Какво подобрихме в услугите за хора с нарушено зрение?

increase font decrease font
12345 (1 votes, average: 5,00 out of 5)

Интервю с Ивайло Маринов – координатор на библиотечни услуги за незрящи

Здравей Ивайло, ще бъде интересно за читателите на нашето списание да разберат повече за теб…

Живея в София от близо 23 години. Тук съм завършил и средното си образование. Завърших училището за деца с нарушено зрение, което се намира в квартал „Надежда“. Едно време, съобразно конюнктурата се казваше Николай Островски, на името на автора на доста популярната тогава книга „Как се каляваше стоманата“. Сега училището носи името на един от създателите на брайловата азбука, французина Луи Брайл. През 2002 година завърших българска филология в С офийския университет „Св. Климент Охридски“ и продължих да уча. Година по-късно започнах работа във фондация „Хоризонти“. Няколко години работихме по създаването и допълването на библиотека с файлови книги предназначена за незрящи. Паралелно с работата си там започнах да сътруднича и на Българската асоциация за компютърна лингвистика. Това е организация на млади учени, която организира проекти и разработва продукти в областта на компютърната обработка на естествения език. Работихме упорито и създадохме два много важни продукта – българският синтезатор на реч SpeechLab, и система, която преобразува реч в текст.

Как започна работа в библиотеката на Нов български университет?

Контактите ми с библиотеката На нов български университет са от преди няколко години, когато бе създадено специализирано място за незрящи читатели. Потърсена бе помощта на фондация „Хоризонти“ за консултация по отношение на специализирания софтуер и техника. И така започнах, първо като консултант, а сега вече на постоянно място.

През 2007 г. публикувахме статия за обслужването на хора с нарушено зрение в НБУ. В нея подробно са описани специалните устройства и програми, с които незрящите работят сами. Можеш ли да обясниш как всъщност това се случва?

Ние, незрящите, работим предимно чрез клавиатура. При някои програми се налага да симулираме и работа с мишка, но това е по-трудно, тъй като програмата екранен четец позволява частична работа с това устройство. Програмите, с които работим, са две. Разполагаме с американския софтуер тип екранен четец Jaws for Windows, който най-общо казано казва на компютъра коя част от екрана е на фокус и какво е изобразено на него. Българската асоциация за компютърна лингвистика пък дари за безплатно ползване синтезатор на реч за български език – SpeechLab 2.0. Дължим огромна благодарност на ръководителите на организацията, чиято воля е за нуждите на незрящите в България програмата да се разпространява с безплатни индивидуални лицензи. За програми от този тип в западна Европа и Америка се плащат няколко стотици долари за единичен лиценз. Това е основната необходима комбинация от програми, за да може незрящ човек да работи с компютър. Другата наистина необходима програма, която е инсталирана за ползване е Fine reader – програма за оптично разпознаване на символи. Както е посочено в статията от миналата година, разполагаме и с принтер за брайлов печат марка Everest и брайлов дисплей марка BAUM super Vario.

Услугите за незрящи, които се предлагат в библиотеката, условно могат да се разделят на два пакета – електронни услуги и услуги предлагани от специализираното читателско място. Би ли разказал за новите елементи?

От март 2008 г. предлагаме сканиране на книги от наличния библиотечен фонд, по заявка на читателя. Желаещите могат да идват при нас и с моя помощ сами да обработват книгите, които си носят и да дигитализират други необходими им материали.

На регистрираните потребители доставяме литература и по електронната поща или скайп. Обикновено “моите” читатели търсят литература свързана с хуманитарните дисциплини. Малко са незрящите, които се занимават с точни науки. Причината е, че адаптирането на чертежите и фигурите за учебници в тези области освен времеви изискват и значителен финансов ресурс.

Вече е традиция университетските библиотеки да предлагат услуги на незрящи хора. Но не е така с регионалните и градските библиотеки. За съжаление повечето от тях са недостъпни за този тип читатели. Предизвикателство е да убедим обществеността, че незрящите могат да работят сами и незрящи могат отлично да обслужват други незрящи. Това няма да е никак лесна задача. В продължение на много години на слепите ползватели им бе натрапвано, че тяхното място не е в общодостъпните библиотеки. Надявам се и други да последват добрата практика.

Как успяваш да популяризираш услугите за хората с нарушено зрение?

Интересно беше за мен самия, че още през първите седмици се събраха много желаещи потребители. Познавам се лично с голяма част потенциални читатели и студенти. Други основни информационни канали, които използвам, са сайтът на Виктор Любенов ( http://www.bezmonitor.com/ ) и придобиващият вече все по-голяма популярност сайт – „Без Мишка”( http://www.bezmishka.org/ ). Други пък се свързват директно с мен по електронна поща и скайп. Опитвам се да се съобразявам с техните желания доколкото това е възможно. Искам да споделя, че хората са наистина доволни от възможностите, които предлага библиотеката за тях и от това, че библиотеката е университетска. В края на интервюто ще предоставя мненията и отзивите на някои от тях. Няколко пъти дори се случва, след като дигитализирам някоя книга, читателя да дари хартиеното копие.

