на свободен достъп в приложните и естествените науки. В социалните и хуманитарните науки, също има спад, но той не е значителен. Освен това той дефинира и различни модели на заемане на литература при преподаватели и студенти. Неговите изводи са, че библиотеката ще продължи да предоставя достъп до традиционните формати, но трябва да създава вдъхновяваща и стимулираща среда, както за студентите, така и за преподавателите, като насърчава използването хартиените и електронните формати.

Снимка 1. Фасадата на новата сграда на библиотеката

Снимка 2. Поглед нагоре от централното фоайе.

Традиционно, в края на конференцията домакините предлагат посещения в няколко библиотеки. Моят избор бе Библиотеката на Университета на Хелзинки, покрай чиято нова страда вече бях минала няколко пъти. Това всъщност е най-голямата академична библиотека във Финландия и се намира в историческия център на града. Новата сграда на библиотеката се нарича Kaisa-talo и е завършена през 2012 г. Тя е проектирана от архитектурно студио „Anttinen Oiva Architects“ и е носител на шест архитектурни награди. Новата сградата се вписва изцяло в градската среда със своята тухлена фасада, но предизвиква любопитство и възхищение със съвременните си извити елементи.

Общата площ на сградата е около 15 000 кв.м., които са разпределени на седем надземни и четири подземни етажа. Библиотеката е проектирана така, че да предложи широка гама от услуги за голям брой студенти. Тя разполага със стотици уютни места за самостоятелна и колективна подготовка.

Тук се помещават колекциите в областите на хуманитарните и социалните науки, които надминават 1,5 млн. тома. Електронните ресурси на библиотеката са достъпни навсякъде, като потребителите могат да ги ползват и отдалечено. През отделните семестри тази библиотека се използва от повече от 8000 читатели на ден.

Централното фоайе е изпълнено с дневна светлина, благодарение на уникално архитектурно решение за изпълнение на отделните етажи (снимка 2). Там са разположени бюрата за информиране, терминали за достъп до библиотечния каталог (снимка 3), терминали за самостоятелно заемане и връщане на документи (снимка 4), както и системата за автоматизираното им разпределение (снимка 5).

Снимка 3. Терминали за достъп до библиотечния каталог.

Снимка 4. Връщане на заета литература.

Снимка 5. Система за автоматизирано обслужване.

Отделните етажи са оборудвани с комфорти места за четене (снимка 6), копирна техника  и инфоточки (снимка 7), както и с малки зали за индивидуална или колективна работа.

Снимка 6. Читателски места за релакс, ориентирани спрямо притока на естествена дневна светлина.

Снимка 7. Инфоточка.

Снимка 8. На етажа с периодични издания.

На етажа, където е разположена текущата периодика (снимка 8), също е създадено уютно пространство за четене и отмора. Тук се намират вендинг машини за храни и напитки. На разположение на посетители през лятото е и чудесна тераса с панорамен изглед към града.

Това са само една малка част от впечатленията от проведената годишна конференция на LIBER в гостоприемния Хелзинки, град в който всички се радваха на лятното слънце, което се бе показало само преди няколко дни и едновременно с това се продаваха най-различни сувенири с лика на Дядо Коледа.


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*