София е нейният дом

increase font decrease font
12345 (1 votes, average: 5,00 out of 5)

Надежда Александрова

Удивително е усещането за дом у Магдалина Станчева и съзнанието, че домът това не са просто стените на апартамента или високия дувар на борческия замък. Всеки, който има възможност да общува отблизо с нея го установя още при първото си съприкосновение с удобството и уюта на личното й пространство, в което всяка вещ има свое място; тя притежава дарбата да обича вещите около себе си, без чувството за притежание или какъвто и да било педантизъм. Около нея има едно непрекъснато усещане за движение, за промяна. Колкото пъти се налага да я посетя, толкова пъти установявам, че нещо е разместила, че нещо ново или нещо незабележимо преди, е придобило акцент и привлича вниманието към себе си. Магдалина Станчева някак естествено обогатява съдържанието на понятието дом, като го пренася и върху понятията град, държава, свят – като места за живеене, които изискват непрекъсната грижа.

Трудно днес младите хора биха могли да знаят, че на тази крехка жена дължат гордостта си да живеят в град, съхранил историческа памет. Едва ли могат да си представят, че през 50-те и 60-те години, по време на социалистическото преустройство на центъра на столичния град, тя е трябвало сама да брани от събаряне старите градски стени в подлезите пред партийния дом, църквата Света София; че като съвсем млада уредничка в Музея за история на София е трябвало да организира разчистването около древната руина “Ротондата”, която била затрупана почти до купола си от разрушенията по време на бомбардировките и последвалото след тях ново строителство, и която разположена днес в пространството между хотел “Шератън” и Президентството, е сравнително отскоро известна като църква “Св. Георги”.

Високо ерудирана и отлично подготвена, с международен престиж в своята наука, контактуваща с колегите си по света на много езици, Магдалина Станчева в продължение на няколко десетилетия е най-популярният археолог в София. Тя не е кабинетен учен, вгледан в славните руини на историята. Нейна отличителна черта е острото й чувство за съвременност, съчетано с обществена съвест и отговорност, което превръща заниманията й с история и археология в актуални и неотложни за разрешаване задачи. Опазването на националното историческо и археологическо наследство според нея не се състои само в разкриването и показването му пред света; не е въпрос само на гордост и на национален престиж, а преди всичко на широко образование и култура, на отговорност у всеки член на обществото. Тя не се щади да популяризира историческото знание с университетските си лекции, със сладкодумните си беседи в музеи, читалища и училища из страната, по всички начини, с перо и конкретни действия, в нелека борба с невежеството на администрацията и на новите властници.

Старите вестници “Народна култура” пазят спомена от онова време – седмичната колонка на Магдалина Станчева, с която тя търсеше и намираше многобройни съмишленици между хората, обичащи и пазещи своята, тогава все още малка и обозрима, столица от нашествието на безпросветните и безродните. Тя е от учените, спечелили авторитет и име в тоталитарното време не благодарение на нечия подкрепа, а въпреки липсата на такава – само със своите знания и действия, само със съзнанието за важността на усилията и опора в тежестта на аргументите си.

Запомнила съм първото си впечатление от Магдалина Станчева в края на 70-те години, когато току що бях започнала работа в Националния литературен музей. Беше на една среща на музейните уредници от София в новопостроената тогава зала на къща-музей “Георги Димитров”. Бях следила споменатата нейна колонка и разпаленото й критично изказване не ме изненада, само потвърди възторга и симпатиите ми към нея. По това време тя е вече утвърден учен с усилена международна дейност, автор на многобройни публикации върху археологическото наследство по българските земи и проблемите на музеологията. Магдалина Станчева първа през 60-те години включи в изследванията си на терен и в научните си публикации средновековния културен пласт на София, с което разшири тематичния обхват на българската археология, т.е времето на Второто българско царство и на османското владичество.

Като член на Комитета за световно културно и природно наследство и негов вицепрезидент, в продължение на шест години тя представя достойно българската археологическа наука и младото ни музейно дело по света; осигурява консултации на водещи чужди специалисти по въпросите на консервацията и реставрацията на археологическите паметници и находки; участва в организираните от Комитета сесии в Кайро, Париж, Флоренция и на други места по света; подготвя многоезични издания на ЮНЕСКО за българските археологически паметници; приобщава и запознава нашата общественост с опита и политиките на най-напредналите страни по отношение на културно- историческото наследство.

След 1989 година Магдалина Станчева е неуморна в желанието си да предаде своя дългогодишен ценен опит на младите си колеги. Тя се включва активно като съветник в работата на Министерство на културата, полага основите на специалност “Музеология” в новосъздадения през 1990 г. Нов български университет (НБУ), на който дарява личната си библиотека, съдържаща изключително ценни научни издания по история и археология, редки книги и албуми за изкуство, стара периодика. Предоставя на НБУ и личния си архив, събиран в продължение на няколко десетилетия, старателно подреден, разказващ за един смислен и отдаден на науката и обществото живот, доказателство за себеотдайност и човешка щедрост.

В момента тя консултира подготовката на новия закон за музеите и паметниците на културата, който би трябвало да сложи край на популисткото говорене и да регламентира опазването на националното културно наследство за бъдещето.


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*