Само музиката на твоите стихове би хармонирала с моята…/Панчо Владигеров до Николай Лилиев/

increase font decrease font
12345 (1 votes, average: 5,00 out of 5)

Надежда Александрова

През м. март на настоящата 2006 г. се навършиха 100 години от рождението на Панчо Владигеров, както и 70 – от първата постановка на неговата единствена опера “Цар Калоян” на софийска сцена. Двете годишнини се превърнаха в добър повод Министерството на културата да обяви самостоятелния статут на софийския музей на композитора, /който преди това беше филиал на НЛМ/ и да открие експозицията му за посетители и салоните му за концерти и други културни прояви. 2006 г. е обявена за година на Панчо Владигеров. Само който е запознат с мъките по отстояване правото на съществуване на този музей и многобройните му проблеми от всякакво естество през годините, може да оцени постигнатото като знаменателно събитие, достойно да маркира със свой знак годината, така завладяна иначе от оглушително политическо говорене.

Списание “Следва” в своя бр.14 от т.г. публикува писмата на Лилиев до Панчо Владигеров, които се пазят в софийския музей на композитора и озвучават диалога между двамата по време на общата им работа върху либретото и музиката на операта “Цар Калоян” по мотиви от романа на Фани Попова-Мутафова “Солунският чудотворец”.

Срещу шестте писма на Лилиев по този въпрос, обхващащи периода от 21 май до 28 юли 1934, стоят единадесет Владигерови – от 17 май до 6 септември 1934. Писмата на Владигеров, които публикуваме тук за пръв път са 21 на брой и документират, както работата му върху операта, така и дълголетното му приятелство с поета, и ангажиментите му към музикалния репертоар на Народния театър. В писмото си от 9 ноември 1929 той пише на Лилиев, че разчита на Миката /писателя Димитър Шишманов/ да му намери и посочи някакъв сюжет. Става дума за вече оформеното му желание да създаде опера. В отговора си Лилиев пише, че е трудно да срещне Шишманов, който по това време е висш държавен служител, претоварен от пътувания и ангажименти. Така идеята му за исторически сюжет се ражда без особена чужда помощ, хрумнала му е случайно в разговорите с Катя, годеница и по-късно негова съпруга, която споделя с него впечатленията си от нашумелия по това време исторически роман на Фани Попова-Мутафова.

Писмата на Владигеров до Лилиев са свидетелства за духовния подем и творческата му продуктивност през 20-те и началото на 30-те години на ХХ век като композитор и музикален ръководител на театъра на Райнхард в Берлин, като активен участник и в българския музикален и културен живот, като щастлив в любовта и брака си, като млад баща. Голямата част от тези писма са написани и подписани от Катя Владигерова, която най-напред чрез тях се запознава и сприятелява с Николай Лилиев.

Оригиналите на писмата се пазят в БИА на НБКМ, фонд 719. За подготовката на коментарните бележки към произведенията на Панчо Владигеров, споменати в писмата, благодаря на музиковедката Надя Сотирова, директор на музей “Панчо Владигеров”, София.

І.

Варна, 28 юли 1926 г.

Мили Николай!

Исках отдавна да ти се обадя, но нали знаеш, че съм “шрайбфаул”, тъй щото ще бъдеш тъй добър да не ми се сърдиш. Сега се обръщам към тебе с една голяма молба. Бъди така добър и кажи на господин проф. Арнаудов[1], че аз заминавам на 4 август за Берлин. Както знаеш, аз свърших партитурата на “Крайдекрайз”[2] и преди заминаването ми за странство ще мина през София /значи в София ще бъда към 2 число/ и ще искам лично с него да уредя материалния въпрос /подчертано – П.Вл./. Аз ще те моля да му кажеш те да приготвят сумата 20 000 лева, за да могат веднага да ми я изплатят. На Хрисан Цанков[3] ще му кажеш същият да бъде обезателно в София. Гледай на всяка цена да уредиш въпроса в моя полза. Благодаря за поздравите, които ми предаде Андрей Стоянов[4].Тържествата открихме и имат добър успех[5]. Жалко, че ти не си присъствал на откриването. Аз дирижирах сам моя “Промоционсмарш”[6], който звучи много хубаво. Също моят фокстрот[7] излиза тия дни от печат. Щом пристигна в София, веднага идвам при теб.

