Ролята на библиотеката във виртуалната академична среда

increase font decrease font
12345 (1 votes, average: 5,00 out of 5)

Пламен Милтенов, Галин Цоков

През 90-те години на ХХ век Джон Гуудлад изказа важна мисъл: “училището трябва да се смята за концепция, а не за физическо пространство”. Това е може би най-добрата формулировка за промяната в същността на образованието по посока на виртуалното образователно пространство.

Идеята за “училището като концепция”, изисква включването на “помощни сили” в преподаването, като например библиотеката. Идеята за виртуална библиотека започна да се дискутира широко по същото време. В момента, имайки предвид популярното (но не винаги правилно) мнение “че всичко, което може да се изследва е свободно достъпно на Интернет”, академичните библиотеки се затрудняват да определят бъдещата си роля в образованието [Cochrane, 2007].

Българските академични среди, включително библиотекарите, съзнават ясно, че библиотеката е основа, върху която се създава глобалната обучаваща инфраструктура, насочена към студента с виртуални и WWW-образователни услуги [Янкова, 2002, с. 11].

Виртуалното образователно пространство не може да бъде изградено без работата и помощта на тези институции, както “реалните” традиционни библиотеки, така и новия вид електронни библиотеки. Наличието на последните не означава непременно изграждането само на виртуални библиотеки и отмяната на традиционните. В повечето случаи те се разширяват и приемат ролята и на виртуални библиотеки. Без виртуалните услуги, документите трябва да бъдат доставяни по установения от години начин, добавяйки закъснението и усложненията във времето. Според приетата дефиниция, “виртуалното образователно пространство” в много отношения е като “реалното”. Разликата между двете е във видовете комуникативна размяна и асинхронността във времето. Библиотеките и съответно библиотекарите са този сектор, който предлага и обучава потребителите за стари и нови видове комуникативна размяна.

Електронните услуги на библиотеките позволяват достъп от разстояние по всяко време за учащи се в дистанционно и традиционно обучение като по този начин спестяват ценно време в търсене на материала и освобождават време за възприемането му. Много важен е фактът на глобализиране, което електронните услуги правят възможно. Достъпът до електронни каталози е само пример за лавинообразното увеличение на достъпа до информация. Тези услуги осигуряват по-лесен и по- ефикасен начин за намиране на текстове, съхранение, копиране, разпространение и междубиблиотечно заемане. Дават възможност дори на най-малките образователни институции да поддържат необходимите им колекции. Такива институции обикновено не могат да си позволят разходите на големите библиотеки за постройки и оборудване, личен състав и оперативни бюджети-фактори, които обикновено растат пропорционално на броя на читателите.

Посочените по горе тенденции отразяват непознато до сега в историята на човечеството ниво на разширяване на достъпа до информация и знания. Ролята на библиотеките като главен фактор за достъп до различните видове информация е новото важно задължение в работата на библиотекарите. Обучението за използването на нови технологии за достъп и обмен на информация е част от тази нова роля на библиотекарите. В ерата на “instant-message” поколението [Lenhart, Rainie & Lewis, 2001], ролята на библиотеката като свързващо звено и обучаваща институция става належаща.

Анкета с училищни библиотекари в САЩ [Lau, 2002] показва няколко тенденции:

Налагането на нови технологии в образованието направи библиотекарите най-важни съюзници на преподавателите в образователния процес.

Те се смятат вече и за компютърни специалисти, свързващи информатици и педагози; връзката, която осигурява еволюцията на образованието към следващия технологичен стадий.

Считани са за нещо повече – за най-подходящите личности, които предоставят информационна и медийна грамотност за сегашните и бъдещи студенти [Armstrong & Furger & Chen, 2002].

За да не звучи всичко това пресилено, достатъчно е да се цитира определението на грамотността (information literacy) през ХХІ век на Американската асоциация на библиотекарите,1 [The American Library Association, 2002], като “… умението да четат и използват компютри… разбирането, че умението да търси и ефективно да използва информационни ресурси е основна за глобалното информационно общество”. Последните статистически изследвания в САЩ търсят корелация между броят на училищните медийни специалисти и успеха на обучаваните, и доказват, че студентите, които се учат в институции с дипломирани медийни специалисти, постигат по високи резултати [Baumbach, 2006]. Училищните библиотекари в САЩ се наричат “медия специалисти”. Причината за преименуването е фактът, че редом с традиционните им задължения, те отговарят също на нарасналите изисквания на преподавателите за мултимедийни продукти и изпълняват ролята на библиотекари за дистанционно обучение [Mertes, 1996; Borgeson, 2000]. В този смисъл Американската асоциация на библиотекарите насърчава растящата роля на професията като посредник в образователния процес.

