Библиотеките трябва да станат предприемчиви, да се отърсят от идеологиите, да се реставрират…

increase font decrease font
12345 (4 votes, average: 4,00 out of 5)

Интервю с Веселина Василева, директор Издателски център на Нов български университет

 

Веселина Василева е родена на 29 юни 1974 г. в София. Завършила е „Българска филология” в СУ „Св. Климент Охридски”, докторант е в програмата по семиотика на Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания на Нов български университет и е специализирала лингвистика и семиотика в университета в Бремен, Германия. От 1999 г. е редактор на вестника на Нов български университет – „Университетски дневник”. От 2001 г. е директор на Издателския център на НБУ. Съставител и автор е на различни университетски издания – „Защо сме различни?”, „Нов университет за един нов свят. Образи и свидетелства”, както и на уебстраниците на Райна Кабаиванска (www.rainakabaivanska.net), професор Богдан Богданов (www.bogdanbogdanov.net), Вера Мутафчиева (www.veramutafchieva.net). Интересите й са в областта на литературната теория, моделите за интерпретация, старогръцката литература, уебструктурите и масовите комуникации.

 

Издаването на книга е процес на съвместна дейност с автори, съставители, преводачи, редактори. Какви качества трябва да има човек, за да успее да извлече от всички тях най-ценното и да създаде добър продукт?

Първото, което трябва, е – да не се бои от разнообразието – също както е девизът на Нов български университет, защото издателската работа, наистина събира различни хора (и характери), изисква различни познания – но пред това – да отговоря, че е необходимо издателят да може да работи в екип, предпочитам да избегна този „мениджърски термин”, като обясня процеса на самата работа. Първото важно качество е фантазията, защото една книга изисква да си и математик, но и художник, да имаш точно око, но и да си добър интерпретатор и бързо да разбираш – представяйки си все още ненаправената книга, такава каквото тя ще бъде. Освен това, издателят трябва да разбира любовта на автора-съставителя-преводача към неговия текст и да му помогне той да придобие образ, да се визуализира, да се превърне наистина в това, което той е очаквал. Отношението към текста поражда и един особен вид отговорност – да искаш една книга да стане хубава – ако във всеки по линията на правене на една книга я има тази отговорност, породена от разбирането на обичта към текста – книгата става. Понякога – книгата не става, не защото екипът не е бил налице.

За качествата на продукцията на университетското издателство говорят номинациите за наградата “Христо Г. Данов” три поредни години, специалната награда на Съюза на българските книгоиздатели за 2004 г. Често издания на университета оглавяват листи в медиите. Как се поддържа такова ниво?

Имам любима реплика от един филм, която би отговорила добре на въпроса “как се поддържа това ниво”: „Работа, работа, ориз…”. Издателството е една от най-важните структури в един университет – пряко ангажирана с учебния процес и с научноизследователската политика. Когато университетът е нов и не дължи престижа си на времето – върху издателството пада и тежката задача да поеме рекламно-информационната продукция. Тези три големи страни на университетската дейност – обучението, изследването, връзката с външната среда се отразяват пряко и върху конкретната ни работа и тъй като издателската продукция е един вид визуализираният университет – всъщност ние сме толкова добри, защото университетът е толкова добър. И освен това … имаме и две големи награди за уебстраниците на професор Богданов Богданов и Райна Кабаиванска – които са част от нашите уебиздания.

Издателският център поддържа архив на своята продукция? Какво представлява той?

Архивите са много интересно нещо. Отначало просто подържахме архив, събирайки книгите, които сме издали, както и техния електронен вариант. Постепенно обаче архивът ни придоби друг облик – пазим всички неща, които един ден биха разказали историята на съответната книга и дори, чрез нея – историята на целия университет. В архива ни могат да се намерят подарени оригинални илюстрации, фотографии, благодарствени писма, автографи. Например покрай брошурите за майсторските класове на Райна Кабаиванска и Милчо Левиев имаме техни оригинални послания към НБУ, имаме автограф от Волфганг Изер, от Вера Мутафчиева, от Рорти. Архивът на издателството е като кутийка със скъпоценности. Освен това за някои от книгите пазим целия процес на работа – коректурите с оригинални поправки, промените във снимките, в текстовете – човек може да види нагледно как се е родила книгата, откъде е тръгнала. Открихме и пазим и един брой от първата книга издадена от НБУ, още преди да е съществувало издателството – “Теология на литургията, теология на символа”, издадена през 1992 г., съвместно с Папския институт за Изтока в Рим. Може би най-пълният и жив архив и на самия Нов български университет се пази в Издателството.