Като те моля да ме извиниш за всички безпокойства, които ти причинявам, оставам с най- сърдечни поздрави

Твой Панчо

ІІ.

Варна, ……1926 г.

Мили Николай,

Твоето писмо получихме и се много зарадвахме. Любо[8] ти писа вчера една картичка, която вярвам да си получил. Днес след обяд получих вашата телеграма, чието съдържание не беше никак ясно. Кажи моля ти се на Коста Тодоров[9], че аз ще бъда в София най-късно на 5септември, а може би и още по рано, тъй щото кажи му, че преди моето заминаване за Германия /то ще бъде към 15 септември/ ще имаме доста време, за да мога сам да му обясня всичките технически бележки към музиката на “Крайдекрайз”. Обади също и на Хрисан Цанков[10] да бъде към 5 число в София. Тук прекарваме отлично. Имах даже възможността да напиша две пиеси за цигулка и пиано /Черноморски…/[11]. Много ми е мъчно, че те няма между нас.
Ако имаш време, обади ми се с една картичка.

Привети
Твой Панчо

ІІІ.

Берлин, 9 ноември, 1929 г.

Мили любезни Николай,

Пращам ти един малък спомен от нашия годеж[12], който вярвам да те зарадва. Много ще ми бъде драго да ми се обадиш с няколко реда. Какво стана с Миката[13]? Намери ли той някой си сюжет за мен, който да ти го е показал. Ако би да си нямал случай да го видиш, моля те да бъдеш тъй добър и да гледаш да се срещнеш с него, като му напомниш от моя страна да седне и да потърси нещо за мен. Как си ти въобще? Какво правят нашите мили приятели от “Златорог”? До ден днешен не съм получил никакъв брой “Златорог”, в който брой е поместена статията на Камбуров[14] за мен. Поздрави Владо нарочно от мен и му кажи да ми изпраща редовно “Златорог” в Берлин. Желая ти всичко най-добро. Твой искрен приятел и почитател.

Панчо

ІV.

Шумен, 20 ноември, 1929 г.

Уважаеми г-н Лилиев,

Възползвам се от случая да Ви драсна и аз няколко реда. Както виждате писмото на Панко носи дата 9, аз Ви пиша едва на 20, защото малко се страхувам от това, което ще напиша. Моля Ви се, не обръщайте внимание на правописа ми, защото макар да съм свършила едва преди няколко месеца, позволих си да забравя къде се пише “ђ” и къде “я”.

Панко ми изпрати от Берлин Вашите стихове, за което го помолих още от София. Право да Ви кажа като бях ученичка, ненавиждах стиховете, и то не защото не ми харесваха, но защото нашият клас беше разделен на две партии, които се бореха, за да докажат какво повече покорява душата – музиката или литературата. Аз, разбира се, бях за първата. Трябва да Ви кажа /само не мислете, че искам да Ви правя комплименти, както някои господа от София/, че много ученички бяха Ваши почитателки. Вашата личност и приятелството Ви с Панко ме накараха да се заинтересувам и от стиховете Ви – и много Ви благодаря. Резултатът е тоя, че сега почти изключително чета само Вашите стихове. Още веднъж Ви моля да не мислите, че искам да Ви правя комплименти.

Знаете ли, бях решила да Ви напиша едно шеговито писмо, но в моята особа има още твърде много нещо, останало от ученическата свенливост …затова, право да Ви кажа не посмях.

Да не забравите да се обадите на Панко: както виждате, той много Ви обича и единствено на Вас пише. А сега извинете, че отнех от времето Ви да четете моите драскотини.

Много привети
Ваша Катя Жекова

V.

Берлин, 26 октомври 1930 г.

Драги г-н Лилиев

Простете ми, че не отговорих на милото Ви писмо, което тъй много ме зарадва. Като “секретарка” на Панчо, пак дойде време да ви пиша вече като госпожа. Панко много Ви моли да му изпратите българския Ваш текст от песните на “Крайде Крайз” /тебеширен кръг/, ако ги нямате в къщи, да ги потърсите в театъра или да говорите с г-н Коста Тодоров и да ни ги изпратите веднага, понеже ще се пеят на плочи. Ние тука си имаме едно малко апартаментче, работим, използваме дните, които тъй бърже летят. Добре сме и много, много ще се радваме, ако получим от вас няколко реда. Много поздрави от Панко и мен.