България не се различава в това отношение от страните в Централна и Западна Европа. Според докладът на директора на европейската секция на Международната асоциация на училищните библиотеки (IASL), Моника Нилсон и координатора на проекта Вернер Шьогл, “позицията на училищния библиотекар трябва да мине през повече или по малко драматични изменения – тя/той ще се превърне във вид педагогически наставник за останалите преподаватели, тъй като мултимедийната училищна библиотека е мястото, където се представят модерни форми на преподаване”. В заключение, те добавят, че “остава много да бъде направено – по-нататъшно обучение на учителите, подобрение на базата на училищната библиотека и по-добро заплащане на училищните библиотекари” [International Association of School Librarianship, 2002]

В публикации по библиотечен мениджмънт се отбелязва значително намаляване на взаимодействието с библиотекарите по традиционния начин. Като причина се посочва фактът, че все повече потребители използват услугите на библиотеката от разстояние [Brophy, Fisher, Shelagh, & Clarke, 2002]. Тези резултати съвпадат с наблюденията на българските изследователи, че вече не човекът отива в информационния център, а информацията, генерирана в тези центрове търси и отива при тези, които се нуждаят от нея [Павлов, 2001, М-1, с. 122]. Ролята на библиотеките в тази нова тенденция не отпада, а само се променя: те са информационни центрове, които ще координират и направляват информационния поток, а също и учебни центрове, където тези, които се нуждаят от информация, се обучават, как да я използват по-ефективно.

Друго явление е, че повечето библиотеки в развитите страни работят като “хибридни” обслужващи организации, “разчитащи на балансирана смес от електронни и традиционни “информационни обекти”, за да доставят подходящи материали и услуги на потребителите си” [Brophy, Fisher, Shelagh, Clarke, 2002]. Дори когато библиотеката е с ниско технологично оборудване, характерът на услугите й отново е насочен към виртуалното образователно пространство. Качеството на библиотечните услуги, а не характера им е елементът, който страда от недостатъчно добро техническо състояние.

В момента библиотекарите изпълняват и друга важна роля: тази на “доставчици на продуктите на дистанционното обучение” [Tobin, 2003]. Често пропускан фактор, извънредно важен за успеха или неуспеха на дистанционната програма е ролята на техническите служби. Разбира се, те са незаменими за техническите решения. За съжаление малко се знае за нетехническите дейности, които оказват решаващо влияние върху образователния процес. Оленски и съавтори доказват, че “доставчиците” могат непряко да окажат въздействие на обучаващата среда като “ориентират участниците към технологиите, намаляват страха от техниката сред учащите се” (включително и преподавателя), “и чрез съвети към специалистите по дистанционно обучение” [Mahadevan, 2002; Olenski, 1995]. Ролята на библиотекарите като информационни специалисти в областта на информационна грамотност се признава на все по-широко равнище [Buchanan, Luck & Jones 2002]. Ориентирането на студенти, участващи в дистанционното обучение, във виртуалното образователно пространство е пряко задължение на библиотечните работници. Това прибавя допълнителни функции на библиотекаря като обучител. По този начин, старата концепция той да се счита за преподавател става отново много актуална. Библиотеката и библиотекарите могат да играят важна роля в образователната сфера чрез организиране на обучението на преподавателите и технологичното им развитие до степен на относителна хомогенност.

Кийрсли [Kearsley, 2000, p. 13] твърди, че “най-важната роля на преподавателя във виртуалното образователно пространство е тази на висока степен на взаимодействие и участие”. Муур [Moore, 1989] изброява три основни типа взаимодействие:

между учащия се и учебния материал
между учащ се и учащ се
между учащ се и преподавател

Библиотеката като свързващо звено между преподаватели и технологии е организирана система, която с наличните ресурси и преподавателски контингент, може да осъществи тези видове взаимодействия.