Как ще се развиват тези услуги в бъдеще според теб?

Що се отнася до бъдещето, смятам, че ще е хубаво да се създадат добри професионални взаимоотношения между всички институции, обслужващи с информация, хора с нарушено зрение. Ще се радвам в България да има воля да се създаде общ своден каталог, който да може да обслужва хората с увредено зрение. Така ще се улесни и подобри обслужването.

 

Ани Накова: “С удоволствие ще използвам отново вашите услуги. Радвам се, че станах ваш читател!”

Ангел Сотиров: “Изказвам на вас моята най-дълбока благодарност, че създадохте във вашия университет служба за сканиране на книги, по заявка на лица с тежко нарушено зрение. Благодарение на предлаганата услуга от няколко месеца аз имам достъп до „Речник на личните и фамилните имена у българите“ с автор Стефан Илчев, изпратен ми в електронна версия от въпросното звено. Повече от четири десетилетия изпитвам определено любопитство към произхода и значението на личните и фамилните имена на българите. Това си любопитство съм задоволявал с книгата на Николай Ковачев – “Честотно-тълковен речник на личните имена у българите”, който, както е известно, е научно-популярно издание. Много години съм мечтал да имам непосредствен достъп до речника на Стефан Илчев, който отдавна е библиографска рядкост. И тази моя десетилетна мечта е вече сбъдната, благодарение на създадената от вас служба. В резултат на това моите ономастични занимания ще бъдат силно улеснени, и вероятно по-задълбочени.

Гюнер Мехмед: “Услугата за незрящи читатели, която предлага библиотеката на Нов български университет е много нужна и полезна. Като незрящ студент, за мен представлява голяма трудност да намирам учебна литература в достъпен за четене формат. Възможността за сканиране, която предлага вашата библиотека ми помага изключително много в процеса на обучението и подготовката ми за изпити. Доволен съм от качеството на сканираните материали и от бързината при предоставяне на тази услуга. През изминалата година съм поръчал повече от 10 учебника и всичките бяха много добре сканирани и ми бяха предоставени в много кратки срокове. Надявам се, че библиотеката ще продължава да работи в полза на незрящите читатели и в близко бъдеще ще им предложи нови услуги.”

Костадин Колев: “Услугата на НБУ за предоставяне на сканирани и превърнати в електронни файлове книги и учебни материали е много полезна. Би било още по-добре, ако освен да се сканират и експортират в електронен формат, тези неща бъдат и редактирани преди експортирането. Но аз, като човек, който също е сканирал не един и два учебника, знам че редактирането е нелесно, трудоемко и отнема време. За себе си мога да кажа, че съм доволен и от това. Добре ще е в библиотеката да я има и литературата, която преподавателите препоръчват за четене на своите студенти. Така на нас (особено хората със зрителни увреждания) няма да се налага да търсим из интернет за тази литература (която невинаги се намира в достъпен за четене от незрящи формат).

Недко Недев: “Аз съм компютърен потребител с нулево зрение. Ползвам моя компютър с помощта на екранен четец. През последните 3-4 години компютрите започнаха да навлизат по-масово и в живота на слепите заедно с новите технологии за комуникация. Така за нас хората без зрение се отвори нов прозорец към света сочещ към океана от най-разнообразна информация във виртуалното пространство. Независимо от огромния напредък на човечеството все още пред нас има някои бариери, повдигането, на които все още не е по нашия джоб – имам предвид свободното ползване на каквато и да е книга или учебник. В началото на миналата 2008 г. в пощенския списък „Без мишка“ се появи съобщение, че библиотеката към Нов български университет предоставя достъп на незрящите към всякаква художествена литература и учебни помагала. Признавам, че това за мен беше едно от най-хубавите съобщения, които бях чел и чувал до този момент, тъй като тази бариера, за която споменах по-горе и която ме е препъвала през целия ми живот изведнъж падна. Спомням си, че почти веднага се свързах с уважавания в нашите среди Ивайло Маринов и той потвърди новината и даже ме подкани да побързам да се възползвам от новата услуга. Спомням си вълнението в този момент тъй като за пръв път можех да занеса желана от мен книга и след много малко време да мога да си я прочета напълно самостоятелно. Уверявам публиката, че такъв един момент в живота на незрящия е почти сравним с връщането на светлината му вероятно. Както и да е, с помощта на библиотеката към Нов български университет аз успях да се докосна до произведения, до които преди можех само да си мечтая, но същевременно станах студент по право и още веднъж благодарение на същата библиотека успях да си взема изпитите през първия семестър като успях да се подготвя напълно пълноценно по причина, че успях да ползвам същите източници, които ползват и моите зрящи колеги.

Изказвам най-сърдечна благодарност на ръководството на Нов български университет за невероятното им решение, а така също и на всички служители, които претворяват решението на университета в реално дело.”


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*