Ваша Катя Владигерова

VІ.

Берлин, 1 януари, 1931 г.

Уважаеми г-н Лилиев,

Получихме превода на Песента на просяка[15], за което много, много ви благодарим.
Приемете от мое и Панково име най-искрените благопожелания за Новата година. Нека тя Ви донесе само радости. Както виждате, ние не Ви забравяме. Още веднъж благодарим. Много поздрави от Панко и мен.

Катя Владигерова

VІІ.

София, 17 май 1934 г.

Милий Николай!

Ето вече става две години, откак съм в България и все не можем да се видим. Аз много пътувам в странство, пък когато съм в София, тебе те няма тук. Ти ще си кажеш, че Панчо се сеща за теб, само когато има нужда от своя стар приятел Николай, но това не е истина – винаги като се съберем с приятели говорим много и за теб и ти си винаги между нас. Преди всичко искам да ти се похваля с моя най-нов опус – Александър Панчевич /Сашко/[16], моето момченце на 10 месеца. Колко бих се радвал като дойдеш в София да се съберем и си поговорим надълго и широко. След всички тези предисловия пристъпвам към истинското същество на моето писмо. Както знаеш години наред се лутам и търся текст за един оперен сюжет. След прочитането на многобройни “творения” на самозвани гении и “признати величия”, намерих всичко за боклук и въобще се отказах от идеята да пиша върху битов сюжет. Един ден ни хрумна с булката щастливата мисъл да намеря материал в историята и се спряхме на легендата за Балдуиновата кула. Епизодът е много умело и драматично разработен от Фани Попова-Мутафова във втората част от нейната трилогия “Солунския чудотворец”[17].Тия дни тя ще ти изпрати тая книга, за да имаш в общи черти понятие за съдържанието. Фани Попова ще ми напише едно подробно експозе по мое указание, което след десетина дена ще бъде привършено. Драгий Николае, ти си спомняш навярно твоите думи, че винаги ще бъдеш готов да ми напишеш стихове на едно готово експозе. Ето моментът настъпи да изпълниш обещанието си. Обръщам се към теб и моля те не отхвърляй молбата ми. Винаги съм мислил моята бъдеща опера с твои стихове и само музиката на твоите стихове би хармонирала с моята. Назря вече у мен желанието да напиша опера, сега привършваме занятията и ще мога спокойно да използвам лятото да нахвърля моите мисли. Отговори ми моля те, би ли могъл веднага след като ти изпратя готовото експозе от Фани /след приблизително две седмици/ да почнеш веднага да работиш. Като свършиш един акт, аз ще мога вече да работя върху него. Кога се връщаш в София – точно на коя дата? Моля те не ми отказвай. Разбира се труда ти ще бъде материално възнаграден.

Очаквам с нетърпение незабавния ти отговор. Като оставям и булката да ти драсне няколко реда, прегръщам те приятелски най-сърдечно.

Твоя предан
Панчо

P.S. Уважаеми г-н Лилиев!

Моля Ви не се учудвайте, че писмото е написано с моя почерк. В нашия 4 и ½ години съвместен щастлив живот свикнахме така заедно да мислим с Панчо. Той ми диктува, а аз пиша. Така че все едно че той Ви е писал. Ще се радвам много, ако в най-скоро време ще можем да се видим. Присъединявам се към молбата на Панчо, не я отхвърляйте, моля, и помогнете му да облече Вашата божествена ефирна поезия в своите мисли, които бушуват и искат да видят бял свят.

Очаквам с нетърпение Вашия отговор – моля Ви отговорете по възможност най-скоро.

С най-сърдечни поздрави
Катя Владигерова

VІІІ.

София, 31май 1934 г.

Уважаеми Господин Лилиев,

Благодарим Ви най-сърдечно – Панчо и аз – за Вашето мило писмо. То наистина много ни зарадва и Ви благодарим, че с такава готовност възприемате нашата молба. Сега “калъпим” експозето. Ще минат още най-малко две седмици. След това ще Ви го изпратим с най-големи подробности и забележки за отделни моменти.

