Духът на отминалото време

increase font decrease font
12345 (1 votes, average: 5,00 out of 5)

Петър Цонов

Скоро попаднах на забележителна книга – “Спомени и студии”1 на Иван Гешов2. Впечатлен съм от духа й на отминало време, съдбоносно за България. Това е книга с историческа стойност, съдържаща факти и коментари за изграждането на нашата държава, борбите за черковни правдини, Съединението, устройството на банки и спестовни каси, задруги и градинарски дружества, земеделски имоти, данъци и бюджет.

Ето някои откъси, без коментар…

За българските градинари, напускащи страната, Иван Гешов споделя: “Не лишавайте вашето отечество от едни добри синове, не лишавайте вашите синове от едно хубаво отечество, дето животът и хората могат да имат недостатъци, но дето вашите чада по-лесно ще научат онова трудолюбие, онова задружно работене и ония домашни добродетели, които ще направят тяхното щастие, както са направили и вашето. Не напущайте ваша България, не напущайте вашето дружествено устройство, ако искате и Божията благодат да не напуща вашите челяди”3.

В студията “Богатството на България” се спира основно на приходите, движимите, недвижими имоти и външната търговия: ”Цялото ни население на 1 януари 1888 е било 3 154 875. Ако предположим, че то се е увеличило от тогава насам с 150 000 души, и вземем кръглото число 3 300 000, то тогава се пада годишен приход по 250 лева, колкото е горе долу приходът на душа в Русия, а нещо по-долу от оня в други земеделски страни, като Италия, Португалия, Испания и Гърция”4. В заключение призовава: “Стига сме правили само шум; време е да повършим и малко работа. От сега нататък подобрението начините на производството ни и отварянето на пътищата за износа на произведенията и изделията ни, трябва да съставляват постоянна грижа, главната задача на нашите държавни и обществени деятели”5.

Вестници като Б а л к а н с к а  з о р а  и  Ц е л и н а, които нямат никакъв интерес да представляват това положение по-лошо, отколкото си е, няколко пъти са се занимавали с въпроса, колко произвежда един наш обикновен земеделец, колко плаща за данък и пр., и колко му остава чист приход за прехрана. И колчим са разисквали тоя въпрос, много неотрадни картини са рисували по благосъстоянието на нашата работна маса6.

Време е, новото министерство на земеделието да се въодушеви от спасителното Сократово п о з н а й  с е б е си и да назначи една веща комисия, която да ни осветли върху материалното ни положение и да ни достави основа, върху която да положим мерките за повдигане на благосъстоянието на населението и едно ново, равномерно и справедливо разпределение на данъците ни. Каквито издирвания, обаче да се правят, те за жалост няма да докажат, че икономическото ни положение е тъй цветуще, щото да оправдава увеличението на държавните ни разноски с 126 % и да извинява в една бедна страна разкоша на един стомилионен бюджет7.

Трябва да се тури край и на други две злини, които докараха Гърция до банкрутство, които ще навлекат беди на Сърбия, които заплашват и нашето бъдеще. Първата от тия две злини са свръхсметните кредити. Ние видяхме, какви обезпокоителни размери са взели и у нас тия кредити от съединението насам. В 1888, 1890 и 1891 са били по 20 милиона лева на година, а в 1892 са се възкачили и на 26 милиона… Но независимо от тоя юридически въпрос, това което трябва да ни плаши, е извънредната леснотия, с която събранието вотира тия извънредни кредити, без да се погрижва, с какви приходи ще се покриват те8.

При всичката наличност на тоя член от един закон от сумата 30 050 000 лева номинални, които сме взели срещу казания заем, ние сме употребили само около 4 и 5 милиона за направата на линията София-Перник. Част от остатъка може да се намира в държавните ковчежничества, но за никого не е тайна, че голямата част е била употребена за други платки и, следователно, отвлечена от своето специално предназначение. Отвличането на заеми от специалното им назначение е била хлъзгавата урва, по която Гърция се е пързулнала и сгромолясала в незавидната финансова яма, в която се намира днес9.

В студията “Данъците и бюджетът”, публикувана в “Юридически преглед” през 1898, Иван Гешов започва така: “В нашата хубава България, ако вярваме последното преброяване, направено в 1893, има 113 968 къщи с един само прозорец. Според същото преброяване 470 154 прозорци на нашите и тъй мрачни жилища, били запушени с книга. Население, което от сиромашия не вижда хубава България освен през един само прозорец – което от немотия употребява книгата, не да се осветлява с нея, а да затулва и тъй оскъдната Божия светлина – има струва ми се, право повече от всичко друго да иска от своите представители и публицисти отчет по двата за него особено жизнени въпроси – въпросите за данъците и бюджета10.

Всичко това ме кара сериозно да се замисля. Припомням си думите на Сервантес “Ние сме деца на своите дела”. Тези думи и публицистиката на Иван Гешов ми звучат актуално и се упреквам, че рядко намирам време да пия чиста вода от старите литературни извори.


1Гешов, Иван Евстратиев. Спомени и студии. С., 1928, с. 393.
2Преди две години се отбелязаха 160 г. от рождението на Иван Гешов (1849-1924 г.). Неговият житейски път оставя трайни следи в новата българската история – два пъти министър-финансист (1886 и 1894-97 г.), директор на Българската народна банка (1884-1886 г.), политик-лидер на Народната партия (1901-1920 г.) и Обединената народопрогресивна партия (след 1920 г.), два пъти председател на Народното събрание (1901, 1913 г.), министър-председател (1911 – 1913 г.) и председател на Българската академия на науките.
3Пак там с. 276.
4Пак там с. 344; Италия 268.00 лв., Португалия 278.00 лв., Испания 285.00 лв., Гърция 295.00 лв.
5Пак там с. 352.
6Пак там с. 365.
7Пак там с. 366-367.
8Пак там с. 369.
9Пак там с. 370.
10Пак там с. 385.


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*