Въображаемата библиотека

increase font decrease font
12345 (1 votes, average: 5,00 out of 5)

Елена Арабаджийска

В академичните библиотеки често работят специалисти, които не са само с библиотечно образование. Това е реална необходимост за всяка голяма научна библиотека. Тези специалисти дават възможност в процеса на работа да бъде видяно и другото мнение – на хората и с друго образование. Това обогатява, а в този случай придава нтропологичен привкус.

Когато давам напътствия за ползването на електронния каталог на някой нов читател (в повечето случаи студент), обикновено получавам въпроса – “А мога ли да чета от къщи?!”, т. е. “Нима вашите книги са достъпни онлайн! И аз мога да не се разкарвам до този паноптикум, на входа, на който бивам обискиран и лишен от личния си багаж?!”. Не, не можете. Просто каталогът е достъпен он лайн, а книгите (или по-голямата част от тях) са тук.

Дали Интернет ще замести старомодното и понякога очарователно посещение в библиотека? Все пак съществува успокоението, че онези ресурси, книги и бази данни, които са специализирани винаги изискват абонамент. А абонаментът в много случаи не се прави от обикновения читател, а от институциите, в случая библиотеките.

Популярната метафора на библиотеката като вселена днес е заменена от друга – библиотеката като мрежа или по-точно библиотеката като локална точка от огромната информационна мрежа. Читателят не е затворен под въображаемия купол на физическото пространство, може без да губи време и енергия да открие къде точно се намира търсената от него информация. Страхотно! Да живее глобализацията! Да, но читателят може да предпочете да си остане в къщи и да използва подръчните му материали, с които ще се сдобие чрез Интернет търсачките. Познанието му може да се окаже доста повърхностно, но това повърхностно познание заплашва библиотеките с маргинализация.

Ако вперим поглед в историята на четенето и ползването на библиотеките ще установим, че няма място за безпокойство. Интернет няма да накара по-малко хора да четат “реалните” книги от хартия за сметка на парчетата словесни текстове, атакуващи от монитора със съблазнителното предложение да прелистваме и сменяме книгите с няколко почуквания по клавишите.

Благодарение на изобретението на Гутенберг и превода на Библията на Мартин Лутер милиони хора стават притежатели на книги. Книгата е може би един от първите продукти за масово потребление на модерната епоха. Ако забелязвате, акцентът пада повече върху притежанието. Тълкуването на Светото писание не може да стане без посредник, а ако то става целта едва ли е мирянинът да вникне в някакъв теологичен проблем, който векове е тревожил светите отци на Църквата. Библиотеките винаги са били използвани от определен тип хора, чиито интереси са насочени по някакъв начин към получаване на определен тип познание в миналото и достоверна, специализирана информация днес. От читателя/потребителя зависи кой път ще избере.

Като начало на Новото време някои автори сочат овладяването на пространството и природния, физически свят. Това е времето, когато в интериора на библиотеката задължително присъства глобусът. Днес хората са опасли Земята с видимите и невидими нишки на своите пътища и пътешествието в пространството е загубило очарованието на приключението. То е изместено от пътешествието в мрежата. Читателят живее повече във виртуалността на времето, отколкото в параметрите на някакво пространство. Посещавам библиотеката и “разлиствам” дисертация или статия, която току е публикувана, някъде в някоя далечна от мен точка на планетата. Ако искам библиография по даден въпрос, тогава мога да я получа, без да пътувам, без да преписвам и сверявам картички в различни библиотеки. Просто с потракване по клавишите и допитване до библиотекаря!

Във “Фаренхайт 451” на Рей Бредбъри пожарникарите са онези, които се грижат за душевното спокойствие на хората. В края на романа става ясно, че книгите не са ценност сами по себе си, а ценността им се състои в това, че напомнят за онези неща, които изпълват живота със смисъл. Така и библиотеката днес е място, където се съхранява информацията. Ние можем да бъдем спокойни, защото прекрачим ли прага й, ще получим отговор на въпросите си.


Напишете коментар ↓

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*