Подробно писмо ще Ви пишем, след като имаме готово експозето, което ще бъде написано във вид на драма.

Засега довиждане и още веднъж много благодарим. Поздравяваме Ви най-сърдечно.

Ваши Катя и Панчо Владигерови

ІХ.

София, 22 юни 1934 г.

Драги Николай,

Със същата поща ти изпращам и третото действие на либретото. Според мен то е много живо и драматично. Особени бележки към него нямам да ти правя, само последния хор да се съобразяваш, че е бавен марш.

След това исках да ти кажа, че в цялото либрето, там където няма арии, а само диалог или речитатив няма нужда да се мъчиш и да правиш всичко в стихове, а можеш спокойно да ги нагласиш в ритмувана проза. Така мисля ще бъде по-лесно за теб и по-възприемчиво за слушателя, пък и по-естествено. Четох напоследък либрета на различни опери, в повечето от които речитативите и диалозите са в ритмувана проза. Благодаря ти много за милото писмо от 13 т.м. Разбирам напълно колко много си зает и колко пъти съм съжалявал, че трябва да губиш скъпото си време с изпити, съвети и др. подобни. Дано тая година да бъдеш в София. Ще те моля никому да не разправяш нищо за либретото – имам съображения, които ще ти изтъкна като се видим./Подчертаното е на П.Вл./ Защо не ми пишеш нищо относно поканата ми за Шумен? Разчитам непременно на това. Ще ни направиш голямо удоволствие да ни бъдеш гост няколко дни. Нали ще дойдеш?

Накрая пак ще те помоля, макар и да зная колко си зает, ако ти е възможно, колкото може по- скоро да свършиш първото действие или дори щом имаш първата картина, ще те моля да ми я изпратиш. Като ти благодаря още веднъж за всичко, поздравяваме те най-сърдечно с булката, твой

Панчо Владигеров

Х.

София, 1 юли 1934 г.

Драги Николай,

Благодаря ти най-сърдечно за писмото и най-много за първата картина. Очарован съм от стиховете – чудесни са и тъкмо такива, каквито си мислех да бъдат. Веднага седнах да работя. Пак ти повтарям, че никой освен тебе не е в състояние да ме задоволи напълно.
След 3-4 дни ще ти изпратя променена първата страница от втората картина на третото действие – вмъкваме още нещо в нея. Скоро ще чакам и втората картина на първо действие – разбира се, ако ти е възможно.

В Шумен те очакваме непременно. Още веднъж много ти благодаря.

С най-сърдечни поздрави

Твой Панчо Владигеров

ХІ.

София, 8 юли 1934

Драги Николай,

Получих и втората картина на либретото, за която също много ти благодаря. Много ми харесва, че всичко съкращаваш просто наполовина. Но ще те моля много да ми изпратиш ако може веднага арията на царицата и танца на куманките, тъй като скоро искам да почвам втората картина. Изпращай ми вече всичко моля те на адрес: П.В. дом Павла д-р Жекова, Шумен. Това е достатъчно, но ако искаш по-подробно – ул. Цар Освободител, 822. Аз на 10.VІІ вечерта, значи след два дни тръгвам с цялото си домочадие и на 11 съм в родния си град, където ще очаквам и теб. Нали ще дойдеш – и кога? Надявам се там да заваря вече писмо от теб.

Прилагам ти променената 26 стр. /26а и 26б/. Провери със старата 26 стр. и което по ти харесва, него остави.

Въобще проследи моля те ролята на Борила и на тебе предоставям да го накараш да се яви в ІІІ действие или не. И тъй чакам – по-нататъшни пратки – и теб самия[18]. Довиждане и с най-сърдечни поздрави от мен и булката

Твой Панчо

ХІІ.

Шумен, 25 юли 1934 г.

Уважаеми г-н Лилиев,

Пребродихме вчера Шумена и открихме чудни места.Колко ни е жалко, че не можахме да Ви ги покажем. Пращам Ви част от двора на джамията. Намерих чудесни снимки от града. Ама наистина вълшебни кътчета, като че ли от друг мир.