На какви критерий е необходимо да отговаря една книга, за да бъде преиздадена?

За да бъде преиздадена една книга – отговорът е лесен и категоричен – трябва да бъде продадена. Имаме много книги, които свършват толкова бързо, въпреки че сме ги издали и в големи тиражи и въпреки че сме ги издавали няколко пъти в големи тиражи… Хората определено ни познават и търсят все повече, при това не само книгите ни по икономика – НБУ е сигурно сред най-големите издатели на икономическа литература в България – но и книги като „Бели облаци”, албумът „Васил Стоилов”, „Университетът – особен свят на свобода” на професор Богданов, книгата за Райна Кабаиванска, книгите ни по психология – въпреки че пазарът е затрупан с книги в областта на психологията, книгите ни по кино… всички те са много търсени и ценени. Има много книги, които са включени в конспектите на различни специалности във всички университети и в един момент дейността ни се разширява така, че преиздаването става една много голяма отговорност. Затова – преиздаваме книгите, не просто, които са продадени, а които трябват.

Асоциация “Българска книга” организира Софийски международен панаир на книгата, Салон на книгата във Варна, Празник на книгата по случай 24 май, отново в София. Присъства ли издателството на тези изложения? Какви са добрите и кои негативните страни на подобни събития у нас?

Участваме само в Пролетния и в Коледния панаир, които се организират от асоциация „Българска книга” в София и сме доволни, защото книгите ни се търсят. Панаирите са особено удобни за големите областни библиотеки, които използват панаирите, за да попълнят колекциите си с нови книги. Библиотеките купуват много книги от нас, а и много книги даряваме. Това е добрата страна. Лошите страни обаче са много повече – университетските издателства или просто не участват, защото бюджетите им не позволяват, или участват съвместно с издателства с друг профил – и университетската книга се скрива из между безброй комерсиални книги. Почти на всеки панаир сме единственото университетско издателство като самотно цвете сред копривите на процъфтяващия издателски бизнес в България. Липсата на силна университетска издателска общност не прави впечатление на никого, по същия начин както ДДС-то върху книгите не прави впечатление на тези, на които трябва да прави впечатление. Както се казва обаче: „Продължаваме да държим фронта!”

Издателският център поддържа връзки с редица външни институции като издателства, литературни агенции, книгоиздателски асоциации и редица други. За нашите читатели ще е интересно да разберат как издателството работи с библиотеките? Какво ги отличава като клиент?

Библиотеките наистина са клиент, на който ние много държим, защото една книга най-дълго време оцелява в библиотеката – и освен че се пази в библиотеката, тя се и популяризира от библиотеката. Разбира се ние най-много работим с Библиотеката на НБУ, за която напълно обективно може да се каже, че е най-модерната библиотека в България, най-гъвкава и обърната към читателите. В Библиотеката Издателството на НБУ разполага със своя изложбена площ, където всички НБУ-издания могат да бъдат видени на едно място. Библиотеката в НБУ се прави от книги, които са необходими на студентите и преподавателите в НБУ – а това дава нещо лично на профила й. Освен това, Библиотеката на НБУ, запазвайки книгите от старата библиотека на АОНСУ вече е показала отношението си към книгата – тя се грижи за книгите – в буквалния дейностен смисъл на думата. Не е чудно, защо толкова много хора даряват книгите си на нашата библиотека – личните библиотеки на Магдалина Станчева, Вера Мутафчиева, Александър Фол, Георги Михайлов, Иван Саръилиев – има дори библиотеки, дарени от чужденци – в Библиотеката на НБУ заживяват наново, с тях се работи, не остават просто архив. Често пъти Издателството на НБУ прави фототипни, а също и нови издания на някои от ценните книги, дарени на НБУ. Така, че работата ни с Библиотеката на НБУ надхвърля традиционната дейност, свързваща библиотеките и издателствата.