Много важно е да се разбере, че виртуалното образователно пространство не е свързано само с дистанционно обучение, а с нарастваща бързина придобива важно значение в традиционната учебна зала. Затова се говори за хибридна учебна зала и за дистрибутивно, а не дистанционно обучение. В такъв смисъл, ролята на библиотеката като традиционна институция, където обучавани и обучаващи пребивават и комуникират на равни начала, е безспорна. Опознаването и използването на виртуалното образователно пространство от преподаватели и обучаващи нараства допълнително предвид новите функции на библиотеката като център на технологични иновации и нововъведения в обучението.

В заключение може да се посочи, че промяната в същността на образованието по посока на виртуалното образователно пространство не може да бъде направена без работата и помощта на библиотеките, както “реалните” традиционни библиотеки, така и новия вид електронни библиотеки. Библиотеките от нов тип електронни, виртуални, са мястото където се осъществяват, предлагат и обучават потребителите за стари и нови видове комуникативна размяна. Традиционната роля на библиотекаря прераства в информационен специалист и преподавател по информационна грамотност на различните нива на образованието.

Използвана литература:

1. Cochrane, Lynn Scott. (2007). If the Academic Library Ceased to Exist, Would We Have to Invent It? EDUCAUSE Review, 42(1). рp. 6-7.

2. Янкова, Иванка. (2002). Университетската библиотека в съвремеността. Университетско издатеслтво “Св. Климент Охридски”, София.

3. Lau, Debra. (2002, July). Digital-Age Survey [Electronic Version]. School Library Journal, Retrieved December 2, 2002. http://slj.reviewsnews.com/index.asp?layout=article&articleid=CA224105&display=NewsNews&industry=New
s&industryid=industryid&verticalid=152&publication=slj

4. Lenhart, A., Rainie, L., & Lewis, O. (2001, June 20). Teenage life online: The rise of the instant-message generation and the Internet’s impact on friendships and family relationships [Electronic Version]. Pew Internet and American Life Project. Retrieved January, 2003.

5. Armstrong, S., Furger, R. & Chen, M. (2002). Parents and Teachers: Team Teaching Media Literacy [Electronic Version]. In „Thinking Critically about Media: Schools and Families in Partnership,“ Cable in the Classroom. (pp. 19-22). Retrieved February 12, 2003,
http://www.ciconline.com/NR/rdonlyres/e42taryltjd5lfh4gkqiwinbitwbl64nalufdgialj72fxtf7awvzagu3o7a6zck6kg
o3dh2er6e5rwsqy5ejoro6ma/CICML-ThinkingCritically.pdf
Baumbach, D. and Linda Miller. (2006). Less Is More: Weeding the School Library Media Center a Little at a
Time. (Tentative Title) Chicago: American Library Association, ALA Editions. (In publication).

6. International Association of School Librarianship. (2006). The Multiple Faces of Literacy: Reading, Knowing, Doing. Selected Papers from the 35th annual conference of the International Association of School Librarianship.

7. Mertes, Jill. (1996). The changing role of the school media specialist: collaborative planning and instruction. Graduate paper (M.S. in I.M. St. Cloud State University, 1996).

8. Borgeson, Jennifer J. (2000). Evaluating school library media specialist:–a case study of the Anoka- Hennepin School District #11 and their use of the performance appraisal system Graduate paper (M.S. in I.M.)–St. Cloud State University.

9. Buchanan, Lori E., Luck, DeAnne & Jones, Ted C. (Fall 2002). Integrating information literacy into the Virtual University: a course model. Library Trends, 51 (2), pp. 144-24. Retrieved December 20, 2002
http://alexia.lis.uiuc.edu/puboff/catalog/trends/issues.html

10. Brophy, Peter. (2000). The Library in the 21st Century: New Services for the Information Age. Library Association Publications Ltd.

11. Павлов, Д. (2001). Образователни информационни технологии. Университетски курс. Модул първи (М – 1). Даниела Убенова: София.

12. Kearsley, G. (2000). Learning and teaching in cyberspace [Electronic Version]. Retrieved May 2, 2002.
http://home.sprynet.com/~gkearsley/chapts.htm.

13. Moore, M. G. (1989). Three types of interaction. The American Journal of Distance Education, 3(2), pp. 1- 6.


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*