Очакваме с нетърпение ІІ-рия акт – ако е възможно веднага. Моля Ви не ни карайте пак да се въоръжаваме с търпение. Всичко до тук е чудесно.

Много привети от всички места, които посетихме, мислейки за Вас!

Ваши Катя и Панчо Владигерови

ХІІІ.

Шумен, 29 юли 1934 г.

Драги г-н Лилиев!

Получихме “желаното”. Благодарим много. Така Ви се пада, нека Ви мъчат горещините в София, защо не искахте да останете тук малко. Просто е вълшебно. Както виждате продължавам да попълвам колекцията Ви с интересни снимки от Шумен. Не е ли тая такава?

И една молба – по-скоро да ми изпратите и другите две листчета от І-вата картина на ІІ-ро действие. Панчо работи като фурия.

Хиляди сърдечни привети

Катя и Панчо Владигерови

ХІV.

Шумен, 4 август 1934 г.

Драги г-н Лилиев,

Съжаляваме много, че писмата ни се разминаха, та останах много засрамена от моите подкани. Вие ни изпратихте толкова много скъпи редове. Борил е неузнаваем, поумнял и осмислен – наивен не е никак вече. Вие сте чудо човек. Никога не вярвахме, че и Борил толкоз ще ни хареса. Хиляди благодарности за всичко.

Утре отиваме с познати до Търново /на отиване с тяхна кола/, за да посетим Балдуиновата кула – за настроение. Много ни е мъчно да оставим Саши, макар и само за три дни, който днес навърши една годинка и е страшно мил.

Но аз много се отвличам – извинете. Панчо Ви моли да му изпратите веднага, когато имате време да ги направите, някои поправки: хорът, в началото на ІІ-ро действие, който е чудесен:

Победа! Честити пристигат войските –
Забързани буйни води.
Цветя съберете,
Венци изплетете –
Да китят юначни гърди,
Но не достига на Панчо; първото строфа той промени така:
Победа! Честити
Пристигат войските
Забързани като буйните води.

Стиха така губи много, но Панчо иска само да Ви покаже, че така наредени словата му са пригодни и то в четири реда, а не в три и ви моли да му направите още пет, също такива стихове, като вътре влиза и Вашата втора строфа, но променена в четири реда, /вместо три/. Значи всичко хорът ще изпее 5-6 строфи по 4 реда.

Има ли нужда да Ви изпратим пак обратно началото на ІІ-то действие – или не?

Второ: арията на Балдуина, която пее сам в градината:

Мъка трови
Моя дух
Тъй далеч от
Скъпи деца; мъртвата майка
В гроба там спи,
Будно бди луната само.

Панчо Ви моли да му напишете още толкова, защото това му стига само наполовина на песента /негов израз/.

Писах ли Ви вече, че първи акт е готов? Вторият върви вече по-трудно – страшна работа.

Какви новини от София.

Приемете нашите най-сърдечни привети

Ваши Катя и Панчо Владигерови

ХV.

Шумен, 16 август 1934 г.

Драги г-н Лилиев,

Благодарим Ви за последната карта и за честитката за годинката на Сашето. Бяхме за три дни във Варна, но повече не можахме да изтраем; тука ни е най-хубаво.

Бяхме също и в Търново – там е вълшебно и може човек да получи вдъхновение.

Съжалявам, че и през лятото сте жертва на тия, които вечно дирят да безпокоят за нещо човека.

Панчо работи под пълна пара и Ви моли много да му изпратите остатъка до края на “проклетото второ действие”. Аз мисля, че третото ще бъде по-проклето за Вас и за нас.
Молим Ви непременно да ни изпратите в последните дни на месеца и началото на третото. Панчо иска колкото може да използва, че в София малко може да работи. Много поздрави и всичко добро, Ваши

Катя и Панчо Владигерови

ХVІ.

Шумен, 26 август 1934 г.

Драги г-н Лилиев,

По нареждане на Панчо си позволявам това интимно обръщение. Нали не ми се сърдите?