Поддържаме добри отношения и с Народната библиотека “Св. Св. Кирил и Методии”, която освен, че се грижи за националния депозит на НБУ-изданията, често пъти се обръща към нас с молба за депозиране на книги, за които има интерес в чужбина и така реализираме един доста добър международен депозит.

Интересът и популярността на книгите ни са големи, защото доста често се случва да получаваме писма от чуждестранни библиотеки, които искат да си купят от нашите издания. Така работим лично с Националната библиотека в Атина, с Националната библиотека във Вашингтон, с Библиотеката в Париж и др.

Добър наш клиент са областните библиотеки – едни от най-дейните в страната, които постоянно следят каталозите ни с нови книги. Те купуват от всички издания, а за нас е радост да даряваме някои от изданията си именно на тях. Даряваме също така книги на различни училищни библиотеки, а също и на библиотеката на Софийския университет.

Това, което отличава библиотеките като клиент е тяхната некомерсиална активност.

Има ли разлика в работата с различните по тип библиотеки?

Има. Библиотеките, които са по-малки и които са “по-недържавни” винаги са по-активни и с тях се работи по-лесно. Ако трябва да направя класификация – на първо място слагам Библиотеката на НБУ (която вече обаче е много голяма библиотека), на второ място областните библиотеки, след които идва Народна библиотека, в която някои процеси все още протичат доста тромаво: например ISBN номер може да се получи само по електронната поща, а получаването на ISSN номер понякога дори може да приключи с неполучаване, след дълго чакане – с месеци… след това се нареждат другите големи държавни библиотеки, които никога не са осъществили контакт с нас, никога не са ни искали книги и които живеят единствено и благодарение само на утвърдения държавен депозит… Така, че в един момент, а той може би вече е настъпил, малките библиотеки, грижещи се предимно сами за себе си, ще станат по-добрите библиотеки, по-търсените, по-богатите – какъвто е и случаят с Библиотеката на НБУ.

Голяма част от библиотеките поддържат статистика за ползваемост, знаете ли за това и бихте ли я използвали?

Това ще да е нещо, което се поддържа много тайно от библиотеките щом досега ние не сме го използвали. Но то безспорно ще е от полза. Няма по-добър фактор от „най-четената книга”. Разбира се тук има и друг момент – библиотеките поддържат ли статистика на ползвателите-читатели?

В голяма част от държавите, членки на Европейския съюз, над 50 % от издателската продукция се закупува от библиотеки. По една или друга причина в България, те са клиент, но не от такъв ранг. Какво трябва да се направи, за да бъдат библиотеките актуални за читателите, въпреки икономическата криза и демографския срив?

Държавата трябва да си обича библиотеките – тук включвам и библиотеките, които се грижат сами за себе си и които са добри благодарение и само на собствената си работа, която никак не е лесна – визирам отново библиотеката на Нов български университет. Иска ми се да отговоря по-конкретно – да кажа: “министърът да обича библиотеките” и още по-конкретно – “читателят да обича библиотеките” и когато държавата не поддържа библиотеката, читателят да вдига революция. Разбира се, това е утопия и няма как да се случи сега в България. Но аз съм сигурна, че с времето, един ден, библиотеките в България ще могат да купуват толкова книги колкото пожелаят и да се превърнат в истински книжовни центрове – такива каквито са били още в древността и това се е подпомагало от всички страни. Всъщност и библиотеките трябва да обичат себе си, да работят повече за това, което им е необходимо. В голяма степен въпросът е свързан и с народопсихологията, отношението към библиотеките в България по някакъв начин прилича на отношението към църквите, в голяма степен това отношение е повлияно от едно не много хубаво и свободно минало. Библиотеките трябва да станат предприемчиви, да се отърсят от идеологиите, да се реставрират, да запознаят децата със себе си. Да станат място, в което всеки може да влиза.

Как виждате бъдещите взаимоотношения между библиотеки и издателства?

Като в горния въпрос. Библиотеките да купуват 50 % от издателската продукция, (което ще означава в голяма степен, че и държавата е развила отношение към библиотеките). Дотогава обаче издателствата ще е добре да даряват на библиотеките 50 % от издателската продукция, (за да покажат как се прави това отношение).

 

Интервюто взе Гергана Мартинова, гл. ред. сп. Библиосфера


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*