Дойдох, видях и останах, или За листата на дървото, които вече са позеленели

increase font decrease font
12345 (1 votes, average: 5,00 out of 5)

Димитър Русков

За пръв път очите ми видяха Холандия на 30 декември 2001 г. Още щом стъпих пред прословутия хотел Виктория, където спират автобусите от България, усетих аромата на друга земя. Чаках моята „любима“, потропвах с крака, за да се стопля и продължих да се взирам в лицата на хората. Тогава валеше сняг – нещо нетипично за тази страна, но на мен ми беше топло, защото бях…влюбен.

Тя дойде! И ние сме все още заедно. Роди ни се дете, аз съм вече „натурализиран” и дори имам работа по специалността, която усвоих в България. Но нека да разкажа за всичко по ред, както прави всеки истински библиотекар.

Онези първи мои усещания никога няма да ги забравя, защото бяха първи. Но тогава не знаех, че пътят, който трябва да измина, ще бъде по-дълъг, отколкото си го представях. Всъщност не беше чак толкова дълъг, но така ми се стори, защото всеки млад човек отива в чужда страна с големи очаквания. Добре, че моята приятелка с типичната за холандците практичност умее да ме сваля от облаците, в които често се рея.

Преди да пристигна в страната на вятърните мелници, лалетата и Ван Гог, знаех, че пътят ми към успеха ще премине през холандския език. И така, един ден се озовах в Regio College-Zaandam, където трябваше да усвоя тайните му. Всеки ден, в продължение на година и половина летях с моето колело /като истински летящ холандец/ към моето училище. Трудна беше раздялата ми с английския език, който за мен и моята приятелка ще си остане завинаги езикът на любовта! Но след двегодишна „борба“ в крайна сметка холандският успя да измести английския, което мога да отбележа само като успех! Езиковият курс беше много интересен, на него се запознах с хора от десетки страни.

Един слънчев ден, с NT2-диплома в джоба ( диплома за завършен курс по холандски език равняваща се на ниво влизане в университет ) и призната диплома за Висше библиотечно образование от NUFFIC, се втурнах да си търся работа по специалността. И пак с големи надежди тръгнах да превземам и тази моя цел. В малко влошилата се икономическа ситуация, на моменти ми се струваше, че никога няма да работя като библиотекар. За една година получих повече от 100 отказа за работа. И все пак не спрях да вярвам, че мечтата ми ще се сбъдне. След няколко курса по професионална ориентация, които изкарах с помощта на община Занстад, един ден се озовах във фирма за интеграция в холандското общество.

Служителите там ми помагаха да си търся работа с курсове и съвети, а също така и с предлагане на подходящи обяви, но работа в ръцете никой не ми даде. Търсих си я сам. Няколко месеца преди това бях започнал да работя като доброволец в Zaansmuseum – Зандам и в градската библиотека на Харлем. Така успях да създам добри контакти с библиотечни и музейни работници. След половингодишното ми теоретично запознаване с нидерландската библиотечна система, влязох в професионалната кухня на холандските колеги. Ето това ми липсваше преди. Свързването на теорията с практиката се оказа много полезно. В онзи период поддържах и контакти с колеги библиотекари чрез специализираните библиотечни сайтове. Една наша сънародничка, която работи в холандска библиотека ми писа и ми даде такъв кураж, че меланхолията, в която бях изпаднал след 85-тото кандидатстване за работа, изчезна.

На 1 август 2005 година всичките ми усилия се увенчаха с успех. На този ден получих трудов договор в градската библиотека на Харлем и днес работя там. Когато бях в България, работих около година в информационния център на библиотеката на Медицинската академия и затова работата ми бе повече в областта на информационните услуги. По време на петгодишното ми обучение в СУ “ Свети Климент Охридски“ имах възможност да стажувам в най-големите български библиотеки. Това беше преди седем -осем години и затова едно сравнение между холандската и българската библиотечна система на базата на впечатленията ми ще бъде съвсем условно. Но с удоволствие ще разкажа за нидерландските библиотеки. Мисля, че нашето библиотечно образование е много добро. По какво всъщност се различаваме? Най-голямата разлика е във финансовите възможности, с които разполагаме и в наследството от миналото, което още много дълго ще се усеща във всички сфери на живота у нас. Моите колеги тук са успели да изградят чудесна библиотечна мрежа, която са нарича Nederlandse Centraal Catalogus и съдържа базите данни от библиотечните фондове на повече от 400 библиотеки в Холандия. Това е всъщност една интегрирана мултимедийна база от данни, която предоставя възможност за онлайн поръчка на библиотечни материали (с възможност за влизане в автоматизираните онлайн каталози на всяка библиотека). В почти всяка има отдел, който се нарича IBL (Inter-Bibliothe cair Leenverkeer) или междубиблиотечно заемане. Системата работи много ефективно и помага на потребителите да намерят бързо търсения от тях документ.

Грижата за читателя е на първо място. Често обсъждаме проблеми, свързани с подобряване качеството на обслужване. Връзката между нас и колегите от други библиотеки и организации, които отговарят за стандартизация на библиотечната работа, е интензивна и плодотворна. Не прекъсват и контактите на международно ниво. За едногодишна си работа в харлемската библиотека съм видял няколко международни групи, които бяха на посещение при нас, с цел обмяна на опит.

Може би малко хора знаят, че Харлем е един от градовете, който се свързва с първите стъпки от развитието на книгопечатането. Ако се озовете някога на Големия площад в Харлем, загледайте се в паметника, който издига снага пред Голямата църква. Той е на Lourens Jansz Coster и се смята от мнозина за откривателя на книгопечатането, тъй като по едно и също време са достигнали до една и съща идея с Гутенберг.

В нашата, а и във всяка друга холандска библиотека се организират разнообразни изложби, четения /за деца и възрастни/, представяне на нови книги и др. Безспорно един от най-интересните отдели е NT2-plein. Той е получил името си от „Нидерландски като втори език”- курсовете за чужденци, които всеки от нас някога е посещавал. Целта на колегите от този отдел е да привличат новодошлите чужденци и да им помагат да се ориентират в „езиковата джунгла“. Най-много се работи с деца. За тях се организират: изложби, концерти, игри и т.н.

Ако имате желание да намерите бързо материалите, които ви трябват, може да отидете до най-близката до вас библиотека, където след като се запишете като читател, може да си поръчвате всичко, което ви интересува чрез така нареченият IBL-отдел, а срещу отварянето на една библиотечна сметка (IBL-account), може да получите право сами да си търсите и поръчвате заглавията, които ви интересуват. За тази цел погледнете сайтовете – www.pica.nl и www.picarta.nl. За да придобиете добра представа за холандските библиотеки, може да се поровите в следните сайтове: www.bibliotheek.pagina.nl, www.debibliotheken.nl и също така и в www.kb.nl. А за любителите на музиката, ще напиша и уеб-сайта на най-голямата музикална съкровищница в Европа, която се намира в Ротердам и притежава повече от 300 000 заглавия: www.muziekweb.nl.

Често се питам дали това, което съм постигнал за четири- годишното си пребиваване в Холандия е достатъчно. Много хора са ме питали как се чувствам тук? „Като дърво без корен“ – им отговарях. Но това бе в началото, когато ми беше най-трудно. Ако сега някой ме пита как се чувствам в тази страна ще кажа, че листата на дървото вече са позеленели.


1 коментар ↓

Един коментар по Дойдох, видях и останах, или За листата на дървото, които вече са позеленели

  1. Mite, zdrawei, mnogo si postignal w srawnenie s powecheto.Ne sum te wizdal ot godini.haide da se widim nqkoi put.Pisi.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*