Благодаря Ви, че изпълнявате така скоро моите желания. Не зная как да Ви опиша нашата радост за последните излияния на Царицата! Това е нещо тъй прекрасно! Не се смейте – аз не говоря празни приказки. Може да съдите само по това – че от всеки Ваш стих Панчо получава все нова енергия и всичко му върви като по вода. Моля Ви се почвайте веднага да пращате от третото действие. Извинете, че Ви “използваме” ваканцията, но Панчо иска непременно да използва още малкото дни. Моля Ви се третото действие да бъде много драматично и всичко да върви като на кино – темпо, темпо. До сега имаме достатъчно сантименталност. Всичко до сега е чудесно сам скоро ще прецените. И тъй чакаме с нетърпение “сцената в кулата”.

Хиляди поздрави и благодарности.

Ваши Катя и Панчо Владигерови

ХVІІ.

Шумен, 31 август 1934 г.

Драги г-н Лилиев!

Напразно Sashi’s Vatti очаква от Вас нещо цяла седмица. Моля Ви изпращайте дори да имате само един лист готов. Панчо иска непременно да свърши още една картина от третия акт, докато сме тук до 12-13 септември. Така че молим Ви се много да побързате с изпращането. Сега веднага поне една страничка и постепенно цялата картина.

Много поздрави от всички

Ваша Катя Владигерова

ХVІІІ.

Шумен, 6 септември 1934 г.

Уважаеми г-н Лилиев

Научихме от нашия братовчед Митко Иванов, че оставате в София[19]. Много, много, много се радваме. Е, най-после! И Саши много се радва и Ви праща по случая своята засмяна муценка.

Благодарим много за трите странички. Панко му върви не по вода, ами по масло, така че моля Ви изпращайте колкото може повече материал. Чакаме с нетърпение края на първата картина. Ако имате, пращайте и нататък – ние сме в Шумен до 13 или 14 т.м.

Не ни се връща, но трябва – уви! Къде можем да Ви намерим веднага? Нали в театъра? За какви неприятности говорите? Или за Вас “отличията” /Голямо отличие/ са неприятности.
Радваме се много, че скоро ще се видим.

Засега моля Ви, изпращайте, изпращайте – колкото може повече.

Най-сърдечни поздрави

Ваши Катя и Панчо Владигерови

ХІХ.

Шумен, 26 август 1935 г.

Уважаеми и любезни г-н Лилиев,

В отговор на писмото Ви от 18 т.м., в което с радост констатирах, че не ми се сърдите, бързам да Ви благодаря от мое и на съпруга ми име за изпълнената ни молба към “съседа”. Както и предполагахме, никакво писмо не сме получили от него. Казал, че във вторник, ще ни отговори – на вторници много в годината. Ще ви помоля много да му кажете, че Панчо се връща към 10 септември в София и веднага ще се яви при него относно музиката на “Ветрилото”[20]. Г-н “съседа” Ви казал на г-н Любен Владигеров, Панчо да бъде в София вече към 5 септември, но това той не може да направи, защото тук работи усилено и второ, моля кажете на г-н Василева, че Панко е вече мислил върху музиката на “Ветрилото” и има всичко в главата си, дори и нещо нахвърляно, та за 2-3-4 дена най-много ще може да я приготви. За коя дата трябва музиката?

Най-сърдечни поздрави

Ваши Катя и Панчо Владигерови

ХХ.

[Дойран], 16 юли 1943 г.

Любезни г-н Лилиев,

Всеки ден при вида на тая неземна красота, мислих за Вас и исках да Ви пиша. Уви, едно много прозрачно разтройство смути поетическия ми възторг.

Сме на гости на Антон Панов[21]. Той ми даде тая карта, за да Ви пишем колективно. За нашето пътешествие може само да се говори – да се пише – не. Ако се забравят всички неприятности по него, човек би казал, че не е видял нищо по-хубаво в живота си. А тук при нашите любезни хазаи сме в един малък земен рай.

Всичко хубаво ви желае

Катя

Милий Николай,

Хиляди привети от прекрасния Дойран. Гледам езерото и Беласица и си спомням за теб, понеже знам, че познаваш този край отлично.

До скоро виждане в София

Твой Панчо

ХХІ.

Шумен, 17 юни 1944 г.

