За ползата от абонаментните агенции и от закона за обществените поръчки

increase font decrease font
12345 (1 votes, average: 5,00 out of 5)

Предизвестената смърт на абонаментните агенции, за която се заговори по света преди 7-8 години, изглежда няма да се състои. Поне не в следващите 7-8 години. А навярно и след това. Причините за жизнеността на абонаментните агенции не се е променила, независимо от неудържимото развитие на комуникациите и информационните технологии, което даде и основанието да се заговори за тяхното отмиране.

Оказа се обаче, че независимо от облекчените от техническа и финансова гледна точка комуникации, библиотеките още дълго време ще предпочитат да ползват услугите на абонаментните агенции поради една съвсем проста причина – за една библиотека, пък била тя и голяма университетска библиотека, е много времеемко, а оттам и скъпо, да извършва сама това, което една абонаментна агенция извършва за нея – добро познаване на издателския свят, персонални контакти, осигуряване на оферти със съответните съпътстващи условия – електронни версии, архиви, портали и др., заплащане на абонаментите на издателите, единно фактуриране, проследяване на абонамента в продължение на една година, смяна на адреси, отстраняване на недоразумения и обработка на рекламации т.н.

Смятам също, че поне що се отнася до Агенция ПУЛСАР, след 14 години работа успяхме да убедим библиотеките, чийто абонаменти обслужваме, в съвсем очевидния факт, че абонаментната агенция не е просто посредник и комисионер – думички натоварени с огромен негативен заряд в българската действителност – а истински партньор, който спестява на библиотеките работа, нерви и средства. Естествено дейността на абонаментните агенции не е благотворителна, но това което те печелят чрез дейността си, е финансово по-изгодно и административно по-облекчено за библиотеките отколкото поддържането на специалист/и/ на заплата, който да се занимава с комуникация с издателите, договаряне на цени, пускане на поръчки, разплащане с издателите и въобще с цялостното обслужване на абонаментите в хартиен и електронен формат.

Абонаментните агенции вършат всичко това по много по-ефективен начин отколкото биха го направили самите библиотеки.

И още веднъж: Абонаментът извършен по схемата библиотека – абонаментна агенция – издател не е по-скъп от директния абонамент извършен по схемата библиотека – издател.

В България абонаментните агенции обикновено са и книгодоставчици – в тази област са валидни същите аргументи, както и при абонаментите. Като не трябва да забравяме да добавим и митническото обслужване, което разбира се частично ще се облекчи след присъединяването към Европейската общност на 1 януари 2007 г.

Но защитата на каузата за полезността на абонаментните агенции в днешно време е като чукане на отворена врата – този дебат днес не съществува, за разлика отпреди 7-8 години. Този факт сам по себе си е показателен.

Що се отнася до начина по който се възлагат поръчки за абонамент в България, моето мнение е, че Законът за обществените поръчки /ЗОП/ и Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /НВМОП/ са най-добрата рамка за възлагане на поръчки за абонамент и законово регулиране на взаимоотношенията между възложител /библиотека/ и изпълнител /абонаментна агенция/ и осигуряване на конкурентна среда при възлагането на поръчките. Да не забравяме също, че парите които се заплащат за абонамент /и за информационни източници като цяло/ в преобладаващата част от случаите са бюджетни пари и най- логичното нещо в случая е държавата, която ги отпуска /дали са достатъчни или не е друг въпрос/ да контролира начина, по който те се усвояват.

Тук вече навлизаме в деликатната сфера как разпоредбите на ЗОП и на НВМОП се използват и прилагат от възложителите на поръчки за абонамент. Някои от тях за първи път обявиха процедури за възлагане на поръчки за абонамент едва през 2005 г. Други и до днес отчаяно ползват разни вратички в закона само и само да не обявят процедура. Трети просто не обявяват процедури. Четвърти поставят странни квалификационни изисквания или коефициенти за тежест на отделните елементи, формиращи крайната оценка /което само по себе си, а и по закон, е тяхно право/, които фаворизират даден кандидат. Пети залагат като единствен критерии най-ниската цена /а не икономически най-изгодното предложение/.Шести го правят наистина добре – с ясна документация, с грижа към икономически най- изгодното предложение, конкурентната среда и усвояването на бюджетни средства, с гъвкаво прилагане на духа на закона.

Най-добрата рамка ли казах?

Един световно известен човек, който често цитираме в последните години, някога беше казал нещо за демокрацията и нейните качества. Май същото може да се каже и в нашия случай…

Според мен осъзнаването на факта, че библиотеките и абонаментните агенции са като скачени съдове свързани във взаимополезно партньорство, може да доведе единствено до все по-добри резултати в съвместната ни дейност.

Александър Морозов

Агенция ПУЛСАР

 


* За да не стават недоразумения, уточнявам, че имам предвид абонаментни агенции извършващи абонамент за чуждестранни периодични издания в хартиен и електронен формат, както и за бази данни /б.а./.


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*