Скъпи г-н Лилиев,

Писмото Ви е пред мене, прочитам го за втори или трети път и неволно си спомням за онова хубаво време, когато света беше тъй красив и в моята душа вилнееха бури. И тогава Ви пишех и Вие сте ми правили честа да разказвате на Вашата сестра, че писмата ми били интересни. Аз Ви благодаря за тогава. От тогава са минали – не години – векове. Тогава когато всичко беше за мене песен и имаше толкова много неща да Ви казвам. Това беше младостта. След това се научих да се отказвам от много неща и го сторих заради дома си, който откак съм напуснала – съм безкрайно нещастна. Макар да се боя, че ще кажете, че съм подобна на другите – ще Ви кажа, че плаках и плача все още за най-зелени, глупави неща – за някоя дреболия в къщи, за някой спомен, за всичко останало там. Бомба в къщи още нямаме, но счупени прозорци, порутени мазилки. Домът е запустял, а той беше моята светая светих, колкото и да беше скромен.Душата ми е вечно наранена. Говорите за общество. Боже опази – не мога да понасям никого. Най-спокойните ми часове са обиколките ми вън сред природата или на гробищата при близките мъртви – те поне нищо лошо не могат да ни сторят. Самите ние и всички, които ни заобикалят – сме зверове. Човекът го няма вече, за човешкото у него се говори само когато умре, тогава му се измислят хиляди прекрасни качества.

Нямам покой никъде и се мятам като ранена птичка. От смъртта не се боя – както Панчо, а от живота сред всичкия тоя ужас – когато всички зверове – сега в клетка – ще се впуснат да хапят в глутница. Сега сме в Шумен. Панчо настояваше да се евакуираме в Преслав, но мен ми дойде до гуша. Трудолюбието и упоритостта на селянката са завидни, но колкото и да искам да се приобщя до “брата от село” – водейки се по 10 заповеди на евакуираните – не мога да не виждам и вулгарното у тях, и скъперничеството, и сметкаджийството.

Панчо е в Искрец[22] до 25 – там ще провеждат изпити. Той написа първата картина на балета. Обещава да бъде нещо много хубаво и дълбоко. Но горкият Панчо едва работи по час на ден – и то само защото аз го подтиквам. Боя се да не стане неврастеник, работата му е нужна както въздуха. Той пък горкия все от болести се страхува. Не е прозрял още, че смъртта е освобождение.

Сашко завърши с отличен – да видим по нататък. Свири само по един час и понякога композира – доста е надарен и много музикален. За ужас на баща си , чудесно го критикува. Представете си!

Връщам се пак на балета. Иван Камбуров обеща да изпрати една ръченица на Панчо, която той има на плоча – да я запише оттам. Писах му да му припомня, но той не отговаря. Това може да се очаква от него. Моля Ви много припомнете му и просто му поискайте тая ръченица и бъдете така любезен Вие да ни я изпратите. Не му вярвайте – на бай Ивана, ако каже, че ще я изпрати сам. Трябва на Панчо за третата картина и е чудесна да се използва за русалийските танци.

Честитя Ви новия министър. По-добре ще бъдете с него, отколкото със стария, нали?

И Вие не малко унижения сте преглъщали от нашите “големи” хора на първите постове.

Дали нашият дойрански поет няма да бъде възвърнат в театъра с помощта на министър Станишев?

Какво ново в театъра?

Няма ли да идва насам, та и Вие да ни дойдете на гости? Нали знаете колко много ще се радваме. Моля обадете се пак.

Много здраве от Панчо и Сашко и от мен

Ваша Катя

[1] Проф. Михаил Арнаудов /1878-1978/ през 1926 е директор на Народния театър, а Николай Лилиев е негов драматург от 1924 до 1928 и след няколко годишно прекъсване – от 1934 до края на живота си – 6 октомври 1960.

[2] “Крайдекрайз” – пиесата “Тебеширен кръг” от Клабунд /Алфред Хеншке/. В превод на Лилиев и с музика на П.Владигеров пиесата е поставена и играна в Народния театър през сезона 1926/1927 година.

[3] Хрисан Цанков /1890-1969/ – режисьор в Народния театър от 1924 до 1944 година. Негова е постановката на “Тебеширен кръг”.

[4] Андрей Стоянов/1890-1969/- пианист, композитор, музикален теоретик и педагог.Редовен сътрудник на “Златорог” и близък приятел на Лилиев.

[5] П.Владигеров е сред инициаторите и организаторите на първите Варненски музикални тържества, чийто наследник в наше време е ежегодният фестивал на изкуствата “Варненско лято”. За първи път те са били проведени именно през 1926 година от 23 юли до 1 август. Участвали са почти всички видни тогава български музикални дейци – композиторите Добри Христов, Маестро Георги Атанасов; певиците Христина Морфова и Констанца Кирова; Андрей Стоянов като пианист, диригента Асен Найденов и др.

[6] “Марш на промоцията” е из музиката към пиесата “Сънна гора” на Стриндберг, създадена през 1921 година в Германия. Изпълнен е под диригентството на композитора на откриването на тържествата като заключителен тържествен финал. Програмата на откриването е съдържала още: Химнът “Шуми Марица”, Тържествен марш на Добри Христов и Слово, произнесено от музикалния критик Иван Камбуров. На този фестивал П.Владигеров се представя за пръв път като диригент пред българската публика. На 31 юли той изнася самостоятелен авторски концерт, на който дирижира творбите си: Соната за цигулка и пиано оп.1, песента “Богдане” из цикъл оп.17, “Есенна елегия” оп.15 /посветена на Димитър Шишманов/, Ориенталски танц оп.17, Две български партитури оп.18 /посветени на Саша Попов/ и рапсодия “Вардар”.

[7] Модерна клавирна пиеса,п създадена през 1925, без опусна номерация.

[8] Любен Владигеров /1906-1992/- цигулар, брат-близнак на П.Владигеров. заедно с него получава музикалното си образование в Берлин и работи там заедно с него. Бил е солист и концертмайстор в театъра на Райнхард и един от най добрите изпълните ли на творбите на брат си.

[9] Коста Тодоров е дирижирал в Народния театър музиката на П.Владигеров към постановката “Тебеширен кръг”

[10] Хрисан Цанков /1890-1971/- режисьор в Народния театър от 1924 до 1944. Негова е била постановката на “Тебеширения кръг”.

[11] Двете пиеси за цигулка и пиано оп.20 –Романс и Ориентал, завършени през август 1926 година.

[12] Става дума за годежа на П.Владигеров с Екатерина Жекова, дъщерята на неговата първа учителка по пиано от Шумен. Те сключват брак на следващата 1930 година и двамата заминават за Германия, където живеят до 1932 година. По-голямата част от писмата тук са написани с нейно участие и те отразяват задъханото темпо на композитора по време на работата му върху операта “Цар Калоян”.

[13] Така са наричали писателя Димитър Шишманов /1889-1945/ неговите близки приятели, между които са и Лилиев и Владигеров.

[14] Иван Камбуров /1883-1955/ – музикален критик; редовен сътрудник на “Златорог”;
Редактирал е също и сп. “Музикален живот” /1928-1931/.

[15] Из пиесата “Тебеширен кръг”.

[16] Синът на Катя и Панчо Владигерови – Александър – се ражда на 4 август 1933 година. Диригент и композитор. Починал на 15 юни 1993 година.

[17] Романът на Фани Попова-Мутафова /1902-1977/ “Солунският чудотворец”още с появата си става много популярен. Първата му част излиза през 1929, втората през 1930. Той е част от голямата й историческа тетралогия, която включва и следващите й романи: “Дъщерята на Калояна”, “Йоан Асен” и “Последният Асеновец”. За основа на оперното либрето е използван мотивът за победата на Цар Калоян над латините, пленничеството на крал Балдуин и дворцовата интрига за влюбената в него българска царица от кумански произход.

[18] Николай Лилиев се отзовава на поканата на семейството и се отбива за няколко дни в Шумен преди окончателното си завръщане от Варна в София.

[19] От есента на 1934 година Лилиев започва работа като драматург на Народния театър.

[20] Става дума за комедията “Ветрилото” от Карло Голдони, поставена на сцената на Народния театър през сезон 1935/1936 от Владимир Василев. Панчо Владигеров написва музика към постановката и сам дирижира на премиерата, а “съседа” вероятно е самият Вл.Василев.

[21] Антон Панов е автор на либретото на балета “Легенда за езерото”.

[22] В Искрец е била евакуирана Консерваторията.


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*